Решение № 10461 от 01.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10461 гр. София, 01.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20231110127565 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба от „............” ЕАД срещу И. В. М., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „.......... ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане за топлоснабден имот с абонатен номер .............. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. С оглед изложеното, претендира съдът да признае за установено по отношение на ищеца, че ответника му дължи следните суми: 5 8883,26 лв – главница, представляваща стойност на неизплатената топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от 31.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 880,89 лв. за периода 16.10.2020 г. – 23.09.2022 г., както и 23,52 лв. – главница за услугата „дялово разпределение“ за периода м.09.2019 г. –м.04.2021 г., ведно със законна лихва от 31.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер на 4.96 лв., начислена върху претендираната главница за услуга „дялово разпределение“ за периода 31.10.2019 г. – 23.09.2022 г. Претендира и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК, е депозирал 1 писмен отговор, с който оспорва предявените искове като допустими, но неоснователни. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че не става ясно за кой топлоснабден имот са приложените към исковата молба съобщения към фактури. Съобразно изложеното е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца - ........“ ООД, заявява, че дяловото разпределение за процесните период и имот е извършвано в съответствие със законоустановените изисквания и представя документи за осъществено дялово разпределение.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за главница за неплатена топлинна енергия и цена на извършена услуга „дялово разпределение”:

За основателността на обсъжданите искови претенции в доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между ищеца и ответника за процесните период и имот, 2) извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, 3) изискуемост на задължението за плащане на продажната цена, 4) осъществяване на услугата „дялово разпределение” за процесните период и имот и цена на същата. В доказателствена тежест на ответника е да установи релевираните възражения в депозирания писмен отговор.

При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковата претенция е частично основателна, като съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия. По аргумент от чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр.

54 от 17.07.2012г.) е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването ) със собствениците или 2 титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

В случая не е спорно и по делото се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа.

Наличието на валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по повод ползването в процесния период на процесния имот се установява от част от представените по делото писмени доказателства – нотариален акт за собственост на жилище и кабинет, строени върху място от ЖСК № 172, том XXX, дело № 5446/22.04.1975 г., удостоверение за идентичност на имот /л. 19/, справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.2009 г., удостоверение за наследници от 02.04.2009 г. /л. 22/. От посочените документи съдът приема за установено, че ответникът е собственик на процесния имот, като е придобил същия въз основа на наследствено правоприемство от своята майка Анелия Палазова, която го е придобила също по силата на наследствено правоприемство от починалите си родители – И. Палазов и Радка Палазова.

В обобщение, съдът намира за установено първото правнорелевантно обстоятелство за основателност на обсъжданите искове – наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото, по което ответната страна има качеството клиент на топлинна енергия.

Количеството реално доставена топлинна енергия в имота, цената на същата и размера на неплатените суми за главница не са спорни по делото. С оглед становището на ответника на страница № 4 от исковата молба, че не оспорва никой от поставените към съдебно-техническата експертиза върпоси, съдът с протоколно определение от 28.03.2024 г. е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че цената на доставеното количество топлинна енергия в процесния имот за процесния период е в размера, посочен в исковата молба, както и че сумите за топлинна енергия, които се претендират, са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.

По делото не се твърди и не се установява от неоспореното и прието по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза плащане на претендираната от ищеца сума. Предвид изложеното, предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. 79, ал.

1 ЗЗД се явява доказан по основание и размер.

По релевираното в отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на част от вземанията за главницата за неплатена цена за доставена в имота 3 топлинна енергия:

По аргумент от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за плащане на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на падежа, определен в Oбщите условия. В случая за процесния период са приложими Oбщите условия, в сила в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия в сила от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Следователно, задълженията за заплащане на месечните начислени суми са установени като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за периода на съответното задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок след това /45 дни след това/.

Предвид характера на задължението, като такова за периодично плащане, съобразно обобщените в тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл.

111, б. „в" ЗЗД . Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство относно вземането.

Следователно, в конкретния случай давността е прекъсната и спряна, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 31.10.2022 г. Спиране и прекъсване на давността е възможно само преди тя да е изтекла. Предвид приложимостта на специалната 3-годишна давност, в случая се обуславя извода, че погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 31.10.2022 г., а непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след тази дата.

По-конкретно, погасени по давност са вземанията за периода 01.05.2019 г. – 31.08.2019 г. /вземането е станало изискуемо на 15.10.2022 г./. Не са погасени по давност вземанията, чиято изискуемост е настъпила след 31.10.2022 г., т.е. тези за периода 01.09.2019 г. /изискуемостта на вземането е настъпила през месец ноември, 2019 г/. – 30.04.2021 г. По реда на чл. 162 ГПК и с оглед данните в неоспореното и прието по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза съдът установи, че цената на доставената топлинна енергия за процесния период, за който вземането не е погасено по давност, възлиза на сума в общ размер на 5 581,31 лева.