Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 52 от 21.02.2024, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 199/2023
Вид
Решение № 52
Подписан
21.02.2024
В сила
21.03.2024
Състав
Антоанета Атанасова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 241 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 241, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10 · Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката Гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (Кодифицирана версия) (Текст от значение за ЕИП)
  • чл. 24, пар. 2 · Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката Гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (Кодифицирана версия) (Текст от значение за ЕИП)
  • чл.82, ал.2, т.3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • § 24 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 110 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 378, ал. 5 и 6 · Кодекс за застраховането
  • чл. 378, ал. 5 и 6 · Кодекс за застраховането
  • чл. 483 · Кодекс за застраховането
  • чл. 559 · Кодекс за застраховането
  • чл. 559, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 559, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 559, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 561 · Кодекс за застраховането
  • чл. 561, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 43 · Кодекс на международното частно право

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Русе, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антоанета Атанасова при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело № 20234500100199 по описа за 2023 година

Ищецът Г.ф. С. твърди, че по щета № 120293/17.04.2018 г. възстановил на НББАЗ в качеството му на компенсационен орган сумата общо в размер на 350608,80 лв., представляващи парична равностойност на 18206,50 евро по курса на деня за всяко плащане, както следва:

На 27.04.2018 г. – сума в размер на 29104,76 лв., равностойност на 14881,03 евро;

На 13.09.2018 г. – сума в размер на 5834,75 лв., лавностойност на 2983,26 евро и На 25.01.2019 г. – сума в размер на 669,29 лв., равностойност на 342,20 евро.

Така на основание чл. 561 КЗ Фондът възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на Е.З. – 342,20 евро, на Й.Д. – 2893,26 евро и на М.Г. – 14881,03 евро, всичките от Германия.

Твърди още, че към датата на образуване в ГФ на щета № 120293/17.04.2018 г. международното регулиране на претенцията № 120293/17.04.2018 г. чрез изплащане на обезщетение в размер на 18206,50 евро за нанесените им имуществени и неимуществени вреди било извършено от Националното бюро на Германия- Дойче бюро Грюне карте е. Ф. в качеството му на компенсационен орган в държавата по местонастъпване на вредите и НББАЗ като компенсационен орган в държавата на обичайното местопребиваване на увреждащото МПС с прилагането от българското бюро на чл. 561 КЗ. В производствата пред двата компенсационни органа за определяне и изплащане на обезщетението са били направени разноски, които на осн. чл. 561 КЗ Фондът задължително възстановява.

Ищецът твърди още, че отв. Т. А. А., който на 14.10.2017 г. около 13:30 ч. в 1

Розенгартен, район Тьотенсен, извън границите на населеното място, управлявайки л. а. „Фиат Дукато“ с рег. № *** блъска л.а. „Фолкваген“ с рег. № *** с водач Й.Д., койте е леко ранен. От удара е избутан към минибус с рег. № *** с водач М.Г., а той от своя страна се удря в л. а. с рег. № ***, управляван от Е.З. и така причинява процесното ПТП. В нарушение на чл. 483 КЗ ответникът управлявал л. а. „Фиат Дукато“ без за него да има валидна застраховка ГО.

Ищецът твърди, че потърсил ответника да възстанови платеното от Фонда, но и до днес лицето не погасило дори част от задължението си.

Заявява, че е налице фактическият състав на чл. 559 КЗ, тъй като ПТП е настъпило на територията на държава-членка на ЕС, виновният водач е нямал сключена задължителна застраховка ГО и поради това компенсационният орган на държаватачленка, където е настъпило събитието, е обезщетила увреденото лице за вредите, което от своя страна е задължило ГФ чрез НББАЗ да възстанови заплатената сума, ведно с разходите на чуждия компенсационен орган, респ. и на НББАЗ.

Твърди, че е налице причинно-следствена връзка между причинените вреди и поведението на ответника. Причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и увреждането, така, както е установено от компенсационния орган на Германия и е остойностено, предвид признатите от него първични счетоводни документи –фактури и е доказан, което според ищеца е категорично.

Размерът на предявения регресен иск, респ. на дължимото обезщетение било регламентирано от сключените споразумения между компенсационните органи на страните-членки и е единствено от компетентността на страната, където е настъпило ПТП- Германия.

Намира, че няма спор, че към датата на настъпване на ПТП за увреждащото МПС няма действаща застраховка ГО, което ангажира отговорността на ГФ да покрие обезщетението и разходите, свързани с него. Безспорно бил изпълнил задължението си по чл. 561 КЗ за плащане, а ответникът, редовно поканен, не възстановил на ГФ дължимата сума.

