Решение № 2569 от 29.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2569 гр. София, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Т. като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221100506979 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №20008108 от 27.01.2022 г., постановено по гр.д. № 33659/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 25 състав, първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените от С.П.Д., ЕГН **********, в качеството си на собственик на ЕТ „Е. 3 – С.Д.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ******* кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД срещу Н. А. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „******* и А. М. С., ЕГН *******, с постоянен адрес: гр. София, ул. „*******, действащи чрез процесуалния си представител адв. К. М. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* с което се иска да се осъдят ответниците да заплатят солидарно на ищеца сума в размер на 17 167,60 лева за претърпени от имуществени и сума в размер на 5 000 лева за претърпени неимуществени вреди от отнемането на владението върху недвижим имот – търговски обект снек – бар „Мусала“, находящ се на адрес: гр. София, бул. „******* и намиращите се в него движими вещи и стоки, като частично УВАЖАВА исковете за сумите както следва : 345,32 лева, представляващи обезщетение за причиненетие му имуществени вреди, претърпени в резултат на отнемане владението върху посочения недвижим имот – търговски обект снек – бар „Мусала“, находящ се на адрес: гр. София, бул. „******* и намиращите се в него движими вещи и стоки, описани подробно в исковата молба; 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, настъпили в резултат на причинения стрес от отнемането на владението върху 1 недвижим имот – търговски обект снек – бар „Мусала“, находящ се на адрес: гр. София, бул.

„******* и намиращите се в него движими вещи и стоки, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането от 21.11.2016 год. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата над 345,32 лева до пълния претендиран размер от 17 167,60 лева обезщетение за имуществени вреди и за сумата над 500 лева до пълния претендиран размер от 5000 лева обезщетение за неимуществени вреди. Отговорността за разноски е разпределена съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

Недоволен от съдебното решение е останал ищеца, който е подал въззивна жалба, с която се обжалва решението в частта, с която са отхвърлени исковете му. Счита първоинстанционното решение за неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, като се моли съда да бъде постановено ново решение, с което да се уважи изцяло претенциите на ищеца.

Оспорва изводът на съда, че по делото не се установява от събраните писмени и гласни доказателства, че ищецът е собственик на описаните движими вещи, респ. че не ответниците не му дължат обезщетение по отношение на тях. Поддържа заявеното с исковата молба, което се подкрепяло и от свидетелските показания, че в обекта е осъществявана търговска дейност, заради която процесните движими вещи са се намирали в обекта, тъй като биле нужни за нейното упражняване и неоснователни биле твърденията в обратната насока. Не споделя изводите на съда относно нередовността на гаранционните карти, позовавайки се отново на свидетелските показания, които установяват наличието им в търговския обект. Оспорва заключенията на вещото лице относно стойността на движимите вещи, като смята, че размера на овехтяването е силно завишен. Оспорва отхвърлянето на иска за обезщетение за отнетото владение на намиращите се в търговския обект стоки.

Смята, че погрешно съдът е приел, че всичката стока на ищеца е бързо ликвидна, което налагало последния бързо да се разпорежда с нея, поради което и нямало как стоката по всички фактури към момента на отнемане на владението да се е намирала в търговския обект на ищеца, тъй като част от фактурите датирали доста назад във времето. Въвежда твърдения за допуснати процесуални нарушения от страна на съда при отмяна на допуснати в полза на ищеца доказателствени искания. Не е изследвал в достатъчна степен същността, интензитета и характера на претърпените неимуществени вреди, поради което и неправилно е присъдил обезщетение в занижен размер, позовава се и на съществуващата тълкувателна практика по въпроса. Прави доказателствено искане за назначаване на съдебно – икономическа експертиза. Претендира и разноски.

В срока за подаване на отговор на въззивна жалба по чл.263 от ГПК, ответниците подават както отговор на въззивната жалба, така и насрещна въззивна жалба и двете от 26.04.2022 год. В насрещната въззивна жалба, ответниците от своя страна обжалват решението в частта, с която са осъдени да заплатят на ищеца суми за имуществени и неимуществени вреди. Оспорват изводът на съда, че движимите вещи, за които е уважена претенцията му за имуществени вреди, е установено да са се намирали във фактическата власт на ищеца към момента на отнемане на владението, както и същите физически да са се 2 намирали в търговския обект към този момент. Оспорват по делото по безсъмнен начин да е установено, че същите са във връзка с упражняваната от ищеца търговска дейност, тъй като единственото предназначение, за което е можел да използва обекта е това. Оспорват представените от ищеца фактури, протоколи и други писмени доказателства да установяват закупуване и притежание на вещи, които по вид и количество да установяват използването им за търговска дейност. Оспорват по делото да е установено, че към момента на отнемане на владението ищецът все още да е упражнявал търговска дейност в обекта. Оспорва дължимост и на обезщетение за неимуществени вреди, аргументирайки, че след като ищецът по делото не доказва осъществявана търговска дейност, няма как да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и стрес от евентуалната загуба на търговското си занятие, което същият не е упражнявал. Молят съда да отмени решението в обжалваната част, като постанови ново, с което изцяло да отхвърли ищцовите претенции. Претендира и разноски.

