Решение № 146 от 01.08.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Велико Търново, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

Ирена Колева при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело № 20234000500152 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 14/06.02.2023г. по гр.дело № 168/2022г. на Окръжен съд-Габрово е обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.08.2020г., с който продавачът П. Г. В., ЕГН **********, с адрес град Габрово, *********, починал на 24.05.2022г., с правоприемник в процеса И. В. – В., родена на 05.01.1967г. в Израел, се задължил да прехвърли на купувача К. Г. В., ЕГН **********, с адрес град Варна, ******** правото си на собственост върху ½ ид.части от недвижим имот - УПИ XI-117, кв.8, по плана на село Боженци, Кметство село Кметовци, община Габрово, с обща площ от 984 кв.м, при граници: ул. с О.Т. 74-75-77, УПИ I-116, УПИ II-115, ул. с О.Т. 85-86-87, УПИ Х-114, ул. с О.Т. 94а-94, УПИ XII-118, УПИ XIII-20 и УПИ XIV-119, заедно с построената в поземления имот паянтова жилищна сграда на един етаж, със застроена площ 48 кв.м, състояща се от три стаи, коридор, баня с тоалетна и маза, при цена на имота 20 000 евро, изплатена напълно от купувача на продавача. Със същото решение ищецът е осъден да заплати сумата от 489.50 лв. – местен данък за придобиване на имуществото по възмезден начин и сумата от 196.89 лв. – нотариална такса по сметка на Окръжен съд-Габрово, както и е задължен след влизане на решението в сила да представи доказателства за заплащане на местния данък и такива за липса на задължение към държавата. Наредено е на основание чл.364 ал.1 ГПК да се впише служебно възбрана върху имота до заплащане на разноските по прехвърлянето му. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца сторените от последния разноски по делото.

Срещу посоченото решение е постъпила въззивна жалба от И. В. – В., чрез пълномощник – адвокат Б. Г., в която се излагат доводи за неговата неправилност. Счита за 1 некореспондиращи със събраните доказателства изводите на съда за заплащане на част от договорената продажна цена на процесния имот чрез установените банкови преводи на суми, доколкото липсвало вписано основание за същите. Намира за неправилен извода на съда за заплащане от страна на купувача по договора на капаро в размер на 5 000 евро, тъй като не бил представен банков документ за извършването му и поради неспазване на въведеното с чл.3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой плащания на стойност над 10 000 лв.да бъдат извършвани единствено по банков път. Развива оплаквания, че след представяне по делото на документите, удостоверяващи извършени банкови преводи, в превод на български език, не й е бил предоставен едномесечен срок за отговор съгласно разпоредбата на чл.131 ГПК, както и че неправилно е била разпределена доказателствената тежест в откритото производство по чл.193 ГПК, като е била възложена на нея, а това пряко рефлектирало върху изводите на съда за доказаност или не на автентичността на оспорения документ. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендира разноски за първоинстанционното и въззивното производство.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна К. Г. В., чрез процесуален представител по пълномощие – адвокат М. Д., в който заема становище за неоснователност на жалбата и наведените в нея оплаквания. Излага, че първоинстанционното решение е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, при пълнота на доказателствата и правилната им преценка и е обосновано. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение потвърдено.

Претендира направените във въззивното производство разноски.

В хода на проведеното съдебно заседание страните, чрез своите пълномощници, поддържат изразените във въззивната жалба, съответно отговора й, позиции по спора, както и претенциите си за разноски съгласно представени списъци по чл.80 ГПК. Въззивникът моли да му бъде върната внесената над дължимия размер държавна такса за въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред Окръжен съд – Габрово е било образувано по искова молба на К.

Г. В. срещу П. Г. В. с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД, с която е направено искане за обявяване на сключения на 05.08.2020г. между тях предварителен договор за покупкопродажба на недвижими имоти, собственост на последния, находящ се в село Боженци, Кметство село Кметовци, община Габрово и представляващ УПИ XI-117, кв.8, по плана на селото, с обща площ от 984 кв.м, при граници: ул. с О.Т. 74-75-77, УПИ I-116, УПИ II-115, ул. с О.Т. 85-86-87, УПИ Х-114, ул. с О.Т. 94а-94, УПИ XII-118, УПИ XIII-20 и УПИ XIV119, заедно с построената в поземления имот паянтова жилищна сграда на един етаж, със застроена площ 48 кв.м, състояща се от три стаи, коридор, баня с тоалетна и маза, за окончателен. Изложени са твърдения за постигането на изрично и несъмнено съгласие с продавача за покупко-продажба на недвижимия имот за сумата от 20 000 евро, плащане на уговорения задатък от 5 000 евро в деня на подписване на предварителния договор и на сумата от 6 750 евро в периода от м.март 2018г. до датата на подписване на предварителния договор, както и постигането на уговореност за заплащане на остатъка от продажната цена, 2 възлизащ на 8 250 евро на месечни вноски от по 400 евро минимум, съответно за сключване на окончателен договор в срок до 31.03.2022г. Посочено е, че към момента на подаване на ИМ продажната цена е изцяло заплатена от ищеца-купувач, но окончателен договор не бил сключен. В условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на предявения иск, да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 10 230 евро – заплатена продажна цена по предварителния договор, поради отпадане на основанието, за което е получена – разваляне на сключения предварителен договор, каквото изявление се съдържа в исковата молба, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

С определение № 348/17.06.2022г. по делото съдът е конституирал на основание чл.227 ГПК на мястото на починалия на 24.05.2022г. ответник, неговата съпруга И. В. – В..

