Решение № 295 от 10.09.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Перник , 10.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

Въззивно гражданско дело № 20211700500244 по описа за 2021 година Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ”, чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена

О Т : ОБЩИНА РАДОМИР, с адрес: гр. Радомир, пл. „Свобода“ № 20, представлявана от Кмета на Община Радомир - П. С. А.,

ЧРЕЗ процесуалния представител ст. юрисконсулт А.Р.

ПРОТИВ: Решение № 260031 от 19.02.2021 г., постановено по гр. дело № 223 /2020 г. по описа на Районен съд - Радомир.

С жалбата първоинстанционното решение се оспорва в частта, с която е осъдена Община Радомир да заплати на А. К. Д. сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени в резултат на ухапване от безстопанствено куче в гр.Радомир, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането - 06.03.2020г. до окончателното й изплащане, като се моли същото да бъде отменено в обжалваната му част, като незаконосъобразно и необосновано.

В останалата си необжалвана част, с която иска на А. К. Д., ЕГН **********, с адрес:

***, срещу Община Радомир, ЕИК 000386776, с адрес: гр.Радомир, пл.“Свобода“ № 20, за сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща имуществени вреди, от които 150 лв. /сто и петдесет лева/- стойността на разкъсано късо шушляково яке и 50 лв. /петдесет лева/стойността на разкъсани дънки, получени в резултат на ухапване от безстопанствено куче на 1

06.03.2020 г., в гр. Радомир, ведно със законната лихва върху главницата, смятано от датата на увреждането- 06.03.2020 г. до окончателното й изплащане е отхвърлен, като недоказан, решението е влязло в сила и не е предмет на въззивна проверка.

В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че в обжалваната му част постановеното по делото решение е неправилно и незаконосъобразно, поради произнасянето на първоинстанционния съд в противоречие със събраните по делото доказателства.

Въззивникът счита, че по делото не е установено по безспорен начин нападението на въззиваемата страна от безстопанствено куче. Не били представени доказателства, от които да се установява дали действително са настъпили твърдените от въззиваемата страна емоционално разстройство, тревожност и депресивност и дали те са получени в следствие на ухапване от куче, както и дали същата е преминала лечението, за което твърди. Според въззивника от приетото по делото заключение по съдебно - психиатричната експертиза не се доказва по безспорен начин, че състоянието на въззиваемата се дължи на процесния инцидент. Съгласно посоченото в жалбата, за да е налице отговорност на Общината по смисъла на чл. 49 от ЗЗД, необходимо било да се докаже по безспорен начин виновното й действие или бездействие, а не вредите да са причинени при или по повод изпълнение на работата, възложена от Общината, нито изпълнителят на работата да е осъществил виновно вредоносните действия или бездействия. В тази връзка, въззивникът счита за неоснователни доводите, че кучетата са безстопанствени и че Община Радомир имала задължения, свързани с грижата и надзора върху тях.

В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба. Със същия моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба, като неоснователна и недоказана и да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като правилно, законосъобразно, обосновано и постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Излага доводи, че същото е постановено съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства, становищата на страните и приетото заключение по съдебно - психиатричната експертиза. Според въззиваемата първоинстанционният съд правилно е определил размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, както и е правилен изводът на съда, че кучетата, нападнали въззиваемата, са безстопанствени.

В съдебно заседание Община Радомир, чрез юрисконсулт Р., моли решението на първоинстанционния съд, да бъде отменено в частта, в която е уважен искът за неимуществени вреди, претендирани от ищцата.

Претендира присъждане на сторените разноски съгласно представения списък на по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата А.Д., чрез процесуалния си представител адв.Б., с писмена молба депозирана преди датата на съдебното заседание моли делото да се гледа в тяхно отсъствие, както и изразява становище, че подържа така депозирания отговор на въззивната жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение по подробно изложени съображения.

Претендира присъждане на сторените разноски в настоящото производство съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 260031 от 19.02.2021 г., постановено по гр. дело № 223 /2020 г., първоинстанционния съд е осъдил Община Радомир, ЕИК 000386776, с адрес: гр.Радомир, пл.“Свобода“ № 20, да заплати на А. К. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 4 000 лв.

/четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди, 2 изразяващи се в болки и страдания, получени в резултат на ухапване от безстопанствено куче на 06.03.2020 г., в гр. Радомир, ведно със законната лихва върху главницата, смятано от датата на увреждането- 06.03.2020 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил недоказан иска на А. К. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Община Радомир, ЕИК 000386776, с адрес: гр.Радомир, пл.“Свобода“ № 20, за сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща имуществени вреди, от които 150 лв. /сто и петдесет лева/- стойността на разкъсано късо шушляково яке и 50 лв. /петдесет лева/- стойността на разкъсани дънки, получени в резултат на ухапване от безстопанствено куче на 06.03.2020 г., в гр. Радомир, ведно със законната лихва върху главницата, смятано от датата на увреждането- 06.03.2020 г. до окончателното й изплащане.

