Решение № 72 от 26.02.2025, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Гражданско дело 1120/2024
- Вид
- Решение № 72
- Подписан
- 26.02.2025
- В сила
- 04.04.2025
- Състав
- Катерина Въткова Ненова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 73 · Закон за собствеността
- чл. 74 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 72 гр. Ботевград, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: К.Н. при участието на секретаря като разгледа докладваното от К.Н. Гражданско дело № 20241810101120 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по искова молба на К. П. Т., с която са предявени обективно съединени искове срещу П. К. Г. за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик по давност на следния недвижим имот: ** от кв.
77 по плана на ** г., с площ от 806 кв. м., при съседи: от две страни улица, **, както и за отмяна на констативен нотариален акт, легитимиращ ответника като собственик на имота.
Ищецът твърди, че повече от 30 години владее имота непрекъснато и необезпокоявано, засадил е овощни дръвчета, поддържа малка градина, коси мястото и събира плодовете от него. На 15.03.2024 г. ищецът случайно узнал, че за имота предстои да се проведе публична продан. Така ищецът установил, че ответникът се е снабдил с **. Сочи се, че ответникът никога не е предприемал действия да завладее имота, нито пък е предявявал претенции към същия. По същество се иска ищецът да бъде признат за собственик по давност на процесния имот, както и да се отмени издаденият в полза на ответника констативен нотариален акт. Претендират се и разноски.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозирал отговор. Намира исковите претенции за допустими, но неоснователни. Счита себе си за собственик на имота по придобивна давност и по наследство. Владението върху имота твърди, че е упражнявал от 1956 г. до подаване на исковата молба. Първоначално фактическата власт върху имота се упражнявала от бабата и дядото на ответника, после от неговия баща, а в последните 1
20 години – от самия него. През 1964 г. бабата и дядото на ответника се снабдили с разрешение за строеж и построили плевня в имота, където отглеждали животни.
Ответникът твърди, че в момента отглежда пчели в имота, разположил е кошерите си там, отглежда и прасе, съхранява занаятчийски инвентар и дърводелски машини.
Между имота на ищеца и процесния имот съществувал дувар. От друга страна наследодателите на ответника в съседство с процесния имот притежавали друг имот, където живеели. Ответникът отрича в имота да има каквито и да е насаждения. По същество иска отхвърляне на исковите претенции. Претендира и разноски.
В откритото съдебно заседание всяка от страните, чрез процесуалните си представители, заявява, че поддържа доводите и исканията си. Ответникът доразвива подробни аргументи и в писмени бележки.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Съгл. **, ответникът П. К. Г. е признат за собственик на процесния имот **, на основание давностно владение и наследство. За имота е приложена и Скица № 69/02.05.2024 г., изд. изд. от техническата служба на общ. Ботевград, **.
Съдът не обсъжда ангажираните по делото приходни квитанции и съобщения относно данъчните задължения за процесния имот, тъй като местните данъци за недвижим имот могат да бъдат заплатени от абсолютно всеки гражданин и обстоятелството кое е данъчно задълженото лице не е решаващо за правото на собственост.
Видно от Скица изх. № 222/05.03.1964 г., изд. от Общински народен съвет, **, Софийски окръг, процесният имот (тогава парцел I 604 в кв. 77) е записан по разписен лист на името на ** Г., като скицата е издадена за строеж.
Съгл. Съобщение № 10071/31.03.1960 г. ** В.а Г.а е известена от финансовия орган при Градски народен съвет – Ботевград, че следва да заплати годишен данък върху сградите в имот пл. **, **. Представена е данъчна квитанция № 037299 за заплатен от ** В.а Г.а данък, но от документа не може да се установи на какво основание е заплатен данъкът.
