Определение № 23 от 28.01.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23 гр. Пазарджик, 28.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20245200900148 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с молба вх. № 13212/15.12.2025 г. от ищеца Х. Л., направена чрез пълномощника му адв. П. Г., която съдържа искане за възстановяване на внесената по делото ДТ в размер на 3006 лв. Направено е и също така и искане възложените по делото разноски за експертизи в общ размер на 1400 лв. да бъдат заплатени от бюджета на съда на основание чл. 83, ал.3 ГПК.

В подкрепа на исканията са изложени подробни съображения за това, че причинителят на процесното увреждане - Ж. К. М., бил признат за виновен в извършване на вмененото му престъпление, съгласно приетото като писмено доказателство по делото Споразумение по АНД 1290/2015 г. на РСПазарджик, поради което и с оглед разпоредбите на чл. 383 НПК и чл. 83, ал.1, т.4 ГПК ищецът в настоящото производство се освобождавал от такси и разноски по делото.

Съдът, за да се произнесе съобрази следното:

Настоящото т.д. № 148/2024 г. е образувано на 26.09.2024 г. С исковата молба е направено искане по реда на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от дължимата ДТ в размер на 24 180 лв., производството по което е приключило с Определение № 1355/02.05.2025 г. по ч.т.д. № 476/2025 г. на ВКС, ІІ т.о., с което ищецът е освободен от заплащането на ДТ за образуване на делото за размера над 3000 лв. до 24 180 лв.

Държавна такса в размер на 3006 лв. е внесена по делото, за което са представени доказателства - молба и платежен документ от 06.06.2025 г. (на стр.105), от които 3000 лв. – ДТ за образуване на производството и 6 лв. – ДТ на основание чл.102з, ал.3 ГПК вр. чл. 73, ал.3 ГПК, за копиране на изявления, направени в електронна форма.

По делото е прието като писмено доказателство АНД № 1290/2025 г. по описа на РС-Пазарджик, което е приключило на 03.11.2025 г., с одобрено от съда споразумение по реда на чл.383 НПК, и от което се установява, че 1 соченият в ИМ като виновен водач Ж. К. М., е признат за виновен в извършване на вмененото му престъпление, при което е пострадал ищецът Х.

Л., съставляващо и основанието за завеждане на застрахователната претенция по настоящото дело.

При тези данни съдът намира, че направеното искане за възстановяване на внесената ДТ се явява неоснователно.

Анализът на чл.3 от ЗДТ показва, че основанието за внасяне на държавна такса е самото отправяне на искането до съдилищата, с което искане се сезира съда и се създава висящност на производството по него. Съгласно чл.73, ал.3 ГПК внасянето на ДТ е една от предпоставките за образуване на делото и която ДТ се събира към момента на предявяване на искането за защита или съдействие. Законът не свързва основанието за внасяне на държавна такса със задължението на съда да постанови определен съдебен акт, т.е. основанието за внасяне на таксата не е обвързано с очаквания от вносителя правен резултат, за разлика от таксите за издаване на документ, дължими само при издаването му. При всякакво произнасяне по отправеното искане, което само по себе си налага заплащане на държавна такса и същата не подлежи на връщане освен при наличие на предпоставките по чл. 4б от ЗДТ.

От друга страна съгласно разпоредбата на чл.4б ЗДТ по искане на заинтересованата страна се връщат недължимо платените държавни такси.

Установената практика на ВКС, още с мотивите към т.10 на тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК и последвалата казуална такава, приема, че „недължимо платени“ са държавните такси в следните случаи: 1) по молби, по които съответното на тях съдебно производство изобщо не е било образувано; 2) при предходно освобождаване на ищеца от плащането им (било по закон - на основание чл.83, ал.1 ГПК, било след акт на съда по чл.83, ал.2 ГПК); 3) при надвнесени такива поради техническа грешка или неточно пресмятане; 4) при плащане по искане, по което изначално не се дължи такса. В тези случаи таксите се приемат като платени без правно основание по смисъла на чл.3 и чл.4б от ЗДТ, като винаги преценката е на съда и според конкретиката на казуса.

В конкретния казус ищецът е заплатил ДТ в размер на 3000 лв. за образуване на делото по повод подадената от него ИМ, като към момента на внасянето й – 06.06.2025 г. самата такса е била дължима, тъй като към онзи момент ищецът все още не е бил освободен от задължението за заплащане на ДТ на посоченото впоследствие възникнало основание по чл.83, ал.1, т.4 ГПК.

Разгледано хронологично, пострадалият е образувал настоящото дело пред гражданския съд за обезвреда по чл.432 КЗ преди приключване на наказателното производство, обуславящо разглеждане на претенцията му и с оглед резултата от което евентуално е щял да бъде освободен от ДТ по силата на закона. Едва по повод инициираното от него искане за произнасяне по реда на чл.83, ал.2 ГПК, същият е бил частично освободен от задължението си за заплащане на дължимата ДТ, като е внесъл такава в размер на 3000 лв. съобразно постановеното от съда.

2

Съобразно изложеното съдът приема, че въпросната ДТ от 3000 лв. – за образуване на делото, както втората такса от 6 лв., са били дължимо внесени към момента на заплащането им и не подлежат на връщане. Недължимо внесени биха били само таксите, внесени след като е постановено освобождаване от заплащане на държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК, респ. освобождаване по силата на закона чл. 83, ал.1, т.4 ГПК, какъвто не е настоящия случай. (в т.см. е и практиката на ВКС - Определение № 158/11.06.2015 г. по ч.гр.д. № 2814/2015 г., II г.о. и др.) Предвид на изложеното искането, като неоснователно, следва да се остави без уважение.

При тези данни и доколкото към настоящия момент вече са налице предпоставките по чл.83, ал.1, т.4 ГПК - предвид одобреното Споразумение от 03.11.2025 г. по АНД № 1290/2025 г. на РС-Пазарджик следва да се приеме, че дължимите разноски за изготвяне на експертизите в общ размер на 1400 лв.

(400 лв. – за САТЕ и 1000 лв. – за КСМЕ), за които ищецът е задължен съгласно протоколно определение по делото от 08.12.2025 г., следва да бъдат заплатени от бюджета на съда, на осн. чл. 83, ал.3 ГПК.

Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 13212/15.12.2025 г.,подадена от ищеца Х. Л., чрез пълномощника му адв. П. Г., в частта й съдържаща искане за възстановяване на внесената по делото ДТ в размер на 3006 лв., като неоснователна.

Определението в тази част подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на молителя.

ПОСТАНОВЯВА, че разноските, дължими от ищеца за изготвяне на възложените САТЕ и КСМЕ в общ размер на 1400 лв. (400 лв. – за САТЕ и 1000 лв. – за КСМЕ), за внасянето на които същият е задължен съгласно протоколно определение по делото от 08.12.2025 г., ще следва да бъдат заплатени от бюджета на съда, на основание чл. 83, ал.3 от ГПК В тази част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 3