Доколкото ищецът е придобил ½ идеална част от процесния недвижим имот на основание наследствено правоприемство от ответника, то в изпълнение на дадените от съда указания същият е конкретизирал петитума на исковата молба, като е посочил, че прави искане предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.08.2020г. да бъде обявен за окончателен по отношение на ½ ид.част от имота.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор на ИМ, в който заела становище за допустимост, но неоснователност на предявения по чл.19 ал.3 ЗЗД иск.

Не оспорва факта, че починалият П. В. е притежавал правото на собственост върху процесния имот, предмет на предварителния договор, както и че докато ищецът е живеел и работил в Германия е изпращал пари на своя брат, но твърди, че същите са представлявали финансова помощ за П. В., който е разполагал с по-малко средства и е имал нужда от тях.

Оспорва основанието за превода на паричните суми да е за закупуването на недвижим имот.

Оспорва П. В. да е получавал на 05.08.2020г. твърдяното капаро, тъй като не съществувал документ за извършване на това плащане и в случай, че е направено, то със същото по този начин е нарушена разпоредбата на чл.3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой.

Оспорва автентичността на приложения към исковата молба предварителен договор за покупко-продажба на имот досежно подписа и изписване на имената на продавача по него.

Твърди, че документът е антидатиран.

От представения по делото Нотариален акт № 188, том I, рег. 4770, дело № 163/28.11.2011г. на нотариус Илия Иванов, с район на действие град Габрово, се установява, че П. Г. В. приживе е придобил право на собственост върху описания по-горе недвижим имот, находящ се в село Боженци, Кметство село Кметовци, община Габрово, чрез правна сделка – покупко-продажба.

Представен е предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.08.2020г., сключен между П. Г. В., в качеството му на продавач, и ищецът К. Г. В., като купувач, с който първият се задължил да продаде на втория процесния недвижим имот за сумата от 20 000 евро, като сключи окончателен договор с него в срок до 31.03.2022г.

Страните се споразумяли да се явят най-късно до посочената дата при нотариус И. К. в град Габрово, а продавачът, от своя страна, се задължил своевременно да предостави всички необходими за извършване на сделката документи. Страните се договорили преведената по банков път в периода м.март 2018г. до датата на сключване на предварителния договор парична сума в общ размер от 6 750 лв. да съставлява част от продажната цена и да се счита за авансово плащане по него. В договора е посочено, че при подписването му продавачът е получил от купувача капаро /задатък/ в размер на 5 000 евро, като договорът служи като разписка за получената сума. Уговорено е плащането на останалата част от договорената продажна цена на имота в размер на 8 250 евро да бъде заплащана от купувача на продавача на месечни вноски в размер минимум 400 евро всяка и в зависимост от момента на сключване на окончателния договор, при наличие на остатъчна неплатена сума, същата да бъде погасена с една заключителна вноска. Видно от чл.9 от договора, купувачът поел 3 задължение при тежко заболяване или смърт на продавача да се грижи за него, като поеме и евентуалните разходи за лечение на територията на страната и платените суми да бъдат причислени към вноските за закупуването на имота.

От представените по делото банкови извлечения от сметка на ищеца се установява, че в периода от м.март 2018г. до 05.08.2020г. ищецът е извършвал преводи на различни по размер парични суми на П. Г. В., възлизащи в общ размер на 6 250 евро, а след 05.08.2020г.

– на парични суми предимно в размер на 400 евро, сборът на които възлиза на сумата от 8 810 евро.

В настоящото производство въззиваемата страна е представила ел.кореспонденция между нея и Аджибадем Сити Клиник болница Токуда, ведно с фактура № 0330017401/21.06.2022Г. на стойност 12 090 лв. – доплащане на импланти за пациент П. Г.

В., както и извлечение от банкова сметка на К. В., удостоверяваща наредени преводи на парични суми до същото болнично заведение за пациент П. Г. В..

Във връзка с откритото производство по чл.193 ГПК поради оспорване истинността на представения предварителен договор за покупко-продажба на имот досежно неговата автентичност е допусната съдебно-почеркова експертиза, неоспорена от страните и приета от съда. Съгласно експертното заключение, подписите, положени за продавач в оспорения документ, вероятно са изпълнение от П. Г. В., а ръкописният текст, с който са изписани имената му на последната страница от договора, под подписа, положен за продавач, е изпълнен от него. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че доколкото изследваният подпис не съдържа достатъчно елементи и е с много ниска степен на структурна сложност, то не може да даде категорично заключение, че е изпълнен от П. Г. В.. Същият е категоричен, че подписът е идентичен с подписите, използвани за сравнителен материал в нотариално заверените договори, описани в заключението и че изследваният подпис и подписите в тези документи са изпълнени от едно и също лице, както и подписите за продавач в оспорения документ също са изпълнени от едно и също лице.