Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 50 от 01.04.2022, Районен съд - Велики Преслав

Съд
Районен съд - Велики Преслав
Дело
Гражданско дело 712/2021
Вид
Решение № 50
Подписан
01.04.2022
В сила
21.04.2022
Състав
Соня Ангелова Стефанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Велики Преслав, 01.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20213610100712 по описа за 2021 година

Производството по настоящото дело е образувано по обективно съединени искове, предявени от Ю. Г. Г. срещу И. Г. К. - иск с правно основание чл.127, ал.2, вр. с ал.1 от СК и иск по чл.143, ал.1 от СК, за постановяване на решение, с което бъде разрешен съществуващият между страните, в качеството им на родители на малолетното дете М.

Ю.ова Г., спор по въпросите относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му за в бъдеще в размер на по 180 лева месечно. В исковата си молба ищецът сочи, че от съвместното си съжителство с ответницата имат 1 дете, родено на 27.08.2015 год. Излага, че от около една година ответницата започнала често да напуска семейното им жилище в гр. С. (собственост на родителите на ищеца), злоупотребявала с алкохол, поддържала връзки с други мъже и оттогава грижи за детето полага единствено той. Твърди, че майката се е дезинтересирала от детето си. Сочи се в исковата молба, че ответницата не работи, взима заеми от трети лица, които биват погасявани от ищеца. Сочи, че е трудово ангажиран в областта на строителството и реализира месечни доходи в размер на 1000 лева. Претендира упражняването на родителските права по отношение на малолетното им дете да бъде предоставено на него, местоживеенето на детето да бъде определено при него, като в полза на детето бъде присъдена ежемесечна издръжка в размер на 180 лева, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законовите основания за изменение или прекратяване на така присъдената издръжка. Предлага на майката да бъде определен режим на лични контакти с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя (с преспиване), 1 месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, като майката ще взима и връща детето от 1 дома на бащата. В съдебно заседание ищецът не се явява лично, за него се явява процесуалния му представител, който заявява, че поддържа исковата претенция и моли да бъде уважена.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от ответницата. В съдебно заседание същата редовно призована не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 1147/ 28.08.2015 год. на Община Шумен, страните по делото са родители на детето М. Ю.ова Г., родена на 27.08.2015 год.

По делото е представена Служебна бележка изх. № 28/ 07.12.2021 год., издадена от Директора на ДГ „Маргаритка“, гр. С., от която се установява, че детето М. Ю.ова Г. е записано в 4-та група „Момина сълза“ в детската градина за учебната 2021/2022 год.

Изготвен е и социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Велики Преслав изх. № ПР/Д-Н-ВП/ 18-005/ 17.03.2022 год., от който се установява, че жилището на адреса в гр. С., ул. „С.“ № 8 представлява едноетажна къща, собственост на дядото по бащина линия – Г.М. Г., който е починал. Към къщата има пристроен навес и двор. Състои се от 3 стаи, като семейството ползва 2 стаи от къщата, коридор, тоалетна и баня. Стаите са обзаведени с нови мебели и необходимите ел. уреди за едно домакинство. За детето е осигурено достатъчно лично пространство. Хигиенно-битовите условия са добри. Отбелязано е, че ищцата в момента е безработна, а ответникът работи на частна практика в областта на строителството без трудов договор и реализира месечен доход в размер на около 1000 лева.

Посочено е, че семейството се подпомага от ДСП – Велики Преслав по чл. 7 от ЗСПД – 40 лева. Отразено е, че детето има изграден приятелски кръг в С.. Към датата на изготвяне на социалния доклад ответницата е била в дома, заедно с ищеца и детето. Видно от констатациите в доклада детето е силно привързано и към двамата си родители и иска да живее и с двамата. Пред социалния работник ответницата е признала, че е допускала много грешки при отглеждането на детето си, но е заявила, че би искала да запази семейството си.

Пред съда ищецът декларира, че работи на частна практика в областта на строителството без трудов договор и реализира месечен доход в размер на около 1000 лева.

Ответницата не е ангажирала никакви доказателства досежно реализирания от нея трудов доход.

По делото са разпитани двама свидетели – свид. Й. и В., водени от ищеца. И двамата заявяват, че познават страните по делото. Сочат, че ищецът е от български произход, а ответницата – от ромски. Категорични са, че ответницата често злоупотребява с алкохол, среща се с други мъже, което й пречи да се грижи адекватно за семейството си. И двамата свидетели разказват за различни случаи, в които ответницата напускала семейното жилище за дълги периоди от време без основателна причина. Свид. В. разказва за инцидент на 8 март, при който ответницата отново напуснала семейното жилище и била набита от мъжа на сестра й В.. Излага, че била работила 2 месеца във „Вивапласт“ ЕООД и му се похвалила, че 2 платила сметката за тока. По думи на В. К. се запознала с друг мъж, когото свидетелят много добре познава. Същият по принцип пребивава в Холандия, но се върнал в България.

Твърди, че ответницата му споделила, че иска да заминава за чужбина и свидетелят счита, че вероятно плановете й са свързани именно с този нов мъж в живота й. И двамата свидетели заявяват, че условията в къщата на ищеца са много добри. Излагат, че тъй като ответницата няма доходи, единствено ищецът е ангажиран с издръжката на семейството, като доходът му е достатъчен да задоволява потребностите на детето.

