Решение № 23504 от 22.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23504 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20241110175110 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл.

415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди в подадената на 17.12.2024 г. искова молба и в молба уточнение от 26.09.2025 г., че на 12.07.2024 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против „Ви Енд Ай Корп“ ЕАД за следните суми: сумата от 1676,44 лева, главница за вземане за неоснователно обогатяване с доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „**“ 3, магазин, аб. № **, за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 12.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 264,43 лева, мораторна лихва върху главницата за период от 01.07.2022 г. до 01.07.2024 г., както и разноски. В тази връзка било образувано ч.гр.д. № 42893/2024 г. по описа на СРС, 161-ви с-в, като по същото била издадена исканата заповед за изпълнение № 26058 от 20.08.2024 г., поправена по реда на чл.

247 ГПК с разпореждане № 19318 от 22.12.2025 г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което на ищеца било указано да предяви искове относно вземанията си, което указание се изпълнявало с депозирането на настоящата искова молба. Ищецът сочи, че ответникът бил собственик на процесния имот, но не бил потребител на топлинна енергия за небитови (стопански) нужди по смисъла на по смисъла на § 1, т. 33а ДР ЗЕ. Според чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца и при сключени писмени договори с потребителя. В случая писмен договор не бил сключен.

Ответникът използвал доставената топлинна енергия през исковия период. До момента обаче ответникът не погасил задължението си. Ищецът сочи, че в изпълнение на чл. 138б ЗЕ етажните собственици на сградата, в която се намирал и имотът на ответницата, били 1 сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение с „Техем Сървисис“ ЕООД. Сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.

За имота на ответника били издадени изравнителни сметки. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с която да бъде признато за установено, че ответник ъ т му дължи процесните суми – главници и лихви, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.07.2024 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, до окончателното й изплащане. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на хонорара за адвокат на ответника.

Ответникът „Ви Енд Ай Корп“ ЕАД не е подал отговор на исковата молба. В съдебно заседание заявява, че оспорва исковете. Посочва, че няма доказателства за реалната доставка на топлинна енергия, нито че ответникът се е обогатил с такава енергия, доколкото не бил ползвал имота през исковия период. В исковия период на претенциите имотът бил отдаден под наем на трети за спора лица, които са ползвали топлинна енергия. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД изразява становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като прецени доказателствата по делото съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По искове с правно основание с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на доказване за ищеца по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД увеличение на имуществото на ответника (включително и чрез спестени разноски) за сметка на имуществото на ищеца и липсата на друг иск за правната защита на обеднелия ищец – размер на главници за топлинна енергия и дялово разпределение; по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД изпадането на ответника в забава по отношение на главния иск, включително покана.

В случая не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че ответникът е собственик на процесния имот, който има нежилищно предназначение – магазин. Също така не се спори, че в исковия период между ищеца и ответника не е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.

Исковият период обаче е от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., при действието на чл. 149, ал. 3 ЗЕ (Нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.), според която когато юридическо лице, което се помещава в отделен имот от сграда – етажна собственост, не сключи договор по ал. 1, т. 3, продажбата на топлинна енергия се извършва по реда на чл.

150, ал. 1. Т.е. в исковия период винаги съществува облигационно отношение по продажба на топлинна енергия по отношение на юридическите лица собственици на имоти в етажни собственици с нежилищно предназначение – в случая магазин – дали такова, възникнало от 2 писмен договор с топлопреносното предприятие, или фингирано правоотношение по чл. 149, ал. 3 ЗЕ. И в последния случай, както е посочено в нормата, е налице „продажба“, т.е. договор за продажба. Договорното правоотношение поражда договорно вземане, а то изключва вземането по чл. 59 ЗЗД – арг. чл. 59, ал. 2 ЗЗД.

Искът за главница, само по гореизложените аргументи, подлежи на отхвърляне.

Заедно с него следва да се отхвърли и акцесорната претенция за мораторна лихва.

Последният е неоснователен и поради липсата на покана, която да постави ответника в забава.

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски има ответникът.

Ответникът претендира адвокатски хонорар за адв. И. Д., който обаче е един от двамата управители на ответното дружество. Законът не предвижда възможност за възстановяване на разноски, които самата страна е заплатила на своите органни представители. Предвидена е възможност – в чл. 78, ал. 8 ГПК – единствено за възстановяване на разноски, и то в нормативно определен размер, за труда на юрисконсулт, но не и на органен представител. Правоотношението на органния представител с дружеството не е трудово. Ето защо разноски на ответника не следва да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, против „Ви Енд Ай Корп“ ЕАД, ЕИК 121265202, искове с правно основание искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1676,44 лева, главница за вземане за неоснователно обогатяване с доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „**“ 3, магазин, аб. № **, за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 12.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 264,43 лева, мораторна лихва върху главницата за период от 01.07.2022 г. до 01.07.2024 г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение № 26058 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.08.2024 г., издадена по гр.д. № 42893/2024 г., СРС, 161 с-в, поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане № 19318 от 22.12.2025 г. по ч.гр.д. № 42893/2024 г., СРС, 161-ви с-в.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис пред Софийския градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4