Решение № 398 от 31.03.2021, Административен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И

Е

№…………/31.03. 2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХХХІІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и двадесет и първа година в състав :

Административен съдия : Мария Ганева , като разгледа докладваното от съдията административно дело № 324/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

186 , ал. 4 от ЗДДС.

Образувано е по жалба на „Сивеко „ ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.

Варна, ж.к. „***, представлявано от управителя К.С. Д., срещу заповед № 29-ФК/01.02.2021 г. на началника на отдел „Оперативни дейности “ – София при ГД „ Финансов контрол „ при ЦУ на НАП , с която на основание чл.

186, ал.3 от ЗДДС му е наложена принудителна административна мярка / ПАМ/ „запечатване на обект“ – магазин за обувки в гр.Варна, бул. „***за срок от 14 дни .

Подателят на жалбата счита заповедта за материално незаконосъобразен адм. акт , тъй като няма данни за допуснато административно нарушение и по-специално неспазване на чл. 25, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Прилагането на мярката препятства възможността на търговеца да се възползва от привилегията на чл. 187, ал. 4 ЗДДС. Твърди се неспазен принцип на съразмерност и на целта на закона поради бланкетно посочени мотиви за определяне на срока на мярката. Затварянето на търговския обект за 14 дни ще лиши търговеца от възможността да генерира приходи, с които да погасява своите данъчни задължения и да извършва осигурителни плащания.

Отправеното към съда искане е за отмяна на наложена ПАМ .

Ответникът- началник на отдел

„Оперативни дейности “ – София при ГД „ Финансов контрол „ при ЦУ на НАП , редовно призован, чрез пълномощник и в депозирани писмени бележки излага позиция за неоснователност на жалбата, която подробно се аргументира. Прави се искане за присъждане на юриск. възнаграждение.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Подадената жалба е процесуално допустима . Същата изхожда от лице с активна процесуална легитимация- адресат на заповедта, с която му е наложена принудителна адм. мярка „ запечатване на обект“ , засягаща неблагоприятно субективното му право на упражняване на търговска дейност . В този контекст е налице правен интерес от провежда на съдебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед. Тя е връчена на адресата на 08.02.2021 г. видно от извършено отбелязване върху заповедта, а на 15.02.2021 г. е подадена жалба до териториално компетентния адм. съд , респективно потестативното процесуално право на оспорване е упражнено срочно.

Разглеждайки по същество жалбата, съдът счита същата за неоснователна предвид следните съображения :

На 29.01.2021 г. в 13.20 ч. инспектори по приходите при отдел

„Оперативни дейности“ на ГД“ Фискален контрол“ на НАП са извършили проверка на търговски обект -магазин за обувки в гр. Варна, бул.“***, стопанисван от „Сивеко „ ЕООД . Била е извършена контролна покупка на обувки на стойност 139 лв. Плащането е било в брой и не била издадена фискална касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. При последвала проверка на отчетена и реална касова наличност е било установено, че разчетената касова наличност от фискалното устройство е 0 лв., а реалната фактическа наличност в касата е 204 лв. Констатациите са били документирани в протокол за извършена проверка / л. 4-5 от преписката/.

Бил е съставен и акт за установяване на административно нарушение за същите факти/ л. 6 /, последван от НП от дата 10.03.202 1г. , с което на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС на

“Сивеко“ ЕООД е наложена имуществена санкция от 1000 лв. / л. 40 от делото/ .

На 01.02.2021 г. началникът на отдел „Оперативни дейности“ –Варна към ГД „ Фискален контрол „ на ЦУ на НАП е издал заповед , с която въз основа на цитираните по-горе фактически данни от констативния протокол , е наложил ПАМ „запечатване на търговски обект“ за срок от 14 дни на основание чл. 186 от ЗДДС.

Като мотиви относно продължителността на постановената мярка в заповедта се сочат естеството на извършеното правонарушение , неотразяването на реално извършените търговски продажби, водещо до неправилно определяне на дължими налози; местоположение на търговски обект в централната част на град Варна, което предполага по-голямо количество клиенти ; стойността на нерегистрираната търговска продажба от 139 лв. Според адм. орган определения срок гарантира промяна на начина на работа в търговския обект

,включително организиране отчетността . По тези съображения адм. орган е изложил позиция за спазен принцип на съразмерност.

Със заповед ЗЦУ – 1148/25.08.2020 г. на изп. директор на НАП на основание чл. 186, ал.3 и 4 от ЗДДС на началниците на отдели „Оперативни дейности “ при ГД „ Фискален контрол “ при ЦУ на НАП е делегирано правомощие по издаване на заповеди за налагане на ПАМ „ запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС / л. 2 от преписката/.

В хода на съдебното производство бе открито производство по чл. 193 ГПК по оспорване верността на констативния протокол относно извършена търговска продажба , за която не е издадена фискална касова бележка / л. 11 /, но поради последвало оттегляне на оспорването от жалбоподателя това производство бе прекратено / л. 42-43/ .

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

С атакувания индивидуален адм. акт е разпоредено налагането на принудителна мярка по запечатване на обект , нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС.

