Определение № 1091 от 17.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1091 гр. София, 17.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Н. Георгиева като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Частно наказателно дело № 20261100201152 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 213, ал. 4, във връзка с ал. 5 от НПК.

Образувано е по повод депозираната жалба от П. Д. П. срещу Постановление от 20.10.2025г. по пр. пр. № 19 007/2023г. по описа на СГП за отказ от образуване на досъдебно производство, което е било потвърдено с постановление на САП от 05.01.2026г. по пр. пр. № 2760/2023г.

В жалбата се излагат доводи, че постановленията и в частност подлежащото на съдебен контрол постановление на СГП, са неправилни, необосновани и незаконосъобразни, произнесени в нарушение на материалния и процесуални закон. По отношение на направените изводи изтъква, че са незаконосъобразни, събраните данни не са изследвани задълбочено, налице са съществени процесуални нарушения и законът е приложен неправилно.

Жалбоподателят изтъква редици подробни аргументи в насока на изложеното.

На първо място отбелязва, че прокурор Д. от САП неколкократно се произнася по един и същи начин, поради което според него е предубедена. Намира, че жалбата му в САП е следвало да се заведе с нов номер съгласно „Правилник за администрация на ПРБ“, издаден от ВСС, ДВ 106/2013г., което да доведе до случайно разпределение на преписката и процесуална гаранция за обективност. Според жалбоподателя му е нарушено правото на защитата, тъй като няма никакво произнасяне от САП по доводите в жалбата му, поради това и поставя същите въпроси пред съда. Изтъква, че е била извършена пълна и подробна проверката на ГДНП, която приключва с мнение за образуване на досъдебно производство. На следващо място посочва, че не са изпълнени изцяло указанията на СГС, дадени с определение по НЧД 471/2025г., като само на това основание обжалваното постановление следва да бъде отменено.

Намира, че и двете прокуратури не са посочили правни и фактически изводи по отношение на твърденията за кражба на вода. На следващо място, според 1 жалбоподателя наличието на умисъл за кражба се установява от съвместните действия на ВиК-Плевен в полза на Д. К. и тези на самия К., като ги е посочил поотделно и в хронологичен ред – незаконно ползване на вода в периода 2015г.-май 2023г. от К.; липса на подадено заявление от него за разкриване на индивидуална партида на имота; откриването на партида през 2023г. на основание прехвърляне на партида в негова полза от П.Л. /починала през 1983г./, като липса сделка между К. и Л. за замяна на имоти, а прехвърлянето на партида е възможно само в тази хипотеза; липса на съгласие и договори за ползване на вода, а само за присъединяване; липса на протокол за поставяне на водомер; неясно относно работата и точността на показателите на установения в имота водомер. Като аргумент за извършена кражба на вода, посочва показанията на водомера и предназначението на имота, а именно 431 куб.м. за приблизително 8 години. Изразява съмнение относно твърденията за изгубени документи по процесния случай поради структурни промени на ВиК дружеството. Изтъква, че дори и тези документи да липсват са налице други източници на информация – входящи дневници, описи, отчети, разпределителни протоколи. Застъпва становище, че от постановлението не става ясно дали са потърсени навсякъде, където е възможно да се съхраняват.

Моли да се отмени отделянето на материалите относно действията на длъжностните лица от ВиК – Плевен и изпращането им на Окръжна прокуратура – Плевен, доколкото действията на К. и тези лица са обусловени, свързани, последователни и допълващи се. Поради това смята, че трябва да бъдат разгледани в едно производство.

