Решение № 1539 от 27.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1539 гр. София, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20221110151727 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу Ц. В. Р., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в общ размер на 227,07 лева – главница, от която сумата 210,33 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 16,74 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в общ размер 37,32 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.08.2020 г. до 09.09.2022 г.

В исковата молба се твърди, че ответницата Ц. В. Р. била клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за нея били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответницата ползвала доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 15, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № 8502, през периода от 1

01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., но не била заплатила цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответницата били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Въпреки настъпването на падежа задължението не било погасено. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата Ц. В. Р. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Р. А..

Процесуалният представител оспорва предявените искове като неоснователни. На първо място възразява, че ответницата не била подавала молба за откриване на партида на нейно име и не била в облигационни отношения с ищеца за доставка на топлинна енергия. Повече от 10 години Ц. Р. живеела извън България, като не притежавала собственост на територията на страната, не ползвала и не отдавала под наем какъвто и да е недвижим имот у нас. Прави възражение за погасяване на част от претендираните вземания по давност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД изразява становище, че предявените искове били основателни и доказани, като не оспорва същите.

В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се представлява от юрк. Соларова. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответницата Ц. В. Р., редовно призована, не се явява лично, представлява се от адв. Д. и адв. А.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковите претенции като неоснователни и недоказани. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните по доставка на топлинна енергия. Поддържа направеното в отговора на исковата молба възражение за погасяване на част от процесните вземания по давност. Освен това сумите за сградна инсталация били начислени въз основа на отменена методика. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на 2 страните, приема за установено следното.

Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията, ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните такива.

От нотариален акт за продажба на недвижим имот № 114, том І, рег. № 1019, нот. дело № 110/2007 г. по описа на нотариус М. Н., рег. № 362, с район на действие Софийски районен съд, се установява, че на 22.02.2007 г. ответницата закупила апартамент № 23, находящ се в гр. София, АДРЕС. По отношение на посоченото жилище (което е различно от процесния топлоснабден имот) са представени още: нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 31, том ІІІ, рег. № 6533, нот. дело № 369 от 2007 г.; молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД за подновяване на договорната ипотека; протокол от общо събрание на етажните собственици, проведено на 01.04.2015 г., на което било взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис” ЕООД за извършване на т. нар. услуга „топлинно счетоводство”. В изготвения като приложение към посочения протокол списък на етажните собственици за апартамент № 23 с абонатен № 8502 няма посочени имена на собственик, брой радиатори, брой водомери, като липсва и положен подпис за потребител.

Приети са като доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. По делото няма данни ответницата да е изразила несъгласие с тях и да е предложила на топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили отражение в подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3 ЗЕ). Следователно, приложените по делото Общи условия влезли в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на „Топлофикация София” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми. Клиентите имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.

По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на ответницата е разпитана свидетелката А. К. Р. – нейна майка. От думите й се установява, че ответницата живеела в Англия от 2011 г., рядко се прибирала в България, а когато си идвала, 3 отсядала при майка си в АДРЕС. Съдът кредитира показанията на свидетелката като последователни и логични. Обстоятелството, че Анастасия Р. е майка на ответницата, не е основание само по себе си за дискредитиране на нейните показания. Съгласно чл. 172 ГПК показанията на свидетели, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Думите на Анастасия Р. не се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал, като съдът няма основание да смята, че при свидетелката липсват способността и желанието вярно да възприема фактите и добросъвестно да ги възпроизведе в показанията си.

По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Релевираните по делото правоотношения между страните са нормативно регулирани от разпоредбите на Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г.), Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ:

Основното възражение, наведено в отговора на исковата молба и потвърдено в хода на устните състезания от процесуалния представител на ответницата е, че Ц. Р. не е била нито собственик, нито вещен ползвател на топлоснабдения имот през исковия период и на това основание между страните липсвали облигационни отношения по продажба на топлинна енергия. Твърди се, че от 10 години същата не пребивавала на територията на страната и не притежавала собственост у нас. За установяване принадлежността на правото на собственост с исковата молба бяха представени редица писмени доказателства, включително нотариален акт за продажба на недвижим имот, все на името на ответницата, но касаещи съвсем различен от топлоснабдения имот апартамент, а именно апартамент № 23, находящ се в гр. София, АДРЕС. Подобен адрес не е посочен никъде в исковата молба – нито като адрес на топлоснабдения имот, нито като такъв за кореспондения с ответницата. Съдът се е съобразил с направеното от ищеца искане и при спазване на диспозитивното начало в гражданския процес в определението за насрочване като топлоснабден имот е посочил апартамент № 15, находящ се в гр. София, АДРЕС. В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца изрично заяви, че няма възражения по проекта на доклад и същият беше приет за окончателен. Не бяха ангажирани и други доказателства, установяващи принадлежността на правото на собственост върху топлоснабдения имот, въпреки направените в тази насока изрични възражения от страна на ответницата. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на 4 които основава своите искания или възражения. Страната, която носи доказателствената тежест за определен факт, следва да проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да установи по несъмнен начин осъществяването му в обективната действителност.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая ищецът не представи несъмнени доказателства за принадлежността на правото на собственост върху процесния имот в патримониума на ответницата през исковия период, въпреки че с доклада по делото беше разпределено в негова доказателствена тежест установяването на посоченото обстоятелство.