Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5588 от 07.04.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 62420/2022
Вид
Решение № 5588
Подписан
07.04.2023
Състав
ДИМИТЪР КУРТЕВ ДЕМИРЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.19, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 и сл. · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 5588 гр. София, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20221110162420 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на П. К. К., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и ал.2, т. 19 от ЗЗП против „Ф.Б“ ЕООД за прогласяване за нищожен на договор за поръчителство от 09.09.2021 г. поради заобикаляне на закона, а под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД срещу ответника „Ф.Б“ ЕООД, с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 165,28лева, представляваща недължимо платена сума от ищеца на основание противоречащи на закона клаузи по договор за поръчителство от 09.09.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.11.2022г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 08.09.2021 г. сключил с „Изи Асет мениджмънт“ АД договор за паричен заем 4255087, по който в полза на ищеца бил отпуснат заем в размер 400 лева, без да е посочен годишен лихвен процент, като ответникът се задължил да върне предоставената му сума при разсрочени периодични седмични вноски. Поддържа, че в договора било предвидено и задължение за предоставяне на обезпечение, при неизпълнението на което, съгласно клаузите на договора, за ищеца възниквало и задължение да заплати неустойка. Излагат се твърдения, че ищецът върнал получената по договора за заем сума в размер на 400 лева. В изпълнение на чл.

1

4 от договора на 08.09.2021г. ищецът сключил договор за предоставяне на поръчителство с ответника „Ф.Б“ ЕООД, по силата на който ответникът поел задължение да обезпечи пред „Изи Асет мениджмънт“ АД задълженията на по договора за заем, като се задължил солидарно за всички задължения на ищеца при условията и за срока на договора паричен заем № 4255087/08.09.2021г. По договора за поръчителство ищецът се задължил да изплати в полза на ответника сумата, която е разсрочена за изплащане, заедно с вноските по договора за кредит. Поддържа, че характеристиките на потребителски договор, освен договора за заем, има и договорът за предоставяне на поръчителство от 08.09.2021г., сключен с ответника „Ф.Б“ ЕООД, тъй като наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество било обусловено от валидността на договора за заем или отделни негови клаузи. Твърди, че в чл. 4 от договора за заем било възложено в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители (които следва да отговарят на кумулативно поставени изисквания) или банкова гаранция (в размер от сумата по процесния договор), което съставлявало изискване за получаване на кредит и не се предоставяло избор за потребителя дали да предостави обезпечение и какво да бъде това обезпечение, така и посочените условия били неосъществими за ищеца. Чрез поставянето на изисквания, които длъжникът не можел да изпълни, кредиторът целял да го насочи към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя „Изи Асет мениджмънт“ АД дружество, което било свързано и с допълнителни разходи по договора за кредит. Счита, че договорът за възлагане на поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради това, че със сключването му се цели допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, а и от съдържанието на договора не можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР по договора за кредит. В съответствие с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора следвало да бъде посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит, но и да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Поддържа, че договорът за възлагане на поръчителство е недействителен, като сключен без основание, тъй като в полза на потребителя не се предоставяла услуга, а единствено било уговорено, че задължението му от едното дружество ще бъде прехвърлено към другото, като навежда, че двете дружества били свързани. Релевира и довод, че с договора за поръчителство не се цели реално 2 обезпечаване на договора за заем, а се цели допълнително оскъпяване на договора за заем и допълнително възнаграждение за заемодателя по договора за потребителски кредит, вземането по който е обезпечен с процесния договор за възлагане на поръчителство, с оглед на което последният бил нищожен и поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, което имало за последица недействителност на целия договор. С оглед изложеното се поддържа, че за ищеца е било налице единствено задължение да върне на ответника предоставената от него сума в размер на 400 лева, а с надплатената над този размер сума от 200 лева ответното дружество се е обогатило, тъй като процесната сума му е заплатена без основание.

Моли исковете да бъдат уважени, като в полза на ищеца бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Ф.Б“ ЕООД. Релевира се възражение за недопустимост на производството с довод, че ищецът предявява установителен иск за недействителност на правоотношението и осъдителен иск за връщането на даденото по същото, поради което било налице идентичност на исковете и е налице злоупотреба с право. Не се оспорват твърденията на ищеца, че между страните е бил сключен договор за възлагане на поръчителство с посочените в исковата молба параметри. По същество се заявява, че предявеният иск е неоснователен. Със сключването на договора за поръчителство ищецът бил изпълнил поетото с договора за паричен заем задължение да обезпечаване на вземанията по последния. Излагат се съображения, че договорът за поръчителство бил сключен от ответника поради възможността да получи възнаграждение за предоставената услуга.

