Решение № 785 от 10.07.2023, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 785 гр. П., 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Наталия Д.а като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20235220100261 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод искова молба на М. П. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ***, общ. Б., обл. П. чрез пълномощник - адвокат Г. С.-Ц. от АК П., със съдебен адрес гр. П., ***, кантора №1Б против Д. В. Г., ЕГН ********** с адрес с. Г. Б., ***, общ. Б., обл. П..

В исковата молба се сочи, че ищцата и ответникът Д. В. Г. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод по гр.д.№ 1681/2021 г. по описа на РС П.. От брака страните имали родено едно ненавършило пълнолетие дете В. Д. Г., роден на 03.01.2018 г. в гр. П..

С решението за развод родителските права били предоставени на майката и бил определен режим на лични отношения на бащата с детето. След фактическата раздяла на страните, ищцата заживяла на семейни начала с чешкия гражданин П. К., като от съвместното им съжителство на 17.11.2021 г. се родила дъщеря им Б. П. К.. Към настоящия момент двамата живеели в България, като имали намерение да се установят с децата в Чехия, но да се прибират често в България, тъй като скоро си закупили къща в с. Г., обл. П..

Счита, че детето В. трябва да осъществява лични контакти със своя баща и да общуват пълноценно, тъй като това е от изключително значение за личностовото, психическото и емоционалното развитие на детето.

От друга страна ответникът проявявал незаинтересованост към детето. Не осъществявал определения режим на лични отношения с детето. Комуникацията между бащата и детето се осъществявала основно по инициатива на майката. Посочва, че ищцата заплащала таксите за мобилния телефон на ответника, за да може да има връзка с него и да го търси поради желанието й да не се прекъсва връзката между бащата и детето. Твърди, че 1 ответникът виждал сина си изключително рядко и единствено по нейно настояване. Дори се е случвало да подготви детето за среща с баща му и той въобще да не дойде да го вземе. Не се интересувал от отглеждането и възпитанието на детето, от неговото физическо, психическо, умствено и емоционална израстване. Посочва, че ответникът не плащал дължимата издръжка за детето.

Заявява, че с фактическия й съжител имали желание да се устроят в Чехия и да пътуват до България един път месечно, където да прекарват и празниците и ваканциите на децата. Твърди, че в Чехия съжителят й разполагал с много добри жилищни условия и на детето можело да бъде осигурено добро образование и социален статус. Съжителят и семейството му в Чехия притежавали къща на три етажа, в която те евентуално ще живеят на първия етаж. На първия етаж имало спалня, кухня, трапезария, хол и детска стая, която е предназначена за детето В., както и санитарния помещения. В непосредствена близост до жилището се намирали детска площадка, съоражения за трениране на открито, училище и болница. Имали възможност да разчитат на помощта на родителите на П. К., които живеели на втория етаж на къщата.

По тези съображения моли да бъде постановено решение, с което да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата Д. В. Г., за пътуване на детето В. Д. Г. с неговата майка и законен представител М. П. Г. до Чехия и държавите, през чиито територии е необходимо да се премине за посочената дестинация и обратно за срок от 13 години, до навършване на пълнолетие на детето, без ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се осъществяват, както и да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата, да бъде издаван паспорт на детето въз основа на заявления, подавани от неговата майка и законен представител, като същата да има право да ги получава след издаването им.

Претендират се разноски. Правят се доказателствени искания.

В проведеното съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощника си – адвокат Г. С.-Ц. от АК П.. Молят съда да уважи исковата претенция. Претендират разноски.

В предоставен от съда срок депозира писмени бележки, в които излага подробни съображения в подкрепа на искането си.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Контролираща страна Дирекция „Социално подпомагане“ гр. П. при редовност на призоваването не се явяват. Депозирали са писмен доклад, в който молят съда да постанови решение в интерес на детето В. Г..

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от приложения по делото препис на удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №0010 от 04.01.2018г. се установява, че родители на малолетното дете В. Д. Г., ЕГН **********, роден на 03.01.2018 г., са ищцата 2

М. П. Г. и ответника Д. В. Г..

От приложеното по делото Решение №1005/18.11.2021 г. по гр. д. №1681/2021 г. по описа на РС П. се установява, че бракът между страните е прекратен с развод по чл. 50 от СК, като родителските права по отношение на детето В. са предоставени на майката, при която е постановено да бъде местоживеенето на детето, на бащата е определен режим на лични контакти с детето и същият е осъден да заплаща издръжка в полза на детето.

Видно от приложеното по делото Решение №982/05.09.2022 г. по гр. д. №877/2022 г. по описа на РС П., на основание чл.127 а от СК на детето В. е разрешено да пътува от Република България до Република Чехия, както и държавите, през чиито територии е необходимо да се премине за посочената дестинация и обратно, придружено от майката М.

П. Г. за периода 01.09.2022г. - 30.09.2022г., периода 15.11.2022г. - 15.12.2022г. и периода 01.03.2022г. - 31.03.2023г. без да е необходимо съгласие на бащата Д. В. Г.; разрешено е да се издаде по реда на ЗБЛД паспорт на детето В. Д. Г. по заявление, подадено само от майката М. П. Г., без да е необходимо съгласие на бащата Д. В. Г..

По делото са представени доказателства – в препис Удостоверение за раждане – дубликат, издадено от Община П. и Решение №287/09.09.2022 г. по гр. д. №134/2022 г. по описа на ОС П., от които се установява, че ищцата М. и съжителят й П. К. от фактическото си съжителство имат родена дъщеря – Б. П. К., родена на 17.11.2021 г.

