Решение № 1328 от 23.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1328 гр. С., 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело № 20241110138353 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК, в първа фаза по допускане на делбата.

Образувано е по искова молба, подадена от Й. Г. П. срещу М. К. П., с която са предявени обективно кумулативно съединени конститутивни искове с правно основание чл.

34, ал. 1 ЗС и чл. 30 ЗН.

Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че с ответницата притежават в съсобственост, при квоти от 3/8 идеални части за Й. Г. П. и 5/8 идеални части за М. П., следния недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес: гр. С., ***, ет. 3, ап. 5, ведно с 1/6 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 295 кв.м., в който е построена жилищна сграда с идентификатор ***, в която се намира процесното жилище. Излага доводи, че идеалните части от имота придобила по наследство от майка й Е. П. П., която след смъртта си оставила като законни наследници нея и ответницата. Твърди, че ответницата е придобила от общия им наследодател 3/8 идеални части от имота, както и ¼ идеална част по наследство от баща й. В исковата молба се навеждат доводи, че Е. П. П. е дарила на ответницата собствения си апартамент № 3, находящ се в гр. С., ***, ет. 2, представляващ СОС с идентификатор *************, с което е накърнила запазената част от наследството й в полза ищцата. В тази връзка, ищцата счита, че извършеното безвъзмездно разпореждане в полза на ответницата следва да бъде намалено до размера, необходим за допълване на запазената й част от наследството на Е. П.. Ищцата сочи, че не възразява запазената й част от наследството да бъде възстановена в пари. По изложените съображения, моли съда да допусне до делба недвижим имот с идентификатор *** при твърдените квоти, както и да възстанови запазената й част от наследството на Е. П. П., като намали извършеното в полза на ответницата дарствено разпореждане до размера необходим за допълване на запазената й част от наследството на общия им наследодател. Претендира разноски.

Извън срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Твърди извършени подобрения в недвижим имот с идентификатор ***, възлизащи на стойност от 1

29 953 лв. Счита, че извършеното в нейна полза дарение не накърнява запазената част на ищцата. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС и чл. 30 ЗН.

С оглед характера на производството по съдебна делба, е в тежест на всеки един от съделителите е да докаже изгодните за него факти и в двете фази на производството. Тъй като всеки от съделителите е ищец по своя иск и ответник по иска за делба на всеки от останалите съсобственици, то всяка от страните следва да докаже качеството си на съсобственик на имота, предмет на делбата, съответно размера на притежавания дял.

Основателността на предявения иск по чл. 30 ЗН е обусловена от доказването от страна на ищцата при условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: 1/ претендиращият правото да е сред кръга от наследници с право на запазена част, посочен в чл. 28, ал. 1 ЗН – низходящ, родител или съпруг; 2/ приживе наследодателят да се е разпоредил безвъзмездно със свое имущество – чрез дарение или завещание; 3/ оставеното от наследодателя наследство да не е достатъчно за получаване от наследникът със запазена част на пълния размер на тази част поради извършено дарение или завещание.

В тежест на ответницата е да докаже, че наследствената маса не се изчерпва с извършеното от общия наследодател дарение на процесния недвижим имот с идентификатор *************, а именно – че към момента на смъртта си, наследодателят Е.

П. е притежавала и други имущества.

По иска с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС:

Следва да бъде съобразено, че съгласно Решение № 195 от 30.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1279/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова, предмет на съдебна делба може да бъде само годен обект на правото на собственост. Такъв годен обект представляват реално определените части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания, които отговарят на изискванията за минимални размери по чл. 19 от ЗУТ и не са сред изключенията на ал. 2 на чл. 200 ЗУТ.

По делото е представен като писмено доказателство Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 176, том II, рег. № 7796, дело 311/2020 г., видно от който, на 22.12.2020 г., на основание чл. 587, ал. 1 ГПК, Е. П. П. и М. К. Д. са признати за собственици, при квоти ¾ ид. части за Е. П. П. и ¼ ид. част за М. К. Д., на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес: гр. С., район „О.“, ***, ет. 3, ап. 5, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, ведно с прилежащите части – таванско помещение, с площ от 14 кв.м., зимнично помещение, с площ от 13 кв.м., както и 1/8 идеална част от общите части на сградата, заедно с 1/6 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 295 кв.м.

Като писмено доказателство е прието и Удостоверение за наследници с изх. № РЛЦ24-УГ01-2961-(1)/05.04.2024 г., издадено от С. община, район „Л.“, съгласно което Е. П.

П., починала на 17.04.2023 г., е оставила като свои законни наследници Й. Г. П. (дъщеря) и М. К. П. (дъщеря).

По делото е представена схема № 15-1050971-03.10.2023 г. на СОС с идентификатор *** и скица № 15-1050964-03.10.2023 г. на поземлен имот с идентификатор ***.