Претендира ответникът Т. А. А. да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 35 608,80 лв.- левовата равностойност по курса на БНБ за деня на плащанията на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди в размер на 18206,50 евро на Й.Д., М.Г. и Е.З., които суми след извършване на международно регулиране на претенциите на увреденото лице са възстановени от ГФ чрез банкови преводи в полза на НББАЗ. Претендира още законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й плащане, както и сторените по делото разноски.

По реда и в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от особения 2 представител на ответника Т. А. А.- адв. Л. С., в който се взема становище за недопустимост на иска, тъй като не била налице пасивна процесуална легитимация за Т. А.. Излага съображения и за неоснователност на иска, като възразява, че ответникът не е управлявал процесното МПС на 14.10.2017 г., тъй като във въпросник с лични данни на полицейския комисар от 31.10.2017 г. като извършител бил посочен Т. А. А..

Възразява, че ищецът бил връчил регресна покана на ответника. Твърди, че Т. А. не бил редовно поканен. Оспорва и твърденията в исковата молба, че за МПС с рег. № *** към датата на произшествието не е имало валидно сключена застраховка ГО. Твърди, че тази застраховка не е била прекратявана и е била действаща към 14.10.2017 г.

Възразява и че процесното МПС не било собственост на ответника. Оспорва претенцията за заплатено обезщетение в размер на 669,29 лв. на 25.01.2019 г. от ГФ на НББАЗ, като твърди, че същото не е платено на Deutsches buro grune E. V. От претенцията вх. № 08-01-812/17/16.01.2019 г. се установявало, че обезщетението е в размер на 290 евро, а сумата по фактурата 52,20 евро. Видно от доклада по щета /доплащане от 16.01.2019 г./ обезщетението е 567,19 лв., а ликвидационните разходи 102,10 лв. Същевременно, видно от описа към нареждане за превод на валута от 18.12.2018 г. по посочената щета НББАЗ е заплатило сумата 333,50 евро. Поради това намира, че претенцията над сумата от 335,50 евро до претендираната от 342,20 евро е недоказана и неоснователна.

Възразява и срещу издадената от НББАЗ на ГФ фактура от 18.12.2018 г., с която то натоварвало ответника с ДДС при положение, че извършената такса в размер на 43,50 евро с вкл. ДДС 19 % е претендирана такава от БЕКС ГмбХ, разноските са сторени от БЕКС, включени са в искането на БЕКС до НББАЗ и НАББАЗ е заплатила на БЕКС тази такса с вече вкл. ДДС съгласно немското законодателство и тази такса не била извършена нито от НББАЗ, нито от ГФ, за да е услуга, която да се фактурира и към която да се начислява ДДС.

Оспорва и претенцията за заплатено обезщетение в размер на 5834,75 лв. на 13.09.2018 г. от ГФ на НББАЗ, като твърди че такова не е платено от НББАЗ на Deutsches buro grune E. V. От претенцията вх. № 08-01-812/17/29.08.2018 г. се установявало, че обезщетението е в размер на 2528,18 евро, а сумата по фактурата 455,08 евро. Видно от доклада по щета /доплащане от 29.08.2018 г./ обезщетението е 4944,70 лв., а ликвидационните разходи 890,05 лв. Същевременно, видно от описа към нареждане за превод на валута от 21.08.2018 г. по посочената щета НББАЗ е заплатило сумата 2907,41 евро. Поради това намира, че претенцията над сумата от 2907,41 евро до претендираната от 2983,26 евро е недоказана и неоснователна.

Възразява и срещу издадената от НББАЗ на ГФ фактура от 21.08.2018 г., с която то натоварвало ответника с ДДС при положение, че извършената такса в размер на 379,23 евро с вкл. ДДС 19 % е претендирана такава от БЕКС ГмбХ, разноските са 3 сторени от БЕКС, включени са в искането на БЕКС до НББАЗ и НАББАЗ е заплатила на БЕКС тази такса с вече вкл. ДДС съгласно немското законодателство и тази такса не била извършена нито от НББАЗ, нито от ГФ, за да е услуга, която да се фактурира и към която да се начислява ДДС. Недоказана била и претендираната банкова такса от 0,25 лв.