Настоящият съдебен състав намира, че показанията на двамата свидетели могат да послужат при изграждане на решаващите му изводи, доколкото тези свидетели не са заинтересувани от изхода на делото, познават и двете страни, а изложените от тях обстоятелства са възприети непосредствено.

Пред първоинстанционния съд родителите на детето не са изслушани. По данни на процесуалния представител на ищеца, последният има здравословни проблеми, които препятстват възможността му да пътува в лек автомобил и съответно да се яви пред съда, за да бъде изслушан на осн. чл. 59, ал. 6 от ГПК. Ответницата е получила лично препис от определението на съда, с което делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание и в което съответно й е било указано, че следва да се яви лично, за да бъде изслушана пред съда, при което да заяви ясно становището си по всички въпроси по чл. 127, ал. 2 от СК (относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права по отношение на същото, режима на лични отношения и издръжката му). Въпреки това същата не се яви в съдебното заседание, без да е посочила каквито и да било причини за неявяването си.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска за предоставяне упражняването на родителските права следва да се вземат предвид интересите на детето, преценени с оглед и на следните обстоятелства: родителски качества, полагане грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици, социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на детето, привързаност между детето и родителите, помощ на трети лица и др.

Не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че детето М. Ю.ова К. е родено по време на съвместното съжителство на страните.

Установява се от събраните гласни доказателства, че ответницата злоупотребява с алкохола, поддържа връзки с други мъже, играе хазартни игри. Това обстоятелство е признато и от ответницата пред социалния работник, видно от изложеното в социалния доклад.

Не бяха ангажирани доказателства, оборващи твърдението, че ответницата често неоснователно напуска семейното жилище за различни по продължителност периоди от време, като оставя детето изцяло на грижите на баща му.

Безспорно се доказа, че към настоящия момент детето се отглежда от неговия баща, като към датата на изготвяне на социалния доклад и майката е била в жилището.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че детето има изградена 3 емоционална връзка, както със своята майка, така и със своя баща. Безспорно се установи също така, че бащата е годен да отглежда детето си, като по отношение на критерия родителски капацитет, настоящият съдебен състав счита, че предимство следва да се даде именно на него. Доказа се, че ищецът разполага с нужната жилищна обезпеченост за осигуряване нормални условия на живот за детето. Ищецът реализира и постоянни доходи в достатъчен размер за задоволяване нуждите на детето. Действително, детето е на ниска възраст, което по принцип предполага нуждата му от непосредствена майчина грижа. В случая, обаче от приобщените по делото материали се установи, че майката на детето не притежава необходимия родителски капацитет да се справи с отглеждането на М.. Същата злоупотребява с алкохол, поддържа връзки с различни мъже. Тези твърдения се подкрепят, както от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът не намира основания да не кредитира, така и от обстоятелството, че ответницата сама е признала пред социалния работник, посетил дома им, че е „допускала много грешки“ при отглеждане на детето си.

Действително същата е заявила пред социалния работник, че иска да запази семейството си, но по никакъв начин не подкрепи с действията си това свое изявление. Фактът, че ответницата в законоустановения срок не ангажира отговор на релевираните в исковата молба твърдения, не представи доказателства и, без да сочи каквито и да било уважителни причини, не се яви в откритото съдебно заседание, за да изрази становището си, демонстрира явната й незаинтересованост от изхода на делото, съответно от начина, по който ще бъде решен въпросът на кой родител да бъдат предоставени родителските права по отношение на детето.

В заключение, съобразявайки целият комплекс от обстоятелства, с оглед интересите на детето, съдът намира, че упражняването на родителските права по отношение на М. следва да се предостави на бащата, като бъде определено местоживеенето й при него.

Относно режима на лични контакти:

По делото следва да бъде определен режим на лични контакти на майката с детето.

Лични отношения по смисъла на чл.106, ал.1 от СК са контактите между детето и този родител, на когото не са предоставени за упражняване родителските права. Тези контакти следва да бъдат строго времево определени, като се съобразяват особеностите на всеки конкретен случай и се създава най-благоприятна възможност, като водещ следва да е интересът на самото дете (чл. 59 от СК).

Съгласно чл. 124, ал. 2 от СК детето има право на лични отношения с родителите си, когато те не живеят заедно. Следователно е необходимо да се определи такъв режим на лични отношения, който да позволява на детето да израства в емоционална и духовна хармония, като опознае и обикне всеки един от родителите. В този смисъл корелативно на неговото право на лични контакти с родителите е задължението на неговата майка и баща да общуват пълноценно с него, за да съдействат за неговото психо-физическо израстване.

Следва да се отбележи, че производството по чл. 127, ал. 2 СК по своята правна същност има характеристиките на спорна съдебна администрация - осъществяване на съдебна намеса в гражданско-правни отношения, в резултат на която, постановеното съдебно решение замества липсващото споразумение между родителите по чл. 127, ал. 1 СК. Тази намеса е 4 регламентирана в обществен интерес с цел охраняване интересите на децата, поради което служебното начало има превес над диспозитивното начало. Ето защо, съдът не е обвързан от искането на страните в производството, а е оправомощен от закона да уреди отношенията между спорещите служебно и по целесъобразност, като съблюдава висшия интерес на детето.