Съдът е допуснал до изслушване съдебно-оценителна експертиза, която е приета по делото като неоспорена от страните. Видно от заключението на вещото лице е, че жилището 2 с идентификатор *** е неподеляемо, като пазарната му оценка възлиза на 274 430 лв.

При съвкупна преценка на събраните в хода на производството писмени доказателства съдът намира за установено, че самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес: гр. С., район „О.“, ***, ет. 3, ап. 5, е притежаван в съсобственост между страните, при квоти от 3/8 ид. части за ищцата и 5/8 ид. части на ответницата. Съгласно чл. 69, ал. 1 ЗН, наследникът може да поиска винаги делба, макар да има противно разпореждане от наследодателя. По делото не се установяват пречки за делба на имота, включително следващи се от естеството и предназначението на вещта.

Ето защо съдът счита, че са налице основания за допускане до делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес: гр. С., район „О.“, ***, ет. 3, ап.

5, намиращ се в жилищна сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, ведно с прилежащите части – таванско помещение, с площ от 14 кв.м., зимнично помещение, с площ от 13 кв.м., както и 1/8 идеална част от общите части на сградата, заедно с 1/6 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 295 кв.м., при квоти от квоти от 3/8 ид. части за Й. Г. П. и 5/8 ид. части за М. К. П..

По иска с правно основание чл. 30 ЗН:

Не е спорно в отношенията между страните, а и се установява безспорно от представените по делото доказателства, че ищцата е низходяща на Е. П. П.. Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството принадлежи на наследник със запазена част, който не може да получи пълния й размер поради завещания и дарения, извършени от наследодателя с права, надхвърлящи разполагаемата му част от притежаваното имущество. Според чл. 29, ал. 1 ЗН, запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях 2/3 от имуществото на наследодателя. В тази връзка, следва че запазената част на ищцата от наследството на Е. П. П. е в размер на 1/3 идеална част.

Спорно в отношенията между страните е обстоятелството дали с извършеното от общия им наследодател дарствено разпореждане в полза на ответницата е накърнена запазената част на ищцата от наследството на Е. П. П..

Като писмено доказателство по делото е представен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 18, том I, вх. рег. № 902, нот. дело № 14/2004 г., видно от който на 02.03.2004 г. между Е. П. П. и М. К. П. е сключен договор за дарение, по силата на който Е.

П. дарила на дъщеря си недвижим имот – апартамент № 3, находящ се в гр. С., бул. „Е. Г.“ № 14, ет. 2, с площ от 64,10 кв.м. От представения по делото Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 86, том II, рег. № 2474, дело № 208/2024 г. се установява, че на 21.03.2024 г. М. К. П. е продала на Ф. Т. Е. М. апартамент № 3, находящ се в гр. С., на бул.

„Е. Г.“ № 14, ет. 2, представляващ СОС с идентификатор *************.

От приетата по делото съдебно-оценителна експертиза, която съдът кредитира като обоснована и компетентно изготвена се установява, че към датата на откриване на наследството пазарната цена на СОС с идентификатор ************* възлиза на 282 548 лв.

Според Решение № 47 от 9.03.2009 г. на СГС по гр. д. № 3635/2007 г., ВК, IV-Д о., за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на 3 откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите. Разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗН установява, че е налице накърняване на запазена част на наследник с такава част, ако последният не може да я получи от свободните наследствени имущества, т.е. от онова, което остава след като се приспаднат безвъзмездните разпореждания на наследодателя (дарения и завещания).

В този смисъл е и Определение Определение № 3811 от 25.07.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 1047/2024 г., съгласно което Определянето на размера на запазената и разполагаемата част в случаите на завет или дарение се извършва чрез регламентираните в чл. 31 ЗН действия за определяне размера на наследствената маса, в която се остойностяват всички парично оценими активи на наследодателя към момента на откриване на наследството, изваждат се задълженията му, за да се определи чистият актив и мислено се прибавя стойността на извършените безвъзмездни разпореждания - завети и дарения. От така получената цифрова стойност (наследствена маса) се определя стойността на разполагаемата и запазената част по правилата на чл. 28 и 29 ЗН и съобразно броя на наследниците със запазена част.

Преценява се дали наследникът със запазена част може да получи от останалия в наследството чист актив (без заветите и даренията) имущество на стойност съответстваща на стойността на запазената му част. Ако това имущество е на помалка стойност, то е налице накърнение на запазената част, която подлежи на възстановяване по правилата на чл. 32 - чл. 36 ЗН.

Съгласно Решение № 445 от 4.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1577/2023 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова, накърнението на запазената част се определя в момента на откриване на наследството. В тази връзка, следва да бъде съобразено, че според данните в експертизата пазарната оценка на процесния имот с адрес в гр. С., район „О.“, ***, ет. 3, ап. 5, към датата на откриване на наследството на Е. П.