След като се запозна с предоставените материали по проверката, Съдът намира за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА. Видно от наличното известие за доставяне, жалбоподателят П. е получил препис от постановлението от 05.01.2026г. по пр. пр. 19007/2023г. по описа на Апелативна прокуратура, с което е било потвърдено Постановление от 20.10.2025г., с което е бил постановен отказ от образуване на досъдебно производство на 13.01.2026г. Жалбата е била депозирана в АП-София на 19.01.2026г., т.е. в рамките на законоустановения 7-дневен срок по чл. 213, ал. 4 от НПК.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдебния контрол върху постановлението на прокурора за отказ да се образува досъдебно производство е ограничен до неговата обоснованост и законосъобразност. Преценката на съда относно тази обоснованост и законосъобразност включва анализ на материалите по преписката и произнасяне по въпросите: събрани ли са всички възможни доказателства по проверката, респективно има ли основание за събиране на нови доказателства или всички възможни и необходими такива вече са били събрани и проверени; съответства ли приетата фактическа обстановка от прокурора на събраните по делото доказателствени материали или е допусната логическа грешка при анализа и оценката на същата; допуснато ли е игнориране на доказателства 2 или позоваване на такива, които не са установени при проверката; както и правните изводи на прокурора съответстват ли на събраните доказателства.

Настоящата проверка е била образувана по жалба и приложения към нея от П. Д. П., в която се излагат подробни аргументи за незаконно ползване на вода от Д. К. /съдия в РС-Плевен/.

В хода на преписката многократно е бил постановяван отказ от образуване на досъдебно производство, който е бил отменян по реда на институционалния и извън институционалния контрол.

С постановление от 20.10.2025г. М.Ч. – прокурор при СГС е постановиал отказ от образуване на досъдебно производство, като е счела, че от материалите по преписката не могат да бъдат обосновани изводи за наличие на действие от страна на съдия Д. К., които да бъдат квалифицирани като неправомерни и/или недобросъвестни, както и такива, осъществяващи състав на престъпление по чл. 234в, чл. 216а, чл. 194 и чл. 283 от НК или друго престъпление от общ характер от компетентността на Софийски градски съд, респективно Софийска градска прокуратура. Преценено е обаче, че от материалите по преписката може да се направи извод за неправомерни действия от страна на служители – длъжностни лица на „ВиК“ ЕООД – Плевен в периода от месец декември 2015г. до м. май 2023г. Прокурорът е посочил, че преценката за наличието или липсата на престъпление по чл. 219 от НК и/или друго престъпление по служба от длъжностни лица при ВиК – Плевен не попада в компетентността на СГП. Тъй като родова и местно компетентна е ОП-Плевен, прокурорът е отделил материалите по преписката и ги е изпратил по компетентност на ОП-Плевен. Представителят на СГП е отказал да образува досъдебно производство за престъпление от общ характер от компетентността на СГП и е прекратил пр. пр. № 19007/2023г. по описа на СГП.

С постановление от 05.01.2026г. прокурор при АП-София е потвърдил постановлението от 20.10.2025г. на прокурор при СГП, като е намерил извършената проверка за пълна и извършена при изпълнение на дадените указания, както от съда, така и от въззивната прокурорска инстанция.

Прокурорът при АП-София напълно се е съгласил с установените в хода на проверката фактически обстоятелства и споделя изложените мотиви относно липса на извършени престъпления по чл. 234в, ал.1 от НК, чл. 194 от НК, чл.

216а от НК, чл. 282 от НК и чл. 283 от НК от страна на Д. К..

Настоящият съдебен състав напълно споделя фактическите и правни изводи изложени в двете постановления. Противно на изложеното в жалбата, инициираща настоящото производство, съдът намира, че по проверката са извършени всички необходими действия и са събрани достатъчен по обем и съдържание материали, които напълно обосновават извода, че не са налице твърдените престъпления от общ характер от страна на Д. К. и такива от компетентността на СГП. На следващо място към момента на постановяване на обжалваното постановление са били изпълнени всички дадени указания на 3 предходни съдебни и прокурорски инстанции. По преписката са били положени необходимите усилия по събирането на относимите към нея материали от страна на прокурора, като останалите неясноти се дължат изцяло на липсата на предоставена информация от страна на ВиК-Плевен и по-скоро обективна невъзможност от тяхна страна такава да бъде предоставена. От материалите по преписката действително се установява, че потребителят Д. К.