Предявени са искове с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД Ищцата А. К. Д. Производството е депозирала искова молба пред Районен съд – гр.Радомир, с която е поискала да бъде осъдена Община Радомир да й заплати сумата от 4 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени в резултат от ухапване от безстопанствено куче на 06.03.2020 г. в гр.Радомир, както и сумата от 200,00 лв. имуществени вреди, от които 150,00 лв. – стойността на разкъсано късо шушляково яке и 50,00 лв. – стойността на разкъсани дънки, в едно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 06.03.2020 г. до окончателното й изплащане, с твърдението, че на 06.03.2020 година около 6.40 часа излязла от дома си и тръгнала за работа. Пътят й минавал покрай т.н.“Стойовата къща“ в гр.Радомир, сега музей. Излизайки от входната врата на блока изведнъж зад гърба й се появило едно куче и веднага след него дошли още 2-3 кучета.

Внезапно едно от кучетата, много едро, я нападнало откъм гърба, захапало дънките й /сини на цвят/, а след това и коженото яке /черно на цвят/. Дрехите били разкъсани. Ищцата се уплашила и започнала да вика за помощ. Притекли се двама съседи- мъж и жена, които изгонили кучетата. На прозорците на апартаментите в блока се показали много съседи, чули виковете й за помощ. След инцидента се обадила на тел. 112 и отишла до личната си лекарка, която изписала успокоителни. В следствие на инцидента претърпяла множество болки и страдания както по време на увреждането, така и по време на лечението. Такива търпи и в момента - не може да спи, а когато заспи сънува кошмари, тъй като сънищата й са свързани с кучета. Отново изживява травмата, която й донесла изключителен стрес, не смее да излиза сама и винаги някой я придружава. Носи в себе си и „куче-гон“, и въпреки това изпитва ужас от среща с кучета. На 9 март 2020 година подала жалба в община-Радомир във връзка с тази глутница от кучета, която постоянно се движи около блока, „Стойовата къща“ и стария пазар, но досега няма никакъв отговор.

От свидетелките показания на разпитания по делото св. А. А., живеещ в непосредствена близост до ищцата - в ***, се установяваща че същия познавал ищцата от малка. На 06.03.2020 г., към 7 часа сутринта, когато обикновено ставал за работа, тъй като чул писъци, веднага скочил от кревата и погледнал пред прозореца. Видял кучетата да тичали между колите, две от които гонели ищцата. Изплъзнала се два пъти, а на третия път нямало как да избяга. Докато махал пердето извикал, и видял, че комшийката под него се била намесила и спасила ищцата. Сега не виждал А. често да се движи. Това не било изолиран случай с кучетата. Преди няколко дни човек, който живее в неговия блок също казал, че е нападнат по същия начин от кучетата. Чул, че и дете е било нахапано от същите кучета, които били още са там. Кучетата обикновено били две, но имало и едно черно бяло, което нападало. Свидетелят не бил видял А. да е нахапана, тъй като била облечена и не забелязал дали е имало разкъсвания по дрехите. А. била с кожено черно яке и дънки.

Кучетата били улични и хора от блоковете им направили къщичка и обещали да ги вържат, но това не се случило.

Видно от заключението на приложената по делото съдебно медицинска експертиза на вещото лице д-р Р. К., което и настоящия въззивен съдът възприема, като достоверно и 3 обективно се установява, че ищцата А. К. Д. към настоящия момент страда от „разстройство в адаптацията“, като около два месеца след преживяната психотравма е страдала от „посттравматично стресово разстройство“, които психични заболявания са в пряка връзка с преживения инцидент - предмет на производството. Психично заболяване „разстройство в адаптацията“ при ищцата, се изразявало в тревожност, емоционална лабилност, нарушения на съня и апетита, силно изразен и устойчив във времето страх от кучета и ситуации, свързани с тях, като преживяването било свързано, с признаци на паника – треперене, изпотяване и пресъхване на устата. На ищцата било предписано медикаментозното лечение успокоителен медикамент от групата на транквилизаторите - Диазепам 5 мг., който ищцата приемала редовно всяка вечер в продължение на 2 месеца, спомогнал значително за овладяване на симптомите и към момента не било необходимо да се продължава, с изключение на евентуални случаи на временно обостряне /при внезапно възникнали срещи с кучета например/. В следствие на лечението настъпила редукция на тревожно–депресивната симптоматика, но се наложило да продължи лечението с медикамент Деанксит – по една таблетка за още около два месеца, като състоянието й се стабилизирало в рамките на няколко месеца, но и до настоящия момент се страхува „панически“ от всякакъв род срещи с улични кучета, придвижва се, като правило с придружител по улиците и носи непрекъснато в себе си „Кучегон“, като съобщавала, че се страхува особено силно за детето си в присъствието на улични кучета. Възстановяването на освидетелстваната от получения силен стрес и като резултат – „посттравматично стресово разстройство“ и „разстройство в адаптацията“ можело да трае от няколко месеца до няколко години в зависимост от индивидуалните адаптивни и възстановителни способности на психиката й и от липсата или наличието на евентуални нови психотравмиращи ситуации от подобно естество, като за този период качеството й на живот ще бъдело влошено с тенденция към постепенно подобряване.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.