Определение № 21392 от 08.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21392 гр. София, 08.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Въззивно частно гражданско дело № 20261100509897 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ЕОС матрикс“ЕАД срещу определение на Софийски районен съд, постановено на 07,07,2026год., с което е оставена без уважение молба с пр.кв.чл.248 от ГПК по гр.д.№18419/2025год. по описа на СРС, 49 състав.

Излагат се доводи, че постановеното определение е неправилно като изводите на СРС ответникът да е дал повод за завеждане на делото са необосновани. Поддържа да са налице предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като на първо място жалбоподателят е признал исковата претенция пред СРС и не е дал повод за завеждане на делото. Изп.дело №1318/2012год. по описа на ЧСИ М..Б. е прекратено и не са предприети впоследствие други изпълнителни действия. При условията на евентуалност релевира доводи за прекомерност на адв.хонорар за ищеца с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Съобразно изложеното моли за отмяна на обжалваното определение и възлагане на разноските на ищеца.

В срока за отговор по реда на чл.276 от ГПК ответната страна –М.М.С. излага становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени в отговора.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна. По същество същата е основателна.

Видно от преписката по делото първоинстанционният съд е сезиран с предявен от М.М.С. срещу ЕОС матрикс“ЕАД, иск с пр.осн. чл. 439 от ГПК з а установяване спрямо ответника недължимост на суми по изпълнителен лист от 09,01,2012год. на СРС по ч.гр.д.

№ 60616/2011год. по описа на СРС, 78 състав за главница в размер 4276,54лв., ведно със законна лихва от датата на заявлението до изплащане на вземането, 96,72лв.-договорна лихва върху главницата, както и сумата от 412,91лв.-съдебни разноски.

С отговора на искова молба ответникът е признал исковата претенция като е заявил 1 искане за приложение на чл.78, ал.2 от ГПК.

С решение от 06,03,2026год. първостепенният съд е уважил иска за недължимост на сумите като е възложил разноските на ответника на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.

С молба вх.№102468/30,03,2026год. „ЕОС матрикс“ЕАД на основание чл. 248 от ГПК е заявило становище за изменение на решението, в частта за разноските, като същите бъдат възложени в тежест на ищеца на осн.чл.78, ал.2 от ГПК.

С определение №24648/07.07.2026г., СРС е остави л без уважение искането за изменение на решението в частта му за разноските, като е приел повод за завеждане на делото да има „ЕОС матрикс“ЕАД, тъй като „наличието на изпълнителен титул в полза на ответника винаги поражда право на длъжника да поиска със сила на присъдено нещо да се отрече вземането след изтичане на срока на погасителната давност“ и чл.78, ал.2 от ГПК е неприложима разпоредба.

Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. С Тълкувателно решение № 6/09.12.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС - т. 8 и т. 9 са дадени разяснения относно обусловеността на правото на страната по чл. 248 ГПК да иска допълване или изменение на решението в частта за разноските от изпълнение на процесуалното изискване за представяне на списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Съгласно разпоредбата чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Изключение от това правило е разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, възлагаща в тежест на ищеца разноски по производството, когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. За да е налице сочената хипотеза е необходимо да бъдат налице кумулативно и двете изисквания на нормата-признание на иска и ответникът да не е дал повод за завеждане на делото. В конкретната хипотеза не се спори е налице признание на иска от „ЕОС матрикс“ЕАД.

Спорно по делото е доколко ответникът е дал повод за завеждане на исковото производство предвид приложение на чл.78, ал.2 от ГПК.

Предмет на първоинстанционното производство е недължимост на вземане по ИЛ поради изтекла погасителна давност. Доказателствената тежест, че не е дала повод за завеждане на делото носи ответната страна, която в хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК черпи изгодни за себе си правни последици. Този факт може да бъде установен с доказване на други положителни факти, от които може да се направи извод за наличието или липсата му.

В конкретната хипотеза съдът намира сочените обстоятелства да са налице. Няма данни ответникът да е предприел действия по принудително събиране на вземането въз основа на издадения изпълнителен лист или да е заявявал извънсъдебно искане в този смисъл до длъжника. Действително е инициирано изпълнително дело с №20128380401318 по описа на ЧСИ М..Б., но същото не се спори е прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и не са 2 налице данни в по-късен момент да са предприети отново изпълнителни действия. Ето защо към датата на депозиране на исковата молба 31,03,2025год. ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Действително ответникът разполага с изпълнителен титул, въз основа на който може да се инициира изпълнение срещу длъжника, което обуславя и правния интерес на длъжника от търсената съдебна защита да бъде установено със сила на присъдено нещо недължимост на вземането, но държането на изпълнителен лист при бездействие на кредитора да се ползва от същия не би могло да обоснове повод за иницииране производството. Ето защо разноските следва да останат в тежест на ищеца.

Предвид възлагането на разноските на ищеца, съдът намира за безпредметно обсъждане на релевираното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.

Съобразно изложеното определение от 07,07,2026год. следва да бъде отменено.

Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 24648/07,07,2026год. на СРС, 49 състав, постановено по гр.д.№8419/2025год. КАТО ВМЕСТО ТОВА

ИЗМЕНЯ решение от 06,03,2026год., като го ОТМЕНЯ в частта, с която „ЕОС матрикс“ЕАД е осъден да заплати на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 440,45евро разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3