(по сключен и предварителен и окончателен договор за обект в с. Къшин „Коньошна“), не е предприел действия по откриване на временна партида и впоследствие партида на индивидуалния водомер в периода 14.05.2015г. до 15.05.2023г. От друга страна е безспорно ясно от събраните материали, че не са налице и данни за незаконно присъединяване към водоснабдителната и канализационна система на процесния обект. Констатираното бездействие от страна на К. само по себе си не може да доведе до автоматичен извод за извършено престъпление от общ харектер и не осъществява от обективна и субективна страна състав на конкретно престъпление по смисъла на НК. В конкретния случай, самото неоткриване на партида за водомер следва да се разглежда като вид административно нарушение на договорните задължения от страна на К. и нарушение от негова страна на общите условия на ВиК оператора. Това негово бездействие може да доведе до съответните санкции по административен ред, начисляване на суми по служебен ред, евентуално търсене на отговорност по граждански ред, но не и до образуване и водене на наказателно производство по конкретен текст от НК. Прокурорът коректно е посочил фактически и правни констатации и е дал мотивиран отговор защо констатираното обстоятелство не съставлява престъпление по НК. В материалите по преписката липсват каквито и да било данни К. да е предприел активни действия по присъединяване към водоснабдителната система чрез въздействие върху уредите за присъединяване или измерване на вода, което от своя страна изключва състав на престъпление по чл. 234в от НК.

За да е налице престъпление по чл. 194 от НК е необходимо присъединяването към водоснабдителната мрежа да води до отнемането на вода от владението на другиго, а от проверката не са установени данни, че К. е използвал вода за своя полза и чужда сметка. Коректно са изведени и изводите за липса на данни за престъпления по служба от страна К. и по-конкретно такива по чл. 283 и чл.

282 от НК. Единствените налични данни в тази насока по преписката са изложени от жалбоподателят, който само е посочил длъжността и местоработата на К. и се базират на негови съмнения и догадки. По преписката не са налични доказателства, К. да е използвал служебното си положение, за да си набави противозаконна облага, още по-малко да е упражнил служебните си правомощия в противоречие с нормативните изисквания. В жалбата са изложени подробни аргументи, от който според жалбоподателя се прави извод за осъществяване от страна на К. на кражба на вода, но съдът намира, че същите са неоснователни и не са подкрепени от надлежно събраните по преписката материали. Както се посочи по - горе, бездействието по откриването на партида за водомер не съставлява 4 престъпление по смисъла на НК, а за останалите констатирани по преписката обстоятелства са налице данни за редица нарушения, бездействие и неизпълнение на служебни задължения от страна на ВиК-Плевен, които не могат да бъдат вменени във вина К.. Проверката е завършила с констатации за законен повод и достатъчно данни за образуването на досъдебно производство във връзка с неправомерни действия от страна на служители на ВиК-Плевен, а именно: липса на протоколи за монтиране и пломбиране на водомер в обект – Конюшна; липса на документи, съгласно съдържанието на предварителни и окончателен договор; липса на контрол на водомера в периода 2015г. до м. май 2023г.; неизвършване на проверки на процесния обект; допуснати нарушения по прехвърляне на партида след подадено от К. заявление; посочването на неверни данни в различни писма на „ВиК-Плевен“ ЕООД. Съгласно правилата за родова и местна подсъдност по смисъла на чл. 35 от НПК, ОП-Плевен следва да се произнесе относно наличието или липса на престъпление от общ характер от тези лица (служители на ВиК). СГП не разполага с правомощия в тази насока и законосъобразно не се е произнесла по наведени данни в тази насока. Правилно процесните материали са отделени и изпратени по компетентност на ОП-Плевен.