Решение № 2839 от 20.02.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 25078/2024
- Вид
- Решение № 2839
- Подписан
- 20.02.2025
- В сила
- 18.06.2025
- Състав
- ЗОРНИЦА ИВАНОВА ВИДОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 145 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2, изр. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1 · Закон за енергетиката
- параграф 1, т.42 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 2839 гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20241110125078 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответниците В. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: *****, С. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: ***** и А. Г. И., ЕГН **********, с адрес: ***** да заплатят на ищеца следните суми:
1/ В. Г. Г.: 4/6 - 1426,78 лв. главница за незаплатена топлинна енергия, доставена до имот, находящ се на адрес: ****, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 310,63 лв. обезщетение за забава от 15.09.2021 г. до 27.03.2024 г.; 11,53 лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 3,05 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 27.03.2024 г.;
2/ С. Г. Г.: 1/6 - 356,70 лв. главница за незаплатена топлинна енергия, доставена до имот, находящ се на адрес: *****, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 77,66 лв. обезщетение за забава от 15.09.2021 г. до 27.03.2024 г.; 2,88 лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 0,76 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 27.03.2024 г.;
3/ А. Г. И.: 1/6 - 356,70 лв. главница за незаплатена топлинна енергия, доставена до имот, находящ се на адрес: *****, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно 1 със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 77,66 лв. обезщетение за забава от 15.09.2021 г. до 27.03.2024 г.; 2,88 лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 0,76 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 27.03.2024 г.
Ищецът „Топлофикация – София“ ЕАД извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че ответниците са наследници на Г. Г. Г., като между страните било налице облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия до процесния имот, находящ се в *****, аб. № 70460. Посочва, че ответниците, като купувачи, не са заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Сочи, че ответниците не са изпълнили задължението си да заплатят суми, както следва:
1/ В. Г. Г.: 1426,78 лв. главница за незаплатена топлинна енергия, доставена до имот, находящ се на адрес: *****, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 310,63 лв. обезщетение за забава от 15.09.2021 г. до 27.03.2024 г.; 11,53 лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 3,05 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 27.03.2024 г.;
2/ С. Г. Г.: 356,70 лв. главница за незаплатена топлинна енергия, доставена до имот, находящ се на адрес: *****, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 77,66 лв. обезщетение за забава от 15.09.2021 г. до 27.03.2024 г.; 2,88 лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 0,76 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 27.03.2024 г.;
3/ А. Г. И.: 356,70 лв. главница за незаплатена топлинна енергия, доставена до имот, находящ се на адрес: *****, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 77,66 лв. обезщетение за забава от 15.09.2021 г. до 27.03.2024 г.; 2,88 лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 0,76 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 27.03.2024 г.
2
Моли ответниците да бъдат осъдени да му заплатят горепосочените суми, претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответницата С. Г. Г., в която са развити съображения във връзка със собствеността и ползването на процесния имот и отношенията между ответниците. Депозирана е и молба вх. № 270555/23.08.2024 г., с която ответницата С. Г. заявява, че е погасила своята част от дълга.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, а и след изтичането му до настоящия момент, не е депозиран отговор на исковата молба от ответниците В. Г. Г. и А. Г. И.. Ответникът А.
Ганмева И. на 04.10.2024 г. след изтичане на срока за отговор е подала молба, с която оспорва дължимостта на претендираните суми, тъй като живее на друг адрес.
Ищецът е направил признание по отношение на извършеното в хода на делото пълно погасяване на претендираните суми от ответника С. Г. Г..
Третото лице – помагач „Директ“ ЕООД не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, поради което тези факти са отделени като безспорни с доклада по делото, а именно, че ответниците са съсобственици на имот, находящ се на адрес: *****, в качеството си на наследници на Г. Г. Г., при квоти 4/6 ид.ч. за ответника В. Г. Г. и по 1/6 ид.ч. за другите двама ответници.
Горното се установява и от прилогеното от приложеното по делото на л. 41 Удостоверение за наследници изх. № РКС24-УФ01-725/04.06.2024 г., издадено от Столична община – район „Красно село“ на Г. Г. Г., видно от което същият е починал на 22.09.2019 г., и оставил наследници по закон ответниците В. Г. Г. – съпруга, С. Г. Г.
– дъщеря и А. Г. И. – дъщеря, както и от приета като доказателство Декларация по чл.
14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот от дата 1998 г. от наследодателя на ответниците Г. Г. Г..
По делото е прието като доказателство и Удостоверение за сключен граждански брак между Г. Г. Г. и ответника В. Г. Г. от дата 18.06.1961 г.
Между страните не е спорно и обстоятелството, че до притежавания от тях имот е доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. на обща стойност 2140,17 лв.
Представен е Договор № 109/08.07.2007 г. между етажните собственици на сградата, находяща се в гр. София, *** и Б и „Техем Сървисиз“ ЕООД за извършване от последния на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 02.07.2002 г.
Представен е и Договор № 97 от 02.11.2007 г., сключен между ищеца и „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.
По делото на л. 16-20 е представен списък на етажните собственици в бл. 214, като са отразени броя на монтираните отоплителни тела във всеки самостоятелен обект, но същият не касае процесния блок 214 А, поради което съдът не би могъл да цени този документ.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
По делото са представени: обща фактура № 1013873301 от дата 31.07.2021 г., издадена след годишното изравнение за потребена топлинна енергия за периода от 3
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за сумата от 641,60 лв. след приспадане на платените суми; обща фактура № 1019479794 от дата 31.07.2022 г., издадена след годишното изравнение за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за сумата от 1557,99 лв. след приспадане на платените суми; справка за счетоводното отразяване на дължимите суми от общи фактури и дялово разпределение за процесния период, както и изравнителни сметки, изготвени от третото лице – помагач и протокол за извършен реален отчет в процесния период.
По делото се представени и сертификат на уредите за дялово разпределение.
Между страните не е спорно, а това се установява и от представените по делото доказателства, че ответникът С. Г. Г. на 21.08.2024 г. е заплатила изцяло претендираното от нея задължение във връзка с доставена топлинна енергия, в това число и претендирани лихви и разноски.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на друго облигационно основание.
Разпечатката съдържа 41 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/72a34124-426b-4c31-92d8-0cf5e97756ae