Решение № 2894 от 29.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2894 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20261100503063 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №3063/2026 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД , ЕИК 131134023 от гр. София срещу решение №447 от 10.01.2026 г по гр.д.№28377/25 г на СРС , 82 състав , в частта , с която по иск на М. Г. Г., ЕГН ********** от гр.София с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД във вр. чл.22 ЗПК във вр. чл.11 ал.1 т.9 и т.10 ЗПК срещу въззивника е прогласена нищожността на договор за потребителски кредит за общо ползване №7053492296/24.08.2023 г. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Процесният договор не е недействителен на основание чл.22 ЗПК във вр.чл.11 ал.1 т.10 ЗПК . Процесната застрахователна премия не трябва да се взема предвид при изчисляване на ГПР , защото сключването на застраховката не е условие за получаване на кредита /чл.19 от договора/ , а допълнителна услуга /§1 т.1 от ДР на ЗПК/ . Премията се дължи по отделно договорно отношение и на друго лице /Кардиф Общо застраховане/ . При определени условия може да се върне на кредитополучателя част от застрахователната премия напр.при предсрочно погасяване или кредитополучателят да се откаже от застраховката . Посоченият в договора за потребителски кредит ГПР е реален , защото застрахователната премия не трябва да се има предвид и е спазен чл.11 ал.1 т.10 ЗПК .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС . Ищцата е била задължена да подпише договор за застраховка , 1 за да й се отпусне потребителския кредит . Съгласно практиката на СЕС е налице конструкция , която е предназначена да прикрие действителните разходи по кредита .

Клаузите от договора не са били индивидуално уговорени , а сключването на застраховката е инкорпорирано в документите за отпускане на кредита . Реално потребителският кредит не е предлаган без сключване на застраховка , а вноските по застраховките са включени в общия погасителен план и в месечните вноски . Сключването на застраховката е икономически необосновано и житейски абсурдно . Застрахователната премия е в размер на 1752,48 лева при 5300 лева главница . Налице са неравноправни клаузи и е нарушен чл.33 ал.1 ЗПК .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 14.01.2026 г и е обжалвано в срок на 28.01.2026 г /по ел.поща/.

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК , подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират .

Относно неправилност на решението е ограничен само до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи въззивният съд е длъжен да даде служебно законосъобразна правна квалификация на исковете.

От фактическа страна по делото е установено следното .

Страните не спорят, че между тях е сключен е сключен договор за потребителски кредит за общо ползване №7053492296/24.08.2023 г. за главница от 5300 лева при ГПР от 49,53%, ГЛП от 41.09%. Видно от приетия договор за потребителски кредит неговият краен срок за плащане от три години /25.08.2026 г./ не е настъпил, но видно от изложените от ответника съображения, кредитът е изцяло погасен .

Налице правен интерес от предявения иск за прогласяване на нищожността на договора за потребителски кредит , защото евентуално ищцата би могла да иска възстановяване на надвнесени суми .

Няма спор и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че заедно с договора е сключен и договор за застраховка. В тази насока в чл. 7.1 от договора за кредит е посочено, че общият размер на дължимата от потребителя застрахователна премия е 1752,48 лева.

В чл. 7.2.3 от договора за кредит е предвидено, че в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките, частта от кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка, се превежда директно по банковата сметка на съответния 2 застраховател, за което потребителят дава изричното си нареждане с подписването на договора.

Съгласно чл.19 от договора за кредит при сключването на този договор потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а по свое желание и собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключването на договора.

СРС е обявил за безспорно между страните, че ищцата е сключила едновременно с договора за кредит и договори за застраховки, сумите по които не са включени в ГПР.

Според приетата пред СРС съдебно-счетоводна експертиза, на датата на подписване на процесния договор (24.08.2023 г.) разплащателната сметка на клиента е заверена/кредитирана със сумата от 7052,48 лв. и задължена/дебитирана със сумата от 1752,48 лв. Наличното салдо по банковата сметка е намалено със сумата на дължимата се застрахователна премия, като наличното салдо е формирано от усвоената сума по кредита в размер на 5300 лв. и наличните от преди датата на кредита 67,74 лв. На 24.08.2023 г. кредиторът е предоставил заемната сума от 5300 лв., а на 28.08.2023 г. сумата по отпуснатия кредит е била напълно усвоена от кредитополучателя. Сумата в размер на 1752,48 лв. е осчетоводена едновременно с усвояването на кредита. Няма практическа възможност (в смисъл на времеви диапазон достъпен за действие) кредитополучателят да е имал реален достъп до тази сума. Тази сума е идентична със сумата дължима за застрахователни премии. Независимо че в извлечението по банковата сметка не е посочено, че става дума за застрахователните премии, това следва и от посоченото в договора.

