Определение № 434 от 11.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 434 гр. София, 11.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно гражданско дело № 20251000500678 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

С Решение №1247 от 03.11.2025 г., постановено по в.гр.д. №678/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, 2-ри състав, е потвърдено Решение № 117/29.10.2024 г. по търг.дело № 61/2023 г. на Софийски окръжен съд, по въззивната жалба на ЗД “Евроинс“АД, в частта му, с която предявения иск от ищеца В. И. Д. срещу ЗД “Евроинс“АД, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, е уважен за сумата над 40 000 лева до присъдените 90 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта му, с която съдът е уважил иска на В. Д. в пълен размер по отношение на претендираните имуществени вреди, както и в частта му с която е присъдена лихва за забавено плащане на застрахователните претенции от 25.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. С решението е отменено по въззивната жалба на В. И. Д., Решение № 117/29.10.2024 г. по търг.дело № 61/2023 г. на Софийски окръжен съд, в частта му, с която е отхвърлен искът за неимуществени вреди за сумата над 90 000 лева до пълния му предявен размер от 100 000 лева и вместо него постановява друго, с което е осъдено ЗД “Евроинс“АД, да заплати на В. И. Д., още сумата в размер на 10 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на получени травматични увреждания от ПТП, настъпило на 04.11.2022 г., ведно със законната лихва от 25.11.2022 г. до окончателното 1 изплащане на сумата.

С решението ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на адв. Б. К., сумата 1300 лева, представляваща възнаграждение за осъществената безплатна правна защита по настоящото дело на въззиваемите, на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.

В срока по чл.248, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс е постъпила молба от адв.Б. К., пълномощник на В. И. Д. и Н. В. Д.. Сторено е искане за изменение на решението в частта за разноските.

В молбата се твърди, че въззивната инстанция е увеличила размера на обезщетение за неимуществени вреди на В. Д. в размер на още 10 000 лева без да съобрази, че следва да определи допълнително адвокатско възнаграждение за първата инстанция до сумата от 8 650 лева или с още 865 лева. Освен това за въззивната инстанция, при общ материалния интерес в размер на 61 052 лева и съобразно положения труд от процесуалния представител, дължимото адвокатско възнаграждение е в общ размер на 6 350 лв. Моли въззивната инстанция да преразгледа решението, като бъде изменено в частта за разноските и на адв.К. му бъде присъдено допълнително възнаграждение в размер на 865 лв. за първа инстанция и в размер на 5 050 лева за въззивна.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК ответната застрахователна компания не е взела становище по молбата.

Софийски апелативен съд след като обсъди направените от страните доводи и прецени събраните по делото доказателства намира следното:

Съгласно чл.248, ал.1 ГПК постановеното съдебно решение може да бъде допълнено в частта за разноските по искане на страната, направено в срока за обжалване на решението.

Като съобрази, че решението по настоящото дело е връчено на ищците чрез адв.К. на 10.11.2025 г., а молбата била е депозирана на 04.12.2025 г. и че срокът за допълване и изменение по смисъла на чл.248, ал.1 ГПК е срокът за касационното обжалване, който е едномесечен от датата на връчване, то и настоящата молба е подадена в срока за обжалване и е допустима.

Разгледана по същество молбата по чл.248, ал.1 ГПК е основателна по следните съображения :

2

Производството пред въззивната инстанция се е развило по въззивна жалба на ЗД“Евроинс“АД, и насрещна въззивна на ищиците, подадена чрез процесуалния им представител адв. Б. К., срещу Решение №117/29.10.2024 г., постановено по гр. д. №61/2023 г. по описа на Софийски окръжен съд.

Въззивника - ЗД“Евроинс“АД, обжалва решението в частта, с която искът на В. Д. за неимуществени вреди е уважен за сумата над 40 000 лева до сумата от 90 000 лева, както и иска за имуществени вреди за сумата над 4 281 лева до сумата от 5 333.92 лв., ведно със законната лихва върху присъдените обезщетение считано от 25.11.2022 г. до окончателното плащане.

