Определение № 128 от 07.07.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 128 гр. Бургас, 07.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. Иванов като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно частно наказателно дело № 20262000600133 по описа за 2026 година

Производството е въззивно, по реда на чл.270 ал.4 във връзка с чл.341 ал..2 от НПК.

Образувано е по частна жалба от адв. В. В. от АК – Бургас, защитник на подсъдимия П. Д. К., против определение № 852, постановено в съдебно заседание по НОХД № 1708/2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, проведено на 19.06.2026 г.

С атакуваното определение, постановено в съдебно заседание, проведено на 19.06.2026 г., първоинстанционният съд е оставил без уважение искането по чл. 270 от НПК, депозирано в съдебно заседание за изменение на мярката за неотклонение „Домашен арест“ взета по отношение на подсъдимия П. Д. К., като същевременно е потвърдил взетата спрямо подсъдимия П. Д. К. мярка за неотклонение „Домашен арест“.

В частната жалба, по повод на който е образувано настоящото производство, депозирана в установения от закона и указан от съда срок, се изразява несъгласие с атакувания съдебен акт, като се заявява, че неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел, че не са налице нови обстоятелства, от категорията на тези, които да налагат изменение на търпяната в момента мярка за неотклонение. По отношение на наличието на опасности от укриване и извършване на други престъпления се твърди, че същите не са налице, или ако са, те са с изключително слаб интензитет. Сочи се, че срокът на ефективното задържане се отразява върху опасността обвиняемият да извърши престъпление, като колкото по-дълъг е той, толкова повече тя обективно намалява, а тежестта на обвинението сама по себе си не е достатъчна за да обоснове продължително задържане. Заявява се, че в случая К. не се придвижва свободно повече от 1 година и 1 месец, т.е. че с изтичането на този срок опасността от извършване на престъпление не е толкова висока, каквато е била първоначално; че е с чисто съдебно минало и съдейства на разследването; че няма данни за каквито и да било негови други криминални или противообществени прояви; че няма опасност да повлияе на разследването. Обосновава се извод, че опасността той да извърши престъпление значително е намаляла, както и че не 1 съществува реална опасност К. да се укрие, тъй като той е с установена самоличност и постоянен адрес в гр. Бургас, бил е трудово ангажиран преди задържането и стриктно се явява по насрочените съдебни заседания без да се отклонява от мярката „Домашен арест“.

Настоява се за изменение на взетата мярка за неотклонение в „Парична гаранция” в размер на 5 хиляди евро.

Постъпило е писмено становище от прокурор от Апелативна прокуратура – Бургас, в което се заявява, че частната жалба е неоснователна. Сочи се, че наличието на реална опасност подсъдимият К. да се укрие и да извърши друго престъпление не е опровергано от събраните доказателства и е обективен факт подробно обсъден в мотивите на съдилищата, които са се произнасяли по мярката за неотклонение, най-вече в определение № 44/27.03.26 г. по ВЧНД № 40/26 г. на Апелативен съд - Бургас и определение № 109/11.06.26 г. по ВЧНД № 117/26 г. на същия съд, чиито състави са приели, че деянието и личността на обвиняемия са с висока степен на обществена опасност предвид мотивът, механизмът, времето, мястото и средството за извършване на престъплението. Наличието на постоянен адрес, трайната уседналост, семейно положение се коментират в смисъл, че те не са попречили на подсъдимия да извърши престъплението и не водят до промяна в изводите за наличие на сериозен риск от извършване на престъпление и укриване, в каквато насока преценката на предходните съдебни състави произнасяли се по повод мярката за неотклонение се явява правилна. Споделя се констатацията в атакуваното определение, че от последното обжалване на мярката за неотклонение е изминал кратък срок, в които не са настъпили никакви нови обстоятелства, които да мотивират изменението й. По отношение на събраните доказателства се заявява, че същите не разколебават, а напротив категорично подкрепят извода за наличието на обосновано предположение за авторството на подсъдимия в престъплението — предмет на обвинението, като не са събрани доказателства, които опровергават или поставят под съмнение това предположение. Обосновава се извод, че съобразно целите на закона, посочени в чл.57 НПК, спрямо него адекватна, необходима и законосъобразна продължава да е мярката за неотклонение „Домашен арест", т.е. налице са изискуемите предпоставки за такава мярка и към настоящия момент. Настоява се да бъде потвърдено протоколно определение № 852/19.06.26г. по НОХД № 1708/2025 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което взетата спрямо подс. П. Д. К. мярка за неотклонение „Домашен арест“ е потвърдена.

Настоящият съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в частната жалба, като обсъди наведените в нея доводи и съображения, както и тези съдържащи се в писменото становище на представителя на Апелативна прокуратура – Бургас, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши проверка на атакувания съдебен акт по повод на направените оплаквания и изцяло, намери частната жалба за допустима като депозирана в срок от легитимирано лице, но разгледана по същество – за неоснователна.

Производството по НОХД № 1708/2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас е образувано по внесен от Окръжна прокуратура – Бургас обвинителен акт против П. Д. К. за 2 престъпление по чл.354а ал.2 изр.второ вр.ал.1 изр.първо предл.четвърто от НК, за това, че на 03.05.2025 г. в землището на с. Маринка, без надлежно разрешително, съгласно чл.73, ал.1 и чл.30 от ЗКНВП и чл.1 и следващите от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл.73, ал.1 от ЗКНВП, държал с цел разпространение, високорискови наркотични вещества, а именно кокаин, както следва: обект № 1 - кокаин, с нетно тегло 166, 652 грама, със съдържание на активно вещество бензоилметилекгонин 62, 80 %, на стойност 44 962, 71 лева; обект № 2 - кокаин, с нетно тегло 999, 730 грама, със съдържание на активно вещество бензоилметилекгонин 67, 10 %, на стойност 284 773, 09 лева, с общо нетно тегло 1 166,382 грама, на обща стойност 329 735, 80 лева, определена съгласно Постановление №23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като наркотичните вещества са в особено големи размери.

