Определение № 105 от 02.02.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 105 гр. София, 02.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно наказателно дело № 20241000600113 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.440 ал. 2 във вр. с глава 22 от НПК.

С определение № 25 от 18.01.2024 г. на Окръжен съд – Враца, постановено по ЧНД № 23/2024 г. по описа на същия съд, е оставена без уважение молбата на осъдения Е. В. К., с установена по делото самоличност и с ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част на наложеното му наказание лишаване от свобода в размер на 6 години с остатък 2 години, 10 месеца и 5 дни.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от осъдения Е. В.

К.. В същата се прави оплакване, че окръжният съд неправилно е възприел неверните изявления на представителя на затвора гр. ***, че „осъденият с поведението си не е дал доказателства за своето поправяне“. В жалбата си осъденият определя като неверени и твърденията, че не умее да разпознава проблемите си предвид извършеното правонарушение; че рискът от вреди за обществото е среден след изтърпяване на наказанието и че не е отговарял напълно на критериите за заемане на работните места. В тази връзка заявява, че е на 67 годишна възраст и винаги е намирал начин да живее законосъобразно и да спазва законите, като доказателство за това е, че за първи път е осъждан; че от негова страна няма риск от вреди към хората и околната среда, защото винаги е помагал на хората в нужда и ги е уважавал. Изтъква също, че има проблеми със запомнянето и че при разговори в групи за умение за мислене не само, че няма да запомни какво се говори, но че и няма да чуе, тъй като не чува и има проблеми със слуха. Моли апелативния съд да уважи жалбата му.

АПЕЛАТИВЕН СЪД-СОФИЯ, след като прецени изложените в жалбата доводи във връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

1

С определение № 1279/15.06.2022 г., постановено по ЧНД № 647/2022 г. по описа на СГС, потвърдено с решение на САС № 222/14.07.2022 г., постановено по ВЧНД № 667/2022 г. по описа на същия съд, е приета за изпълнение присъда СПК № 1/21 от 18.02.2021 г. на Висш съд - Пирот, Република Сърбия, с която Е. В. К. е осъден на 6 години лишаване от свобода за престъпление, съответно на престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1 пр.2 алт.2 вр. с чл. 20 ал.2 от НК, като по отношение на осъдения К. е приведено в изпълнение и в момента той изтърпява именно това наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 години. Началото на изтърпяване на наказанието е 03.12.2020 г.

Съгласно представената справка от администрацията на затвора гр. *** към датата 18.01.2024 г. К. е изтърпял фактически 3 години, 01 месец и 15 дни, от работа 10 дни или общо е изтърпял 3 години, 1 месец и 25 дни. Съгласно така представената справка неизтърпяната част от наказанието е в размер на 02 години, 10 месеца и 05 дни.

Обсъждайки наличието на законоустановените предпоставки за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, първостепенният съд правилно и обосновано е приел, че е налице формалната предпоставка на чл. 70 ал.1 т.1 от НК, изискваща периодът на фактическото изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да не е по-малък от 1/2 от размера на наложеното наказание. Към момента осъденият К. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наказанието лишаване от свобода, наложено му за престъпление, което не представлява опасен рецидив, поради което формалната предпоставка на практика е изпълнена.

Същевременно първият съд е счел обаче, че не е изпълнена другата законоустановена предпоставка, за да бъде удовлетворена молбата за постановяване на условно предсрочно освобождаване, а именно – осъденият да е дал достатъчно доказателства за поправянето си.

За да обоснове този свой решаващ извод, окръжният съд е приел, че видно от доклада за оценка на риска от рецидив и вреди договорените дейности, отразени в плана, продължават да се усвояват, като са налице препоръки за индивидуално-корекционната работа с лишения от свобода, насочени към настъпване на трайна положителна промяна и постигане на целите по чл.36 от НК.

Въззивната инстанция споделя решаващия извод на първия съд за отсъствието на законоустановената предпоставка осъденият да „е дал доказателства за своето поправяне“ /чл. 70 ал.1 от НК/. Този извод, макар и лаконично мотивиран, по съществото си е правилен, тъй като се основава на съвкупната преценка на приложените по делото доказателства и на установените от тях фактически положения. Т.е., въз основа на данните по делото първостепенният съд обосновано и законосъобразно е приел, че тази предпоставка все още не е изпълнена. За процесуална издържаност следва да се отбележи, че в това производство становището на началника на затвора не се явява доказателство, респ. доказателствено средство, тъй като изхожда от страна по делото. С оглед на това същото не може да бъде преценявано като източник на информация по смисъла на чл. 439а ал.2 от НПК и следва да бъде изключено от подлежащите на преценка документи, поради което въз основа на него не могат да бъдат обосновавани изводи.

Изследването на цялостното поведение на осъдения К. по време на престоя му в затворническото заведение води до еднозначен и недвусмислен извод, че към момента същият все още не е дал достатъчни, безспорни, убедителни и категорични доказателства за поправянето си. В този смисъл по делото не са налице данни за трайна, необратима и устойчива положителна промяна в нагласите му за водене на законосъобразен начин на живот, тъй като от доклада на ИСДВР по чл. 155 от ЗИНЗС се установява, че мотивацията му за промяна е неустойчива. В поведението му не са утвърдени модели, адекватни на 2 обществените очаквания, и не е постигнато преосмисляне на човешките ценности и приоритети, доколкото от същия доклад на ИСДВР е видно, че макар по отношение на извършеното правонарушение да поема отговорност за деянието, той все още няма ясна представа за причините, довели до извършване на престъплението. Освен това докладът на ИСДВР сочи, че на настоящия етап от изтърпяване на присъдата заложените цели и задачи в плана на присъдата са изпълнени единствено в частта, изразяваща се във включването му в дейности за осмисляне на свободното време и корекционна програма, но че е необходимо по-продължително възпитателно въздействие по отношение правилно формулиране на проблемите, разпознаване на факторите, довели до реализираното криминално поведение и осъзнаване на нанесените вреди.

