Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 90 от 05.06.2024, Районен съд - Кула

Съд
Районен съд - Кула
Дело
Гражданско дело 286/2023
Вид
Определение № 90
Подписан
05.06.2024
Състав
Дияна Иванова Дамянова Цанкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 500,ал.1, т.3 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 90 гр. К., 05.06.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – К. в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ив. Дамянова Цанкова като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско дело № 20231330100286 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.248 и следващи от ГПК. По делото е постъпила молба от ищеца по делото за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като се прави искане да бъде уважено искането им за разноски за адвокатско възнаграждение за цялата сума, която претендират в производството.

Препис от молбата е изпратен на ответната страна, но в срока по чл.248, ал.2 ГПК не е депозиран писмен отговор.

Съдът след като се запозна с молбата, намира следното:

Разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК предвижда възможност в срока за обжалване, а ако е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяване на решението, по искане на страните съдът да допълни или да измени решението в частта му за разноските. В този смисъл, молбата за изменение, като подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и от надлежна страна, се явява процесуално допустима.

Производството по делото е образувано във връзка с предявени осъдителни искове с правно основание чл. 500,ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането и чл.

86 ЗЗД, образувано по Искова молба вх. № 1502/01.11.2023г. от „Застрахователно акционерно дружество ОЗК — Застраховане“ АД („ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД), ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. С.“ № 7, ет. 5, представлявано заедно от А.Л. и Р.Д.

- изпълнителни директори чрез адвокат Г. Б. Х., съдебен адрес: гр. С., район „С.“, ул. „Кадемлия“ № 1 срещу Д. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Т., общ.

К., ул. „... за осъждане на ответника да им заплати сумата от 1 069,72 лв.

(хиляда шестдесет и девет лева и седемдесет и две стотинки), представляваща регресна претенция за изплатено от „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД на П.Д.П. застрахователно обезщетение по щета № 0410-371-0004-2022, по застраховка „Гражданска отговорност“, вследствие на ПТП, настъпило на 15.06.2022 г., в гр. В., на бул. „П.“, ведно със законна лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на задължението; сумата от 149,68 лв. (сто четиридесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 17.08.2022 г. до 30.10.2023 г. - датата преди подаване на исковата молба, както и сторените разноски по делото.

1

Ищцовото дружество е заявило претенция за разноски в производството, за което е представило списък по чл. 80 ГПК, а именно: 40 лв. - държавна такса и 480 лв. адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство, сумата 50 лв. – държавна такса 600 лв. адвокатски хонорар в настоящото производство и ангажира писмени доказателства в тази връзка, с което доказва заплащането на претендираните разноски.

Ответникът е направил възражение за прекомерност за адвокатките възнаграждения по реда на чл. 78, ал.5 ГПК.

В случая, след предявяването на претенцията, ответникът е заплатил част от претендираната сума – сумата 896, 40 лв., поради което с постановеното по делото Решение № 22/27.03.2024 г., съдът е уважил исковата претенция частично за разликата до претендираната сума в размер на 1069,72 лв. или за сума в размер на 173,32 лв., а за сумата 896, 40 лв. я е отхвърлил, като е приел, че с оглед обстоятелство, че частичното плащане на задължението е извършено след образуване на исковото производство и поради факта, че ответникът е дал повод за образуване на делото, следва да се присъдят в полза на ищеца разноски. От друга страна, съдът е приел за основателно възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, направено от ответника, като е приел, че при определяне на неговия размер съдът не е обвързан от минимално определения размера на адвокатското възнаграждение в чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 7, ал. 7 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която препраща разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, с оглед решение на СЕС, постановено на 25.01.2024г. по Дело C 438/22 по описа на СЕС и е определил същото, както следва – за сумата 280 лв. адвокатски възнаграждения в двете производства/100 лв. в охранителното и 180 лв. в исковото/, като за разликата от 800 лв. / 380 лв. в охранителното и 420 лв. в исковото/ е отхвърлил искането като неоснователно. Съдът е уважил изцяло искането на ищцовото дружество за разноски за заплатени държавни такси в охранителното и в исковото производства.

Съдът е изложил мотиви как е определил размера на адвокатските възнаграждения, поради което не смята за необходимо да ги преповтаря.

Съдът намира за основателно единствено посоченото от ищцовото дружество в искането си по чл. 248 ГПК, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение, съдът не е взел предвид, че процесуалният представител на дружеството - адвокат Г. Б. Х. е регистриран по ЗДДС субект, с оглед на което е следвало да се начисли данък върху възнагражденията за предоставяните от него юридически услуги.

При тези обстоятелства, съдът намира, че молбата по чл.248 ГПК е частично основателна, поради което следва да измени постановеното си решение в частта за разноските, като пресъди в полза на ищцовото дружество допълнително сума от общо 56лв., представляващо 20 % ДДС върху адвокатските възнаграждения, които е определил съда, от които сумата 36 лв. за адвокатското възнаграждение в исковото производство и 20 лв. за охранителното производство.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ИЗМЕНЯ Решение № 22/27.03.2024 г. по Гр.д. № 286/2023 г. по описа на Районен съд - К., 2 състав в частта за разноските, КАТО ОСЪЖДА Д. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Т., общ. К., ул. „... ДА ЗАПЛАТИ на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК — Застраховане“ АД („ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД), ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. С.“ № 7, ет. 5, представлявано заедно от А.Л. и Р.Д.

- изпълнителни директори допълнително сумата 56 /петдесет и шест/ лева разноски за адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ молбата за изменение на решението в частта за разноските в останалата част, като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В. в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл. 248, ал.3 ГПК препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

3