Оспорва се договорът за предоставяне на поръчителство да накърнява добрите нрави, като се позовава на принципа на свободно договаряне. Оспорва се и да е налице нееквивалентност на престациите, тъй като с процесния договор ответното дружество е поело задължение да отговаря солидарно със заемополучателя с цялото си имущество, като при неизпълнение от последния ще бъде ангажирана отговорността на поръчителя относно всички последици от неизпълнение на главното задължение. На ищеца били предоставени един от три възможни варианта за обезпечаване на вземанията по договора, като договорът между страните съставлявал възмезден такъв, който бил сключен по изрично възлагане от ищеца и при условие, че ответникът получи уговореното по договора възнаграждение. Навеждат се съображения, че разпоредбите на ЗЗП не следва да се прилагат, доколкото процесният договор има характера на обезпечителна сделка по главния договор, като не били приложими разпоредбите на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Сочи се, че извън правоотношението по договора за поръчителство е дали кредиторът е изчислил правилно ГПР и дали възнаграждението за поръчителство следва да се включва в него, дали са приложими разпоредбите на чл. 11 относно реквизитите на договора за потребителски кредит, чл.

19, ал. 4 ЗПК и чл. 22 ЗПК. Моли предявеният иск да бъда отхвърлен.

3

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорно между страните, че на 08.09.2021г. ищецът сключил с „Изи Асет мениджмънт“ АД договор за паричен заем, както и че в изпълнение на чл. 4 от договора за заем ищецът сключил с ответника „Ф.Б“ ЕООД договор за поръчителство от 08.09.2021 г. с твърдените клаузи.

Същото се установява и от приетия по делото договор за предоставяне на гаранция № 4255087/08.09.2021г., сключен между „Ф.Б“ ЕООД и ищеца, по силата на който, доколкото „Ф.Б“ ЕООД било финансова институция, вписана в регистъра на БНБ за финансовите институции, с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки, а ищцата (потребител) била одобрена за получаване на паричен заем и съответно е сключила Договор за паричен заем № 4255087с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК:131576434, така и потребителят отправил искане към „Ф.Б“ ЕООД да поръчителства за задълженията към „Изи Асет Мениджмънт“ АД по посочения договор за паричен заем. Съгласно чл.3 от Договора – за поемане на задължението се дължало възнаграждение в размер на 165,28., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 10,33лв., които били дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като последното било овластено да приеме вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по договор за поръчителство.

Съгласно заключение на вещото лице по допуснатата и приета по делото ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че общият размер на сумата, която ищецът е заплатил на ответника на основание договор за предоставяне на гаранция № 4255087/08.09.2021г., вкл. суми, изплатени на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, била в общ размер на 165.28лв. Вещото лице дава заключение, че при изготвяне на заключението са били проверени документите по делото, вкл. договор за предоставяне на гаранция № 4255087/08.09.2021г., Справка за платени суми по сключения договор за предоставяне на гаранция № 4255087/08.09.2021г., така и Договор за паричен заем № 4255087/08.09.2021г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и справка за платени суми по сключен Договор за паричен заем № 4255087/08.09.2021г., непредставен по делото, въпреки указанията по чл.192 ГПК (с оглед отговор л. 33 по делото). Въз основа на анализирани доказателства, вещото лице дава заключение, че по Договор за паричен заем № 4255087/08.09.2021г., била договорена главница от 400лв., с размер на двуседмичната погасителна вноска в размер на 26.67лв., срок на заема в седмици – 16 с падежни дати от 15.09.2021г. до 29.12.2021г., при фиксиран годишен лихвен процент от 40.00% и обща дължима сума от 426.72лвл., с ГПР 49.26%. Вещото лице дава заключение, че ако към ГПР по Договор за паричен заем № 4255087/08.09.2021г., се добави сумата от 165.28вл., размерът на ГПР ставал 363.41%.

Съдът е обявил за служебно известно обстоятелството, че съгласно справка от Търговския регистър към Агенция по вписванията „Ф.Б“ ЕООД е с едноличен собственик на капитала – „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

4

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК, под евентуалност чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, обективно кумулативно съединен с осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК, под евентуалност чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е разпределено да докаже пълно и главно, че между страните има сключен договор за възлагане на поръчителство от 08.09.2021г. с „Ф.Б“ ЕООД с твърдените клаузи (безспорно), в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци. Твърдените от ищеца пороци са, че договорът за гаранция е в изпълнение на договор за паричен заем 4255087, сключен с „Изи Асет мениджмънт“ АД, в който договор било предвидено задължение за предоставяне на обезпечение, при неизпълнението на което, съгласно клаузите на договора, за ищеца възниквало и задължение да заплати неустойка. В изпълнение на договора за кредит бил сключен процесният договор за поръчителство, по силата на който ответникът поел задължение да обезпечи пред „Изи Асет мениджмънт“ АД задълженията на по договора за заем, като се задължил солидарно за всички задължения на ищеца при условията и за срока на договора паричен заем № 4255087/08.09.2021г. По договора за поръчителство ищецът се задължил да изплати в полза на ответника сумата, която е разсрочена за изплащане, заедно с вноските по договора за кредит, която сума не била включена в ГПР, а следва да се включи, с което се надвишавал размерът на ГПР по кредита, което водело до заобикаляне на закона по чл.19, ал.4 ГПК, съответно по чл.22 ЗКП до недействителност на договора за кредит, което рефлектирало върху акцесорното задължение за поръчителство.