Представен по делото е в препис паспорт на детето В. Д. Г. с №388635060, издаден на 14.09.2022 г., със срок на валидност 14.09.2027 г., ведно със страници от него, от които са видни задграничните пътувания на детето.

Представен по делото е и Нотариален акт за покупко – продажба №163, том I, рег.

№1765, дело №119 от 2022 г. на нотариус Милена Минкова с район на действие на РС П., номер 571 от регистъра на НК, от който се установява, че на 25.05.2022 г. ищцата е придобила право на собственост върху недвижим имот – УПИ XIII-81 в кв. 5 по плана на с.

Г., общ. Б., с площ 837,6 кв. м., ведно с построените в имота полумасивно жилище със застроена площ 68 кв. м., полумасивно жилище със застроена площ 21 кв. м., масивна сграда със застроена площ 15 кв. м., масивна сграда със застроена площ 40 кв. м.

По делото е приложен снимков материал, както и кореспонденция по вайбър.

Дирекция „Социално подпомагане“ гр. П. е депозирала социален доклад с вх.

№11151/10.05.2023 г., от който се установява, че основните грижи за малолетното дете В. Г. се полагат от майката М. Г. с активната подкрепа на съжителя й П. К.. Подробно са посочени битовите условия, при които живее малолетното дете, както и че потребностите му от подслон, храна, облекло според пола, възрастта и сезона, здравните и емоционални потребности са задоволени в достатъчна степен. Финансовата издръжка на детето е поета от майката и нейния съжител. Социалните работници посочват, че детето има силна емоционална връзка с майката. В депозираното от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. П. писмо е посочено, че от Отдел „Закрила на детето“ при Д „СП“ П. са направени многократни опити за среща с бащата Д. Г., но без успех.

3

Съдът намира за неотносими другите ангажирани от ищцовата страна доказателства, поради което не следва да бъдат обсъждани.

За изясняване на фактическата обстановка по делото са разпитани в качеството на свидетели С. Б. А. и П. К..

От показанията на свидетелката С. А., колежка и приятелка на ищцата, се установява, че детето се отглежда от майката с помощта на настоящия й съжител Павел, а ответникът не проявява интерес към детето. Сочи, че ответникът веднъж на няколко месеца проявява желание да види детето, като свидетелката е присъствала на телефонен разговор между страните, в който ищцата е инициирала среща между бащата и детето, но ответникът е отказвал. Детето не общувало с роднини по бащина линия. Свидетелства, че ответникът не е проявявал интерес да взима детето от детска градина, както и загриженост към здравословното му състояние. Посочва, че ищцата и съжителят й П. К. се грижат много добре за Васко, както и че той карал детето сутрин на детска градина и след това го взимал.

Нямало разлика в отношението на П. К. към двете деца, общували абсолютно като семейство. Пред свидетелката А. ищцата споделяла, че със съжителя й имали желание да живеят в Чехия и да се връщат често в България. Свидетелката заявява, че по отношение спазването на режима на лични контакти между бащата и детето инициативата винаги е от страна на ищцата, тя му се обаждала, когато пропуска уикенд да го вземе.

Посочва, че ответникът не заплаща издръжка в полза на детето, както и че ищцата е плащала битовите сметки за дома, в който живее ответникът.

От показанията на свидетеля П. К., фактически съжител на ищцата, се установява, че в повечето случаи инициативата за контакти между детето и бащата е от страна на ищцата.

Посочва, че бащата не се интересува от детето. Излага какви са отношенията между него и детето В., както и отношенията между двете деца. Свидетелства, че в Чехия за него с ищцата и децата има подготвен етаж от къща, в който има кухня, спални, сервизни помещения, трапезария и самостоятелна стая за детето Васко, като къщата се намира в градската част към Лажанки. В близост до къщата имало няколко детски градини и училища, а на по-малко от 20 км. се намирал гр. Бърно, където имало много университети, както и детска специализирана болница. На разположение на децата имало басейни, художествени школи, както и имало къде да тренират и спортуват. В близост имал роднини, с които поддържа добри отношения. Свидетелства, че имат намерение често да се връщат в България, както заради бащата на детето В., така и заради родителите на ищцата, като намеренията им са за по- дълго време да се задържат в Чехия.

Изявленията на свидетелите А. и Квасновски са конкретни, подробни, логични и обективни, почиват на преки възприятия и кореспондират, както помежду си, така и с останалите доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. По отношение показанията на свидетеля Квасновски при анализа на свидетелските му показания съдът съобрази разпоредбата на чл.172 ГПК, тъй като свидетелят е фактически съжител на ищцата.

Независимо от това съдът кредитира показанията му поради изложените съображения.

По делото е изслушана майката, която заявява, че желанието й е да се установят с 4 партньора й и децата да живеят в Чехия, тъй като за двете деца ще има по-добър старт и ще научат няколко езика. Посочва, че през всяка ваканция и когато имат възможност, ще се връщат в България, тъй като е силно привързана към родителите си. Относно условията, при които евентуално биха живели в Чехия, посочва, че в къщата на родителите на П. К. всеки има отделен етаж и счита, че ще получават помощ от тях за децата. В близост до жилището имало тенис корт, детска площадка, а в града имало детска градина и спортен комплекс.

Заявява, че винаги тя се опитва да накара ответника да се види с детето, както и че продължава да му заплаща сметките за телефона, за да има контакт с детето.

Ответникът Д. Г. е задължен да се яви за изслушване по реда на чл. 127а, ал. 3 от СК, но поради неявяването му, същият не е изслушан, не е изтъкнал и наличието на обективна причина, която възпрепятства явяването му.