Оспорва и претенцията за заплатено обезщетение в размер на 29104,76 лв. на 27.04.2018 г. от ГФ на НББАЗ, като твърди че такова не е платено от НББАЗ на Deutsches buro grune E. V. От претенцията вх. № 08-01-812/17/17.04.2018 г. се установявало, че обезщетението е в размер на 12502,86 евро, а сумата по фактурата 2353,71 евро и банкови такси 24,46 евро. Видно от доклада по щета от 17.04.2018 г. обезщетението е 24453,47 лв., а ликвидационните разходи 4603,45 лв. Представено било преводно нареждане за сумата от 14458,20 евро от 23.03.2018 г. от НББАЗ към Deutsches buro grune E. V. и съответно писмо от Дойче бюро за претендираната сума в същия размер. При твърдяно обезщетение 12502,86 евро, сума по фактура 2353,71 евро и банкови такси 24,46 евро неясно оставало обстоятелството защо ищецът претендира 14881,03 евро.

Оспорва съдържанието на фактура № 3000008478/28.03.2018 г., тъй като не ставало ясно как била формирана такса за обработка в размер на 1875,43 евро без вкл.

ДДС. Не било ясно кой е извършил обработката- БЕКС, НББАЗ или ГФ.Ако била извършена от БЕКС, то тя му била заплатена от НББАЗ и не било необходимо да се заплаща втори път. Видно от последващо заплатените претенции върху таксата обработка, извършена от БЕКС веднъж бил начисле ДДС в размер на 19 % и било недопустимо повторно да се начислява такъв. От друга страна НББАЗ не бил извършвал обработка по щета и не ставало ясно защо я фактурира на ГФ и начислява върху нея ДДС. Неясно и недоказано било и какви външни разходи са извършени за сумата 79,91 евро без вкл. ДДС и кой ги е извършил НББАЗ или ГФ. Ищецът единствено бил представил доказателства, че НББАЗ бил получател на услуга превод на документи за сумата от 11,90 лв. окончателна цена, по която обаче не заплатило ДДС на „Транстекс- НВ“ ЕООД, доколкото последното не било регистрирано по ДДС.

Необяснимо било според ответника защо при платена крайна цена на стойност 11,90 лв. фактурираш на ГФ същата сума, но с начислено ДДС.

Видно от искане за възстановяване на платени суми от БЕКС от 29.01.2018 г. към сумата от 1875,43 евро е начислен и включен в нея ДДС 19 %. Сумата от 79,91 евро била посочена като „следствена документация“. Неясно било отново за ответника защо НББАЗ ги фактурира на ГФ и им начислява ДДС 20 %.

Въвежда и възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца към датата на подаване на исковата молба.

В условията на евентуалност претендира на основание чл. 241, ал. 1 ГПК при 4 постановяване на решението съдът да разсрочи неговото изпълнение, тъй като ответникът бил несемеен, не притежавал имущество и не реализирал трудови доходи в България. Иска от съда да приеме, че по възможностите му щяло да бъде да плаща по 200 лв. месечно.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Установява се от представената справка от базата данни на Информационен център към ГФ /л. 42/, че за управлявания към момента на ПТП от ответника лек автомобил с ДК № *** не е била сключена задължителна застраховка "гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Пострадалите от това ПТП водачи на трите автомобила се обърнали към Германското бюро Зелена карта, което от своя страна е изискало от НББАЗ справка относно мястото на обичайното местодомуване на автомобил с ДК № ***, причинил щетата, както и информация за неговия застраховател. /л. 60-61/. В отговор на това НББАЗ го уведомило, че това МПС не е било застраховано към 14.10.2017 г. и е било с обичайно местодомуване в България. /л. 66/.

От подаденото от водача на единия от пострадалите автомобили Й.Д. съобщение за щета до неговия немски застраховател се установява, че процесното ПТП е било протоколирано от Полицейския комисариат Зееветал, като е била образувана преписка № 201701252427 /л. 68- л. 69/.

От приложеното на л. 76 –л. 79 съобщение за ПТП от Полицейския комисариат Зееветал, за което е било образувана преписка № 201701252427 се установяват участниците в произшествието и обстоятелствата, при които то се е случило.

Установява се, че на 14.10.2017 г. в 13:30 ч в Розенгартен, район Тьотенсен, извън границите на населеното място, на нивото на автобусна спирка, при забавено движение, дневна светлина и сух път управляваният от ответника автомобил с ДК № *** се блъснал по невнимание в л. а. „Фолкваген“ с рег. № *** с водач Й.Д., който е леко ранен. От удара този автомобил е избутан към минибус с рег. № *** с водач М.Г., а той от своя страна се удря в л. а. с рег. № ***, управляван от Е.З.. В съобщението са изброени конкретните щети, нанесени автомобилите. Посочено е още, че не са предприети никакви наказателно-процесуални мерки.