Решение № 5078 от 05.08.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6097/2024
- Вид
- Решение № 5078
- Подписан
- 05.08.2025
- В сила
- 05.08.2025
- Състав
- Албена Александрова, Петър Иванов Минчев, Анна Кофинова
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 и ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 и ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 5078 гр. София, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Албена Александрова
Членове:
Петър Ив. Минчев
Анна Кофинова при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20241100506097 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 2127 от 07.02.2024г. постановено по гр.д. № 49256/2022г. по описа на СРС, 61-ви състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. П.
Т. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответницата дължи следните суми: сумата от 1053,60 лв. - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„********, за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 08.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 90,60 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 31.03.2022 г., сумата от 6,15 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 08.04.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата от 0,53 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2021 г. до 31.03.2022 г, за които суми на 21.05.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18974/2022 г. по описа на СРС, 61 състав.
Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в която са развити съображения за неправилност на обжалваното решение поради допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд не бил уважил искането му за задължаване по реда на чл. 186 ГПК на Столична община да представи договор за продажба на процесния топлоснабден имот, което искане било направено своевременно в първото по делото открито съдебно заседание. Счита, че оставянето без уважение на искането по чл. 192 ГПК, направено с 1 исковата молба, не оказва влияние върху допустимостта на това доказателствено искане. С оглед на това моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове след допускане на доказателството. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника С. П. Т. чрез назначения й особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, адв. Н. В., в която са развити съображения за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционният съд не бил допуснал процесуално нарушение, тъй като ищецът не бил изпълнил указанията на съда за отстраняване нередовностите на искането по чл. 192 ГПК.
Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД не е взело становище по спора.
Съдът е сезиран и с частна жалба, подадена в срок от адв. Н. С. В. в качеството му на особен представител на С. П. Т. срещу Определение № 15670 от 11.04.2024г., постановено по гр.д. № 49256/2022г. по описа на СРС, 61-ви състав, с което е оставена без уважение молбата му /озаглавена „въззивна жалба“/ за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа, че в решението липсвал диспозитив относно разноските по делото, както и че определеното му възнаграждение на особен представител от 300 лева било в нарушение на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При цена на иска от 1150,88 лева, възнаграждението му следвало да бъде в размер на 410 лева. Моли съда да отмени обжалваното определение и да допусне изменение на решението в частта за разноските.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, в която са развити съображения за нейната неоснователност.
Посочено е, че първоинстанционният съд правилно бил определил размера на разноските по делото. Моли съда да потвърди обжалваното определение.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не е подало отговор на частната жалба.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
По въззивната жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Не са нарушени императивни материалноправни норми.
Относно неговата правилност, съдът намира следното.
За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност, извършването на услугата дялово разпределение и нейната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на процесните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
2
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В тази насока е основателно оплакването на въззивника за допуснато от СРС нарушение на съдопроизводствените правила, вследствие на което делото е останало неизяснено от фактическа страна. В първото по делото открито съдебно заседание в първоинстанционното производство ищецът е направил искане на основание чл. 186 ГПК да му бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи Столична община за снабдяване с документ за собственост на процесния имот, което неправилно не е било уважено от първоинстанционния съд по съображения, че предходното доказателствено искане на ищеца в тази насока е било оставено без уважение поради неизпълнение на дадените от съда указания. В случая се касае за ново доказателствено искане, направено в срока по чл. 146, ал. 3 ГПК, чиято допустимост не е обусловена от произнасянето на съда по заявеното с исковата молба искане по реда на чл. 192 ГПК. С оглед на това и на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, събирането на доказателството е допуснато от въззивната инстанция.
От приетото в настоящото производство писмено доказателство – заповед № А-0-082613 от 20.10.1980г. на ИК на СНС по чл. 98 ЗТСУ се установява, че на ответницата С. П.
Сапункова /понастоящем Т./ е предоставен в обезщетение по реда на чл. 98 ЗТСУ процесният апартамент № 23, находящ се в гр. София, кв. ********. Релевираното от особения представител оспорване на валидността и законосъобразността на заповедта е неоснователно – в заповедта е посочено изрично, че е подписана от председателя на ИК на СОНС, а косвеният съдебен контрол за законосъобразност в случая е недопустим, тъй като заповедта е подлежала на обжалване от ответницата и не се твърди, нито се установява да е била обжалвана. Изводът, че ответницата е собственик на имота, се подкрепя и от приетия от СРС списък на собствениците на индивидуални обекти в сградата, в който ответницата С.
П. Т. се е подписала като собственик на процесния имот.
С оглед така установеното право на собственост върху процесния топлоснабден имот и съгласно правилото на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот и период е именно ответницата.
Относно топлоснабдяването на сградата, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебно-техническа експертиза и представените от ищеца писмени доказателства – протокол от ОС на ЕС на сградата за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение и договори за извършването й, както и от представените от третото лице-помагач индивидуални справки за дялово разпределение.
От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено на основание чл. 202 ГПК, се установява, че през процесния период в имота е имало три броя отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители с дистанционен отчет, както и един брой щранглира в банята без разпределител, като в сградата не се доставя топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Топлинната енергия за отопление на имота за процесния период е начислена въз основа на реален отчет на уредите за дялово разпределение по дистанционен път и по изчислителен път за лирата. Топлинната енергия за сградна инсталация е начислена по реда на т. 6.1.1 от Методиката към Наредба № 16-334/2007г. за топлоснабдяването, а след нейната отмяна – по реда на Наредба № Е-РД-4-1 за топлоснабдяването въз основа на инсталираната мощност и денградусите за периода. Установено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия напълно съответства на отчетената по общия топломер. Вещото лице е установило, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие 3 с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД.
Установено е, че общият топломер в абонатната станция е преминавал периодични метрологични проверки на всеки две години и съответства на одобрения тип.
Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, доколкото същото се основава на представените от фирмата за дялово разпределение индивидуални справки за дялово разпределение, както и на извършените от вещото лице изчисления при разпределението на енергията за сградна инсталация, а не единствено на счетоводните записи на „Топлофикация София“ ЕАД. Видно от експертното заключение, стойността на реално доставената топлинна енергия през процесния период след отчитане на изравнителния резултат, е в размер на 1872,31 лева, което надхвърля размера на исковата претенция от 1053,60 лева.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение и договори с избраната фирма за дялово разпределение се установява, че дяловото разпределение в имота е извършвано от „Техем Сървисис“ РООД, като видно от експертното заключение по СТЕ и предоставените от третото лице – помагач индвидиуални справки за дялово разпределение и документи за главен отчет, услугата е предоставена през процесния период. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия, същите са публикувани във в. „Монитор“, а съгласно чл. 150, ал. 3, изр. 2 ЗЕ, общите условия влизат в сила в 30-дневен срок след първото им публикуване. Според представените по делото съобщения към фактури и счетоводна справка, стойността на тази услуга за процесния период от м.02.2021г. до м.04.2021г. възлиза на 6,15 лева.