Според ССЕ извършените във връзка с процесния договор плащания са в общ размер на 8648,34 лева, осчетоводените плащания са в размер на 3944,83 лева. При следните параметри на договора: заемна сума - 5 300,00 лв., дата на усвояване 24.08.2023 г., погасителен план - 36 месечни погасителни вноски, месечни вноски, включващи в себе си разходите за застраховка, прилагана формула на изчисление на ГПР съгласно Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК изчислената стойност на коефициента ГПР е в размер на 90,90%.

В съдебно заседание пред СРС вещото лице по ССЕ уточнява, че последно плащане има на 11.2025 г., но има още едно плащане, извършено на 08.12.2025 г. Кредитът е в редовна експозиция и няма просрочия по него. Общият размер на дължимата редовна главница е 2870,27 лева, като след плащането от 08.12.2025 г. общо платените суми, разнесени по задълженията по кредита, са в размер на 8996,67 лева, като те са разпределени по следния начин: заплатени суми за главница – 4182,21 лева, заплатени суми за договорни лихви - 4 756,33 лева, заплатени суми за наказателни лихви – 58,13 лева. Прието е, че общият дълг по кредита е в размер на дължимата главница от 5300 лева плюс усвоената сума за застраховка. На база на това в погасителния план по кредита е изчислено ГПР от 49.56 %.

Ако се отчете сумата за плащане по задължението по застраховка при запазване на реално получената главница от 5300 лева ГПР е в размер на 90,90%.

3

Според СРС спорът по делото е за валидността на процесния договор за потребителски кредит . Същият представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК. Кредитополучателят /ищец/ е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.

Според СРС при преценка на валидността на договора трябва да се вземат предвид разпоредбите на ЗПК, които имат императивен характер. Основателен е доводът на ищцата за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради невключване на застрахователната премия в ГПР по кредита. Съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съдържанието на термина „общ разход по кредита за потребителя“ е изяснено с пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Според СРС от така изложените императивни норми следва , че застрахователните премии представляват общ разход по кредита за потребителя, който следва да бъде включен в състава на ГПР съгласно чл.19, ал. 1 ЗПК в случаите, в които сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита или задължително условие за ползване на кредита при конкретните параметри /напр. срок на договора, размер на възнаградителната лихва и на допълнителните разходи и пр./.

Според СРС застрахователната премия представлява разход по кредита за потребителя, независимо от това дали тя се заплаща пряко от потребителя на застрахователя или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца-кредитор за сметка на потребителя. Законът не провежда разграничение между тези две хипотези, защото и в двата случая плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи. Въпросът дали сключването на застрахователния договор е необходима предпоставка за отпускане на кредита изобщо или за отпускането му при предоставените с договора параметри подлежи на изследване въз основа на всички обстоятелства по сключването на процесния договор, а не само въз основа на съдържанието на предварително изготвените от търговеца клаузи.

Според СРС обстоятелството, че в чл. 7.2.3 и чл. 19 от договора за кредит застраховката е 4 определена като незадължителна допълнителна услуга, която не е условие за сключване на договора, е лишено от правно значение за преценката на съда, ако от останалите обстоятелства, свързани със сключването на процесния договор, се установява противното. Клаузите са част от предварително изготвения от кредитора текст на договора, върху който потребителят не е имал възможност да влияе и имат изцяло декларативен характер. В случая сключването на договора за застраховка реално представлява условие за отпускане на процесния кредит. От една страна това е така, защото въпреки цитираните по-горе клаузи на чл. 7.2.3 и чл. 19 от договора, размерът на застрахователната премия е предварително определен в договора за кредит към датата на неговото сключване и е включен в размера на главницата по погасителния план. При предварителното включване на застрахователната премия в главницата по договора следва изводът, че сключването на застраховката е представлявало условие за отпускане на процесния кредит и съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, вр. § 1, т.1 от ДР на ЗПК размерът на застрахователната премия е следвало да бъде включен в ГПР. Същевременно, както беше уточнено, допълнителните услуги представляват разход по кредита и подлежат на включване в ГПР, независимо от това дали се заплащат пряко от потребителя или е уговорено тяхната стойност да се кредитира от търговеца, тъй като и в двата случая представляват оскъпяване на кредита за потребителя в допълнение към чистата стойност на заетата сума /в случая главницата от 5300 лева/.