Ищците обжалват решението в частта, в която исковата претенция на В.

Д. за неимуществени вреди е отхвърлена, а именно за сумата от 10 000 лева (разликата между уважения размер от 90 000 лева и претендирания от 100 000 лева).

От данните по делото е видно, че ищците, чрез процесуалния си Чрез процесуалния си представител адв. К. въззивниците – ищци са депозирали писмен отговор, с който са оспорили въззивната жалба на ответната застрахователна компания и са претендирали присъждане на разноски за въззивната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

С депозираната насрещна въззивна жалба същите са направили искане за уважаване на исковата претенция на Д. над вече уважения размер за неимуществени вреди от 90 000 лева до пълния претендиран размер от 100 000 лева. В тази връзка отново е заявено искане за присъждане на разноски за въззивната инстанция – адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

Процесуалният представител на въззивниците – ищци е участвал в проведеното на 08.10.2025 г. открито съдебно заседание, в което е поддържал направените искания и отново е претендирал присъждане на разноски за въззивното производство – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

В първоинстанционното производство ищците са представили надлежни пълномощни (л.5–6 по делото) в полза на адвокат Б. К., който ги е представлявал в процеса, включително и пред въззивната инстанция. Към пълномощните са приложени и договори за правна защита и съдействие от 3

03.12.2022 г., от които се установява, че страните са договорили предоставянето на безплатна правна помощ и съдействие на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

С оглед на данните по делото този състав на САС приема, че правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция. Страната, която е получила неблагоприятно за нея решение дължи съгласно чл.78 ГПК на насрещната страна всички направени от нея разноски по делото, в т. ч. внесени такси по делото, разноски за производството, както и изплатеното възнаграждение за един адвокат, ако страната е била представлявана от адвокат или юрисконсулт, а когато страната е била представлявана от адвокат с безплатно пълномощно, възнаграждението се дължи на адвоката – чл.38, ал.2 ЗАдв.

Въззивната инстанция, в настоящия си състав, при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение на адв.К. с постановеното по делото решение е съобразила защитения материален интерес по насрещната въззивна жалба от 10 000 лева, фактическата и правна сложност на спора, извършените от процесуалния представител действия по подаване на жалбата и явяване в открито съдебно заседание за осъществяване на защита, възражението на насрещната страна (направено с представената преди последното открито съдебно заседание молба (л.48), в която изрично моли съда да съобрази възнаграждението с минимума определен в Наредба №1). По така изброените критерии съдът е приел, че размера на дължимото адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв е 1 300 лв.

Действително в случая адв.К. е изготвил и отговор на въззивната жалба, като е осъществил защита и спрямо нея, по която материялния интерес е в размер на 51 052 лева.

Съобразно съвкупната преценка на всички относими критерии съдът приема, че възнаграждението на адв.К. пред въззивната инстанция следва да бъде увеличено, като допълнително му бъде присъдено такова в размер на 5 050 лева, което е адекватно и справедливо, съобразено с минималните размери съгласно Наредба №1. Допълнително адвокатско възнаграждение следва да му бъде определено и за първата инстанция в размер на 865 лева.

Поради което искането за изменение на решението в частта за 4 разноските се явява основателно.

По изложените съображения Софийски апелативен съд, 2 състав, Гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл.248, ал.1 ГПК постановеното по делото Решение №1247 от 03.11.2025 г., постановено по в.гр.д. №678/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, 2-ри състав, както следва:

ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, с ЕИК121265113, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Христофор Колумб“ №4, да заплати на адв.Б. К., с адрес на осъществяване на дейността гр.София, жк.“Младост 3“, бл.387, вх.б, ап.42, сумата от още 5 050 лева, представляваща възнаграждение за осъществената безплатна правна защита по настоящото дело на въззиваемите, на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв, както и сумата от 865 лева, представляваща възнаграждение за осъществената безплатна правна защита на ищците пред първата инстанция, на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл. 248, ал.

3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5