Съгласно алинея трета на цитираната правна норма ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на подобна мярка . Представената по делото заповед от 25.08.2020 г. на изп. директор на НАП сочи за подобно прехвърляне на правомощие в полза на началниците на отдели „Оперативни дейности“ при ГД „ Фискален контрол “. В случая оспорената заповед е издадена при условията на валидно заместване с оглед събраните писмени доказателствени източници . В обобщение заповедта по налагане на ПАМ изхожда от компетентен адм. орган.

Оспореният адм. акт е постановен в писмена форма съобразно правилото на чл. 59 от АПК като съдържа не само фактическото, но и правно основание на взето решение по налагане на мярката. В достатъчна степен на яснота в разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната мярка , за нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение. В обстоятелствена част подробно , точно и ясно са описани фактическите данни, въз основа на които е упражнено публичното право по налагане на мярка на държавна принуда с отразяване на информация за дата, място на извършено правонарушение

, с данни за търговския обект и за неотчетената посредством издадена фискална бележка търговска продажба .

В мотивите на заповедта се обективира и конкретна обосновка не само за наложената принудителна адм. мярка, но и съображенията на органа относно нейната продължителност. Тяхната обоснованост има отношение към материалната законосъобразност на мярката , но не и към изискванията за форма на акта .

Заповедта има мотиви относно срока на принудителната мярка , които не само адресатът на заповедта е могъл да узнае и да изложи в жалбата до съда своето становище по тях , но и които съдът може да провери и анализира откъм основателност .

В контекста на гореизложеното са спазени изискванията за форма на адм. акт.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а и подателят на жалбата не заявява подобно оплакване . Спазено е предписанието на чл. 35 от АПК. Административният акт е издаден след изследване на относимите за случая факти и обстоятелства.

При проверка за материалната законосъобразност на заповедта съдът се съобрази с разпоредбата на чл. 186, ал.1 , т.1 от ЗДДС , която гласи, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което:

1. не спази реда или начина за: а) издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба; б) въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност; в) ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е задължително.

В чл. 25 от Наредба

Н-18/13.12.2006 г. е разписан реда за издаване на фискален касов бон като се предписва , че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Фискалната касова бележка от ФУ или касовата бележка от ИАСУТД се издават в един екземпляр за клиента. Копие на всяка отпечатана бележка се съхранява на контролна лента на електронен носител (КЛЕН).

Достоверността на описаните в констативният протокол юридически факти на извършена търговска продажба и на неиздадена фискална касова бележка за продажбата не беше опровергана от страна на жалбоподателя. Този протокол е официален свидетелстващ документ предвид правилото на чл. 50, ал.1 ДОПК. В този смисъл е и практиката на ВАС по адм. дела № №2352/2020г. и 3468/20202 г.

Протоколът се ползва с материална доказателствена сила и съдът е длъжен да приеме , че фактите са се осъществили по описания в документа начин т.е. че на 29.01.2021 г. в търговски обект на жалбоподателя е извършена продажба на стоки , платена в брой , като не е била издадена фискална касова бележка.

В контекста на гореизложеното е реализиран фактическият състав по упражняване на публичното право по налагане на нормативно предвидената форма на държавна принуда-запечатване на търговски обект .

Лишено от основание е оплакването на жалбоподателя за незаконосъобразност на ПАМ , тъй като е бил поставен в невъзможност да се възползва от привилегията по чл. 187, ал. 4 ЗДДС . Според последователната и непротиворечива практика на ВАС налагането

ПАМ не е обусловено от издаването на нак. постановление . Плащането на имуществена санкция по издадено НП има касателство към изпълнението на мярката, защото води до нейното прекратяване, но няма отношение към нейната законосъобразност / адм. дело №№ 9509/2019 г. ; 9364/2019 г. ;

9854/2019 г. ; 10930/2019 г. /.

Противното на позицията на оспорващото лице съдът не счита , че е нарушен принципа за съразмерност по чл.

6 от АПК при определяне срок на адм. мярка. Продължителността на същата следва да бъде разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на дружеството и охрана на обществени отношения , касаещи данъчното облагане.

Според принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК административният акт не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най- необходимото за целта, за която се издава акта. Запечатване на търговския обект за по-кратък срок от определения не дава нужната продължителност за провеждане на промени в организацията на търговската дейност, а и краткият срок на действие на мярката не съдейства за постигне задачите на ПАМ по предотвратяване и преустановяване на адм. нарушения и техните вредни последици , каквато е целта на принудителната адм. мярка . След като необходимата цел на акта по см. на чл. 6 от АПК в конкретния случай е спазване на реда и начина за отчитате на търговски продажби , то определянето на по-кратък срок на действие на мярката не постига търсения възпиращ ефект.

Правилно при определяне на срока на мярката адм. орган е отчел характера на извършено правонарушение . В Наредба № Н-18/2006 г. се съдържа правна уредба на редът и условията за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти. В случая неправомерното поведение се изразява в неиздаване на фискален касов бон за извършена продажба и има за последица неотчитане на счетоводни приходи , които имат значение за размера на данъчна печалба, която пък е основа за облагане с корпоративен данък. Подобна деятелност има значими вредоносни последици , тъй като води до отклонение от данъчно облагане , както е посочил и ответникът по правния спор.