От Обяснителна записка на Районна проектантска организация – София, филиал – гр. Ботевград, се установява, че за стопанска сграда, находяща се в имот пл. № **, ** на ** Г., е предвидена застроена квадратура 30 кв. м. и застроена кубатура 60 куб. м. срещу сумата от 650 лв. В обяснителната записка се сочи, че изпълнението на сградата ще стане по стопански начин, като строителните материали, които е необходимо да се вложат са чакъл, пясък, цимент, бет. стомана, нег. вар. и тухли. Неразделна част от обяснителната записка е ситуационна скица (л. 43 от делото), от която е видно, че въпросната стопанска постройка е предвидена в североизточната част на процесния 2 имот.
От нотариално заверена Декларация изх. № 93/05.08.19-5г. по описа на Общински народен съвет – **, Софийски окръг, се установява, че ** Г. Трифонски от **, изрично посочен в декларацията като собственик на парцел IX (съседен на процесния) в кв. 77 по плана на **, дава разрешение на сина си Петър К. Т. да построи стопанска сграда върху мястото по утвърден архитектурен проект.
При съвкупното разглеждане на удостоверения за наследници **, **, се установява, че ответникът П. К. Г. е син на ** В. Г. (починал през 2020 г.) и ** В.а (починала през 2022 г.), а негови баба и дядо по бащина линия са ** К. Г. и ** **.
От Протокол за обстоятелствена проверка от 17.11.2022 г., наличен в завереното копие на нотариално дело № ** г. по описа на нотариус **, се установява, че в нотариалното производство като свидетели са били разпитани лицата **, които са заявили, че познават процесния имот, че същият е до имота с къщата на ответника П.
К. Г., наследствен му е от дядо му **, после е бил на баща му ** и майка му **, а след смъртта им го владее ответникът, като между двата съседни имота дори няма ограда, а двата имота представляват един двор. Процесното дворно място свидетелите по обстоятелствената проверка приемат като „част от двора“ на ответника П. К. Г..
Св. ** заявява, че познава процесния имот. Посочва, че той се намира до имота, където е къщата на ищеца К. П. Т.. В миналото свидетелят купувал фураж и трици за животните си от бащата на ищеца. По този повод твърди, че е влизал в процесния имот, помни стара плевня, построено и използвана от бащата на ищеца. По онова време семейството на ищеца имало градина с домати в имота. Имало и дървета - един орех и овошки – джанки. Свидетелят уточнява, че в съседство до процесния имот има продълговата къща близнак – половината на ищеца, а другата половина на ответника, който я закупил от техен общ братовчед. Ответникът имал и друга самостоятелна къща. Въпросната плевня се намирала по – близо до къщата на ищеца и бащата на последния приживе ползвал плевнята. Отдолу отглеждал кон, крави, телета, прасе, а отгоре съхранявал сено и смески. Свидетелят субективно смята, че въпросната плевня се намира на границата между имота, в който са къщите, и процесния имот. Не е сигурен къде точно обаче минава тази граница. Не си спомня огради в спорния имот и предполага, че плевнята може и да навлиза в него.
Св. ** има имот, съседен на процесния по източна граница, а именно **. За спорния имот знае, че е общински по информация от агенцията по кадастър. Около 2/3 от имота бил заграден от много години. Около половината от мястото се ползвало от ищеца и неговия баща, който гледал животни и продавал трици. Процесният имот бил заграден, включително била заградена една малка част от мястото, което закупил преди две години ответникът. Свидетелят пояснява, че около 1/3 от мястото се ползва за паркиране на коли, включително той самият спирал автомобила си там. Някога в 3 имота имало зеленчукова градина, а понастоящем - райграс и дървета (орех и джанки).
Ответникът от 2-3 години ползвал малка част от терена, разположил кошери там.
Между къщата на ищеца К. П. Т. и процесния имот имало плевня с каменна основа.
Св. Г.ев също конкретизира, че имотът, в който са къщите на страните, и спорният имот са съседни, но свидетелят винаги е приемал спорния имот като двор на ищеца, тъй като фактически е ползван от семейството му, а впоследствие от самия него.
