Решение № 264 от 29.09.2021, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Ямбол, 29.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова Иванова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20212330101154 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД против Г. СТ. АТ., с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***/2021 г. на ЯРС -262, 47 лв. – потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, както и законна лихва и разноски в заповедното производство .

В исковата молба се посочва, че по заявление на ищеца е издадена ЗИ по горепосоченото ч.гр.д. Между страните били сключени договори за мобилни услуги , по силата на които ответникът бил абонат на дружеството. Въз основа на договорите ответникът ползвал предоставените от дружеството – ищец услуги, които били надлежно фактурирани. За периода 25.12.2018 – 24.03.2019 год. били издадени подробно описани 3 бр. фактури. Ответникът не заплатил претендираните суми.

Излагат се подробни съображения за основателността на иска. Иска се уважаването му, както и присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.

В законоустановения срок ответникът не е депозиран отговор на исковата молба.

В съдебно, ищецът не изпраща представител.

Ответникът , редовно уведомен, не се явява и не изразява становище по иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д.

№***/2021 год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумата от 262, 47 лв. - главница, както и 205 лв. – разноски по делото. Предвид , че длъжникът е бил уведомен по реда на чл.

1

47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

Приложен е договор за мобилни услуги, сключен между ищеца и ответника на 26.12.2018 г., по силата на който операторът се е задължил да предоставя на абоната електронни съобщителни услуги за срок от 24 месеца , при условията на договора и ОУ- неразделна част от него. Представен е и договор за мобилни услуги сключен между същите страни на 11.01.2019 год. за срок от 24 месеца както и Приложение ценова листа . Видно от декларация – съгласие от 11.01.2019 год. ответникът е получил екземпляр от ОУ на оператора и ги е приел.

Представени са още фактура от 25.01.2019 год. с получател ответника, на стойност 75,25 лв. – разговори, данни , месечни такси ; фактура от 25.02.2019 г. за сумата общо 233, 31 лв. – месечен абонамент , разговори, данни, задължения от предходен период, фактура от 25.03.2019 г. за сумата 276, 33 лв. – месечен абонамент, разговори данни и задължения по предходен период получател ответника, както и фактура от 25.05.2019 г. на стойност 736, 44 лв., от който 473,97 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора за услуги и 262, 47 лв. – задължения от предходен период с ДДС.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД.

Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на вземането си по оспорената ЗИ, а именно, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, с твърдените съществени уговорки, че е изправна страна по договора, вкл. размера на претенцията си.

Съгласно чл. 79 от ЗЗД – ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

В случая вземането на ищеца произтича от сключени между страните договори за предоставяне на мобилни услуги. Същите са валидни и пораждат правни последици, като се има предвид и че не са оспорени в съответните процесуални срокове, а именно с отговора на исковата молба. Изпълнението на задължението си за предоставяне на услугите на ответника ищецът установява с представените фактури/също неоспорени/, в които подробно са посочени времето на разговорите, вида на ползваните услуги, стойността на избрания месечен абонаментен план и др. Не са представени доказателства за плащане на стойността на предоставените услуги, нито се твърди от ответната страна да е извършено плащане. Следователно възникналото вземане не е погасено. Поради това искът за заплащане на възнаграждение на предоставените далекосъобщителни услуги в размер на 262, 47 лв. е основателен и следва да се уважи.

Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се 2 произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В този смисъл и ЯРС намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в размер на 205 лв.

С оглед уважаването на исковата претенция, на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за настоящата инстанция в размер на 205 лв. – заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, Я Р С

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. СТ. АТ. , ЕГН **********, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: град София, сумата от 262, 47 лв. - главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 12.01.2021 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Г. СТ. АТ., ЕГН ********** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: град София сумата от 205 лв. – разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА Г. СТ. АТ., ЕГН **********, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София сумата от 205 лв. - разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

3