Решение № 188 от 27.02.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. *************, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *************, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Илкова при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №

20255530100492 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 4 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Молителката Б. Б. твърди в молбата си, че ответникът е неин съжител, като живеят заедно от м. юни 2023г., в собствено на родителите му жилище. На 19.01.2025г., вечерта, били на гости на приятели, където ответникът употребил алкохол. На прибиране започнал да отправя закани към молителката. След като се прибрали вкъщи, заключил вратата, накарал молителката да му приготви ядене и започнал да се заяжда с нея. Впоследствие, хвърлил молителката на леглото и започнал да я удря с метална обувалка, а след това я ударил и със сгъваем стол, на който седалката се счупила, като всички станало в кръв - спалнята, кухнята и коридора. След като заспал, молителката се опитала да намери ключовете, за да избяга, но ответникът се събудил и я накарал да легне. На другия ден, ответникът не позволил на молителката да излезе извън дома, твърдейки, че няма ключ. Последната изпитвала силни болки в главата, чиято цялата дясна половина се подула, а окото й се затворило. През този ден – 21.01.2025г., Н. В. поне два пъти е излизал извън дома им, но все заключвал молителката вътре. При едно от излизанията, ответникът купил кислородна вода и бутилка водка, които занесъл вкъщи. По – късно отново отишъл за алкохол – друга бутилка водка и бира. Започнал да обижда Б. Б., като я наричал „ялов боклук“, „умряло куче“, „миндил“, като поведението му започнало да агресира. При последващо излизане от вкъщи, ответникът забравил отключена външната врата, което позволило на молителката да избяга. Изчаквайки го в асансьора, който умишлено спряла между етажите, Б. Б. успяла да излезе от входа. Тъй като нямала пари в себе си, качила се в такси, което да я откара при сестра й. Шофьорът на таксито, при вида й, я откарал в Първо РУ, където й оказали нужното съдействие.

Молителката придружила органите на реда до дома им, където заварили ответника да спи.

1

Впоследствие, била откарана в СПО и хоспитализирана в Клиника по неврохирургия.

Твърди, че се страхува за здравето и живота си, като моли съда да издаде заповед за защита от домашно насилие против ответника, като същият да се задължи да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея, да му се забрани да я приближава, както и жилището, в което живее,както и да му се забрани да осъществява с нея контакт под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.

Моли да й бъде издадена заповед за незабавна защита.

В съдебно заседание молителката поддържа молбата си. Ответникът по молбата Н. В. се явява лично, като твърди, че изложените в молбата обстоятелства не отговарят на истината. Твърди, че на сочената дата 19.01.2025г., вечерта, молителката е била в нетрезво състояние, и след падане е ударила главата си. Не предприема действия по събиране на доказателства.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Сезиращата съда молба се основава на твърдения за осъществен по отношение на молителката акт на домашно насилие за периода 19.01.- 21.01.2025г. Така подадената молба намира правното си основание в чл. 7 от ЗЗДН. Същата подлежи на разглеждане по предвидения в чл. 12 или чл. 18 от ЗЗДН процесуален ред при спазване на специалните процесуални правила за това и приложение на общите такива по ГПК. Съдът намира същата за допустима, като подадена от лице, пострадало от домашно насилие по смисъла на чл. 3 от Закона и в предвидения в чл. 10, ал. 1 от Закона тримесечен срок от акта на домашно насилие.

Не е спорно по делото, че страните са имали помежду си интимна връзка, поради което пострадалата попада в хипотезата на чл. 3, т.2 от ЗЗДН и може да търси защита по този закон.

По делото е представена Декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, подписана от молителката, видно от която за периода 19.01. – 21.01.2025 г. същата е пострадала от домашно насилие, изразяващо се във физически и психически тормоз, от страна на Н. В..

По делото е представен лист за преглед на пациент от 23.01.2025г., издаден от д- р Захариев, УМБАЛ „Проф. Стоян Киркович“ АД гр. *************, в който, по данни на молителката, е снета анамнеза, описваща нанесен побой – удари с метална обувалка в областта на лицето и гръдния кош, и описано обективно състояние – наличие на удари от тъпо оръжие по гръден кош.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, т.2 от ЗЗДН, защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДН, в случай на домашно насилие пострадалото лице има право да се обърне към съда за защита. Разпоредбата на чл. 13, ал.3 от закона предвижда, че когато няма други 2 доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал.3.

В случая, представената декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН не е оспорена, като не е оборена и доказателствената й стойност.

Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 13 от ЗЗДН, съдът намира, че са налице предпоставките на закона за издаване на заповед за защита на молителката по отношение на ответника по молбата. При преценка обстоятелствата по делото, съдът извърши оценка на риска по методика, определена в Правилник за прилагане на ЗЗДН. С оглед на това и изхождайки от молбата и от конкретния акт на насилие, съдът намира, че най-подходящите мерки за защита са тази, предвидени в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3: задължение на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, забрана на последния да приближава молителката, жилището, в което живее пострадалата, местоработата й, както и местата за социален отдих. Срокът за тези мерки следва да е дванадесет месеца, считано от датата на издаване на заповед за незабавна защита – 27.01.2025г.

На осн. чл. 11, ал.2 от ЗЗДН, извършителят следва да бъде осъден да заплати държавна такса, в размер на 25 лв.

Водим от горните мотиви, Съдът

РЕШИ:

ПОСТАНОВЯВА ИЗДАВАНЕ НА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, като:

ЗАДЪЛЖАВА Н. М. В., ЕГН **********, от гр. *************, кв. *************, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ на действия, представляващи ДОМАШНО НАСИЛИЕ – психически тормоз, осъществяван под каквато и да е форма, вкл. по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви средства за комуникация, както и физически тормоз, спрямо Б. С. Б., ЕГН **********, със адрес: гр.

*************, ул. *************.

ЗАБРАНЯВА на Н. М. В., ЕГН **********, да приближава на разстояние по малко от 50 метра Б. С. Б., ЕГН **********, както и жилището в което същата живее – в гр. *************, ул. *************, както и местоработата й, както и местата за отдих и социални контакти, за срок от 12 месеца, считано от 27.01.2025г.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Н. М. В., ЕГН **********, че при неизпълнение на горецитираната заповед, същият ще бъде задържан от полицейските органи и ще бъдат уведомени незабавно органите на прокуратурата.

ПРЕПИС от ЗАПОВЕДТА да се изпрати на органите на РПУ - гр. *************, на Н. М. В. и на Б. С. Б..

ОСЪЖДА Н. М. В., с п.а., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. *************, сумата от 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща държавна такса по делото.

3

Решението подлежи на въззивно обжалване в 7-дневен срок, считано от 28.02.2025г., пред Старозагорския окръжен съд.

Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение.

Обжалването не спира изпълнението на заповедта.

Съдия при Районен съд – *************: _______________________ 4