Определение № 51413 от 17.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 52788/2025
- Вид
- Определение № 51413
- Подписан
- 17.12.2025
- В сила
- 17.12.2025
- Състав
- ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 218 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 138б · Закон за енергетиката
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 51413 гр. София, 17.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110152788 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Посочените с исковата молба писмени доказателства, съдът намира да са относими и необходими за правилното решаване на спора и събирането им по делото следва да бъде допуснато.
С исковата молба ищецът в срок е упражнил правото си да иска привличането по делото на трето лице помагач на неговата страна. С твърденията си легитимира интереса на третото лице „**“ ЕООД, решението да бъде постановено в полза на ищеца и в този смисъл правото му да встъпи по чл. 218 ГПК и искането по чл. 219 ГПК следва да бъде уважено.
Искането за допускане на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде уважено. СТЕ следва да бъде изготвена след проверка на намиращите се у третото лице „**” ЕООД документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот, поради което и искането за задължаване на третото лице помагач да представи посочените документи следва да бъде уважено.
Не следва да бъде назначавана ССчЕ на този етап от процеса.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 18.02.2026г. от 11:20 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение. Ищецът и с препис от отговора на ответника.
КОНСТИТУИРА по делото като трето лице помагач на страната на ищеца „Т**” АД, „**“ ЕООД.
Третото лице да се уведоми за конституирането му по делото с препис от настоящото определение и за датата на следващото заседание.
ПРИОБЩАВА към делото ч.гр.д № 4651/2025г. по пописа на РС – Перник, препис 1 от което да се приложи към делото.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „**“ ООД в срок до о.с.з. да представи по делото посочените в ИМ документи.
ДОПУСКА изслушване на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба, като вещото лице да отговори на въпросите, посочени в исковата молба, както и да отговори на въпросите:
- какви са дължимите суми за периода от 12.09.2022 г. до 30.04.2025 г., - какви са задълженията за начислена сградна инсталация за периода от 12.09.2022 г. до 30.04.2025 г., при депозит в размер на 400 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Б. В..
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след проверка на документите, намиращи се у третото лице „**“ ЕООД, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот.
Вещото лице да се уведоми след представен по делото платежен документ за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на ССчЕ.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т**” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу П. М. С. за заплащане на сумите, както следва: сумата от 6078,94 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от 12.09.2025 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху вземането на топлинна енергия в размер на 1208,86 лв. за периода от 15.09.2023 г. до 10.09.2025 г., сумата от 37,17 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2024 г.., ведно със законна лихва от 12.09.2025 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение в размер на 9,80 лв. за периода от 16.10.2022 г. до 10.09.2025 г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че ответницата е собственик на процесния имот, като съгласно чл.
153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в СЕС, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответницата са ползвали енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Заявява, че в настоящия случай, в изпълнение 2 на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответницата, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „**“ ЕООД. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата П. М. С. е депозирала отговор на исковата молба, в който заявява, че сумата в давност е в размер на 745,87 лева, съгласно фактурите за период в давност от 01.05.2022 г. до 31.08.2022 г. Счита, че ответникът не е потребител на ТЕ. Посочва, че друго лице притежава част от имота, като няма никакви доказателства ответникът да е приел наследството или част от него на свой наследодател. Сочи, че е в задължение на ищеца да докаже приемането на наследството от ответника, като съдът не може да разпорежда служебно това. Счита, че поради неизпълнение на това задължение, иска се отхвърля. Поддържа, че при наличие на лице вещен ползвател на имота, същото е в облигационни отношения, а не другите формални собственици. Заявява, че ищецът признава неизгодният за него факт, а именно, че друго лице е поискало и му е открита партида. Сочи, че константната съдебна практика приема за потребител, ответника на който е открита партида. Намира претендираната сума за потребена топлинна енергия, равняваща се на по 600 лева за отоплителен месец за абсурдно. Счита, че няма основание и за претендираните суми за лихва, след като ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респективно не е установил изпадането в забава за процесния период. Твърди, че не е налице основание и за дължимост на суми за дялово разпределение, след като самият ищец признава, че същото се води от фирма за дялово разпределение и не е доказано ищецът да има основание да изисква сумите. Счита, че ищецът не е представил доказателства относно уговорения и съобщен на клиентите ред и начин за заплащане на услугата „дялово разпределение“, каквото е изискването на чл. 36, ал. 2 от ОУ, поради което искът е неоснователен и недоказан. Моли за отхвърляне на така предявените искове. Претендира и разноски.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на главното парично задължение, настъпването на неговата изискуемост, както и размера на обезщетението за забава в размер на законната лихва.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3