От данните по делото се установява също, че осъденият К. не е преминал през етапите на прогресивната система, изразяваща се в замяна на режима в по-лек, прекатегоризиране в открит тип и последваща замяна на режима от общ в лек, при което лишените от свобода се възползват от ползването на месечен домашен отпуск до две денонощия по право съгласно чл. 51, ал. 3 от ППЗИНЗС, което води до по-плавен и успешен преход към живот на свобода.

С оглед на това се налага извод, че корекционният процес и поправителновъзпитателните мероприятия по отношение на осъдения К. следва да продължат в насока коренна промяна на нагласите и поведението му, а именно – към зачитане и спазване на законовия ред и на установените в обществото правила на поведение. А това, от своя страна, предполага да бъде продължено изтърпяването на наказанието.

Поправянето е фактически процес на трайна промяна на поведението на осъдения като негова реакция към наказанието и изтърпяването му, при който /процес/ съществуващите нагласи, определящи избор на престъпно поведение, постепенно отпадат и се заместват от нагласи за правомерно и законосъобразено поведение. Същевременно поправянето /като резултат/ е настъпилата положителна промяна в поведението /в динамичния стереотип/ на осъдения вследствие на корекционното въздействие и на целия корекционно-възпитателен процес и е свързано с преосмисляне на извършеното престъпление и засяга интелектуалната и волевата сфера на лишения от свобода, в които се формира наказателноправната вина. В настоящия случай, съобразно данните по делото, е несъмнено, че при осъдения Е. К. все още не е настъпила тази коренна трайна положителна промяна в поведението и нагласите му.

Постигнатите до момента частични позитивни промени в личността, поведението и нагласите на лишения от свобода К. следва да продължат да бъдат направлявани, затвърждавани и надграждани в контролираната среда на пенитенциарното заведение. Т.е., работата по поправянето на осъденото лице следва да продължи в насока пълното осъзнаване на извършеното от него правонарушение; постигане на пълно преосмисляне на човешките ценности и приоритети; и за изграждането на устойчива и трайна мотивация за коренна промяна на начина му на живот с цел постигане и утвърждаване на социалноприемливи модели на поведение.

Съобразно изложеното дотук се налага извода, че макар и формално да са изпълнени част от визираните предпоставки в закона /изтърпяване на съответното време от наказанието/, то по отношение на поправителния ефект прилаганото корекционно и възпитателно въздействие без съмнение следва да продължи, доколкото не са постигнати в цялост целите и задачите на специалната превенция, свързани с промяна на нагласите, поведението и мисленето на лишения от свобода.

Запазването у молителя на дефицитни стойности в зоната „умения за мислене“, на средни стойности в профила на риска от вреди за обществото, категоричното му нежелание за включване в учебния процес, въпреки, че многократно е мотивиран за това, както и неустойчивата му мотивация за промяна са все обстоятелства, които несъмнено сочат, че все 3 още не е постигната съществена положителна промяна у него, изразяваща се във формирането на стереотип на мислене и поведение за водене на законосъобразен начин на живот извън пределите на местата за лишаване от свобода. А от своя страна липсата на трайни и необратими положителни промени в личността и поведението на л.св. К. категорично не може да обоснове извод за наличието на достатъчно доказателства за поправянето му.

В случая независимо от обстоятелствата, че Е. К. не е нарушавал режимните изисквания; че е имал дължимото и уважително отношение към затворническата администрация; че е изразявал нагласи за безпроблемно изтърпяване на наказанието, както и че е проявявал желание за ангажиране с трудова дейност, не се установява той да е преосмислил своето минало противоправно поведение, да е заявил готовност и да е демонстрирал сериозни намерения за общоприемливо и законосъобразно поведение в условия на свобода. Т.е., това, че е имал добро, дължимо и законосъобразно поведение спрямо персонала и служителите, което е нормалното и задължителното съобразно мястото на изтърпяване на наказанието и съответните правила, които следва да се спазват в същото, както и че е имал желание за трудова ангажираност, априори не означава, че в личността и в поведението на л. св. К. са настъпили положителни промени в такава степен, че да могат да обосноват еднозначен и категоричен извод за завършеност на процеса на поправяне при него, а с оглед на това да обосноват и извод, че по-нататъшният му престой в мястото за лишаване от свобода във връзка с изтърпяването на процесното наказание се явява безпредметен и нецелесъобразен.

В обобщение апелативният съд приема, че макар в случая да се констатира, че престоят в пенитенциарното заведение е дал известен позитивен коригиращ ефект спрямо личността на осъдения и въпреки, че срокът на изтърпяното наказание формално да изпълва законовите изисквания за постановяване на условно предсрочно освобождаване, то на практика само тези обстоятелства не са достатъчни да се заключи, че поправителният и коригиращ процес по отношение на осъдения е дал необходимите корекционни резултати и е довел до коренна промяна на визията му за водене на законосъобразен начин на живот и че с оглед на това е достатъчен за постигането на целите на наказанието.