В отговора на въззивната жалба, посочва, че същата следва да се остави без уважение, като недоказана и необоснована, като в отхвърлителната си част решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Счита, че правилно първоинстанционния съд е кредитирал гласните доказателствени средства в тази им част, както и постъпилите по делото заключения на вещите лица, като в тази връзка е постановил и правилно решение относно вещите, които е изключил от изчисляването на имуществените вреди, респ. по неустановената собственост по отношение на същите. Претендира разноски.

В срок е подаден отговор на въззивната жалба от 27.06.2022 год., с която същата се оспорва като неоснователна и недоказана, а обжалваното решение в тази му част се определя като правилно и законосъобразно. Моли съда да остави без уважение отговора на въззивната жалба, а решението в тази част да потвърди. Претендира разноски.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по отношение на неговата правилност съдът намира следното:

Софийски районен съд е сезиран с искова молба, предявена от С.П.Д., ЕГН **********, в качеството си на собственик на ЕТ „Е. 3 – С.Д.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ******* срещу Н. А. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

3

София, ул. „******* и А. М. С., ЕГН *******, с постоянен адрес: гр. София, ул. „*******, действащи чрез процесуалния си представител адв. К. М. от САК, със съдебен адрес: гр.

София, ул. „******* за осъждане на ответниците, при условията на солидарна отговорност, да заплатят на ищеца сумата от 17167,60лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, при отнемане владението на търговски снек – бар „Мусала“, находящ се на адрес: гр. София, бул. „******* и намиращите се в него движими вещи и стоки, описани подробно в исковата молба, както и сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на преживян стрес и влошаване на здравословното му състояние, настъпили в резултат на отнемане на владението на търговски обект снек – бар „Мусала“, находящ се на адрес: гр. София, бул. „******* и намиращите се в него движими вещи и стоки, описани подробно в исковата молба, ведно със законната лихва върху сумите считано от датата на увреждането – 21.11.2016г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът упражнява търговската си дейност в търговски обект снек – бар „Мусала“, находящ се на адрес: гр. София, бул. „*******, като го владее за себе си, трайно, явно и необезпокоявано от 2007г. Посочва, че на 06.06.2016г. било прекъснато електрозахранването в обекта /като от електрозахранващото дружество му казали, че прекъсването е по молба на г-н П./, а на 21.11.2016г. по скрит начин владението му било отнето – катинара на обекта бил сменен, ключалката на вратата разбита, а панорамните стъклени витрини намазани с кафява боя. Ответниците признли, че те са сменили катинара, поради това, че са собственици на обекта. Посочва, че с действията си ответниците му нанесли имуществени и неимуществени вреди – в резултат на прекъснатото електрозахранване били повредени движими вещи – 4 броя кафемашини, 2 бр. хладилни витрини, предоставени за нуждите на търговския обект от „Кока Кола“ и 1 бр. търговска витрина; развалили се хранителни стоки, които се съхранявали във витрините, а при отнемане на владението били отнети и движими вещи, подробно описани в исковата молба.

Нанесени му били и неимуществени вреди - болки и страдания, изразяващи се в напрегнатост, притеснение, безсъние, болки в стомашната област, силно главоболие, стигащо до мигрена, трайна загуба на апетит, световъртеж, бил диагностициран с тревожнодепресивен синдром, а в последствие и хоспитализиран.

Към исковата молба са приложени писмени документи по опис, чието прилагане като доказателства по делото се иска.поискано е събиране на гласни доказателства чрез разпита на трима свидетели при режим на довеждане, за посочени в исковата молба обстоятелства.

Поискано е издаване на съдебни удостоверения. Назначаване на Съдебно-икономическа експертиза и съдебно-психологична експертиза.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците срещу Н. А. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „******* и А. М. С., ЕГН *******, с постоянен адрес: гр. София, ул.

„*******, действащи чрез процесуалния си представител адв. К. М. от САК депозират отговор на исковата молба. Оспорват предявените искове по основание и размер като твърдят, че същите са недоказани. Оспорват твърдението на ищеца, че е владял процесния 4 недвижим имот в посочените от него периоди. Заявяват, че ищецът е бил държател на процесния недвижим имот в периода от 30.11.1988г. до 21.11.2016г., като до 27.11.2008г. държането се упражнявало по силата на договор за управление, а след това е ползвал имота без правно основание. Поддържат, че в периода от 30.11.1988г. до 01.03.1996г. процесният имот, в който се намирал снекбар „.“ е бил стопанисван от С.Д. съгласно договор за аренда.