В хода на досъдебното производство, с определение № 464/05.05.2025 г., постановено по ЧНД № 545/2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас спрямо П. К. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Това определение е било потвърдено с определение № 118/12.05.2026 г., постановено по ВЧНД № 106/2025 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.

Законността на тази най-тежка мярка за неотклонение е била предмет на проверка по време на разследването в три производства по реда на чл.65 от НПК, като във всички случаи исканията за изменение на мярката за неотклонение, взета по отношение на П. К., в по-лека са били оставени без уважение.

След образуване на съдебното производство по внесения обвинителен акт, в проведеното на 17.02.2026 г. разпоредително заседание, първоинстанционният съд, на основание чл.249, ал.1, вр. чл. 248, ал.1, т.3 от НПК е прекратил съдебното производство по делото и същото е върнато на Окръжна прокуратура - Бургас за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, а на основание чл.248 ал.1 т.6 от НПК е изменил взетата спрямо подсъдимия П. Д. К. мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 20 000 евро.

По протест на прокурора, с определение № 44/27.03.2026 г., постановено по ВЧНД № 40/2026 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, определението но Окръжен съд – Бургас, постановено в разпоредително заседание на 17.02.2026 г. е отменено в частта, с която на основание чл. 249, ал.1 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на Окръжна прокуратура - Бургас за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила и делото е върнато на същия състав на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението на окръжния съд е отменено и в частта, с която мярката за неотклонение спрямо подс. П. Д. К. е изменена от „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 20 000 евро, като вместо това взетата по отношение на П.

Д. К. мярка за неотклонение от „задържане под стажа” е изменена в „домашен арест”, като е постановено тази мярка да се контролира чрез средство за електронно наблюдение по реда на чл.262-275 от ЗИНЗС.

3

След връщане на делото на първоинстанциониня съд, същият е насрочил разпоредително заседание /по същество продължаване на предходното/ на 22.05.2026 г., в хода на което са били разгледани и обсъдени въпросите по чл.248 ал.1 т.4, 5, 6, 7, 8 и 9 от НПК и съдът се е произнесъл по тях.

В това разпоредително заседание, по искане на защитата на подсъдимата лице и на основание чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК, с протоколно определение № 596 от 22.05.2026 г., окръжният съд е изменил мярката за неотклонение на подсъдимия П. Д. К. от „Домашен арест“ в „Парична Гаранция” в размер на 15 000 евро.

С определение № 109/11.06.2026 г., постановено по ВЧНД № 117/2026 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, е отменено протоколно определение № 596, постановено в разпоредително заседание по НОХД № 1708/2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, проведено на 22.05.2026 г., с което на основание чл.248 ал.1 т.6 от НПК е изменена взетата спрямо подсъдимия П. Д. К. мярка за неотклонение от „Домашен арест“ в „Парична гаранция“ в размер на 15 000 евро и мярката за неотклонение „Домашен арест“ е потвърдена.

В с.з. по НОХД № 1708/2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, проведено на 19.06.2026 г., от страна на защитата на подсъдимия отново бил поставен въпроса за мярката му за неотклонение в това производство, като отново било направено искане за изменението й от „Домашен арест“ в „Парична гаранция“ в размер на 5000 евро.

С атакуваното в това производство определение № 852/19.06.2026 г. окръжният съд е оставил без уважение искането по чл. 270 от НПК, депозирано в съдебно заседание за изменение на мярката за неотклонение „Домашен арест“ взета по отношение на подсъдимия П. Д. К., като същевременно е потвърдил взетата спрямо подсъдимия П. Д. К. мярка за неотклонение „Домашен арест“.

Според първоинстанционния съд, към момента на произнасянето му с оспорения съдебен акт – 19.06.2026 г., са изминали едва 8 дни от последното произнасяне на Апелативен съд – Бургас с определение № 109/11.06.2026 г., постановено по ВЧНД № 117/2026 г., не са настъпили нови обстоятелства от категорията на чл. 270 от НПК т.е. такива, които да обосноват претендираното изменение на мярката за неотклонение в по-лека.

Този извод следва да бъде напълно споделен, тъй като за толкова кратък период от време наистина не е настъпила твърдяната от защита промяна на обстоятелствата, отразяваща се върху извода за законосъобразността на определената мярка за неотклонение.

Действително продължават да са налице предпоставките, при които се вземат мерките за неотклонение „Задържане под стража“ или „Домашен арест“, като няма основание за ревизиране на преценката, че в настоящия случай и към настоящия момент на развитие на производството именно мярката за неотклонение „Домашен арест“ се явява найадекватна на целите на мерките за неотклонение, посочени в нормата на чл.57 от НПК.

Предвид фазата, в която се намира наказателното производство - пред първоинстанционния съд с внесен обвинителен акт и проведено разпоредително заседание, 4 след което е започната съдебното следствие, въззивният съд намира, че предвидената в чл.63, ал.1 от НПК първа предпоставка за продължаване задържането на К., е налице.