Свидетелят се ориентира по скица и заявява, в процесния имот има напречна ограда, която на юг е продължавала и е пресичала съседния имот по южната граница на процесния. Продължението на оградата, навлизащо в съседния имот (**), било премахнато преди 2-3 години от ответника, когато същият си закупил имот.
Св. ** И. също заявява, че от дете познава спорния имот. Дуварът на имота бил строен през 80-те години на миналия век от бащата на ищеца, за да се знае кое е неговото място и кое на дядото на ответника – **. По отношение на къщите близнак в съседство посочва, че едната е на ищеца, а другата ответникът закупил преди 2-3 години. В същото място ответникът имал и отделна стара къща на неговите родители, преди това на баба му. Там били и кошерите на ответника, и работилницата му – при старата къща. Спорният имот се ползвал от родителите на ответника, а преди това от неговите баба и дядо. За кошерите посочва, че се намират между къщата близнак и старата къща на ответника. Според свидетеля обаче кошерите навлизат и в спорното място.
Св. ** А. също познава имота още от детството си. Категоричен е, че процесното място е ползвано само от предците на ответника. Баща му спирал камиона си вътре, отглеждал животни, имал селскостопански сгради (бараки) за отглеждането на животните. Ползвали и плевня. Свидетелят описва границите на процесния имот, уточнява, че мястото не е поддържано, определя го като „буреняк“, отрича да е използвано за градина.
Съдът се доверява и на показанията на всички разпитани свидетели. При съвкупната им преценка се установява, че процесният имот не е ограден изцяло, поради което за свидетелите е трудно да индивидуализират границите му и част от свидетелите го приемат като продължение на двора на ищеца, а други – като продължение на двора на ответника. От свидетелските показания се установява също, че и двете страните по делото, респ. наследодателите им, са ползвали частично имота.
Установява се и, че понастоящем спорното място не е поддържано, затревено е и дървесните видове в него са само едно орехово дърво и няколко джанки.
Според вещото лице по СТЕ, спорният имот по скицата, неразделна част от заключението, представлява този, заключен в полигона между точки А, Б, В, Г, З, Д, И, А. На север имотът гранични новопроектирана, неизградена улица и река, на изток **, на юг – със съсобствения на страните **, на запад – със съществуваща улица между 4 осови точки 209 и 210. По отношение на огражденията, за част от северната граница и за част от южната такава липсва ограда, а именно между точки А и Б и между точки Г и З. По голямата част от имота е заградена с телена мрежа, като само в югозападната част (при точки Д и З) има и ограда с плътна основа. Според заключението, напречно през процесния имот също има ограда (т. Ж и Е), която видно от скицата не достига до южната граница. В съдебно заседание експертът уточнява, че в процесния имот има изградени стопански сгради – едната, означена като ПС на скицата, представляваща двуетажна стопанска сграда, първият етаж с плътна конструкция и вкопан, който по думи на вещото лице би могъл да служи като помещения за отглеждане на животни или съхраняване на храна за селскостопански животни. Вторият етаж няма стени, покрит е, като покривната конструкция се държи от дървени греди и очевидно служи за плевня. Около самата постройка са изградени навеси на един етаж. Вещото лице пояснява, че в имота близо до т. Ж по скицата има много ниско помещение, малко повече от метър, за отглеждане на животни, което при огледа на място в присъствие и на двете страни е посочено като постройка на ответника, използвана за свинарник.
Наред с това, в имота, между т. В и Г, но по – близко до Г, бил разположен навес, също на ответника. Съдът кредитира заключението по СТЕ като обективно, обстойно и аргументирано.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правна квалификация чл. 124 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС и чл. 537, ал. 2 ГПК. Ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно в процеса, че лично и/или чрез другиго е упражнявал владение върху процесния имот - явно, непрекъснато и несмущавано в продължение на поне 10 години, респ. да опровергае констатациите в атакувания нотариален акт.