Решение № 603 от 18.07.2023, Административен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е

№603

18.07.2023 г. гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА

Секретар: Мария

Койнова

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно дело № 744 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М.З., с ЛНЧ **********, гражданин на М., с посочен по делото адрес: ТЦ - Пъстрогор, с. П., общ. С., против Решение №УПП - 622/21.06.2023г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което е отхвърлена молбата му за предоставяне на международна закрила.

Оспорващият излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Материалната незаконосъобразност на административния акт се обосновава с твърдения за нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Твърди се, че изложените съображения, обосноваващи отказа, са изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините оспорващият да напусне страната си са свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. Жалбоподателят сочи, че изложил подробно своята история пред административния орган, който правилно я възприел, но неправилно приел, че спрямо него не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Твърди, че в решението не се съдържа нито един аргумент за това, дали молбата за закрила е явно неоснователна или не. Сочи, че липсата на мотиви в тази част на решението представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не са посочени фактическите основания за правните изводи на административния орган. Твърди, че последният изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства и в този смисъл решението представлява своеобразна компилация между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган няма, което е абсолютно незаконосъобразно, до степен, че граничи с нищожност на административния акт. Нарушението на материалния закон се аргументира още с това, че подадената от жалбоподателя молба за закрила не е явно неоснователна и не са налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган жалбоподателят добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в М., както и относно факта, че положението се влошава непрекъснато, в светлината на което следва да бъде разгледана молбата му. Органът обаче приел, че жалбоподателят не е бил обект на репресии и няма риск за живота и сигурността му в М.. Оспорващият сочи, че е в опасност и се чувства уязвим, а няма към кого да се обърне за помощ. Твърди, че заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила и бъде върнат обратно в М., ще бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитва опасения за живота си в М. и това е причината да напусне страната. Счита, че неправилно административният орган тълкува и прилага и нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлява транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2011/95/ЕО.

По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на атакуваното решение, като се иска връщане на преписката на административния орган с указания за разглеждане на молбата за закрила по общия ред.

Ответникът - Интервюиращ орган към ДАБ при МС (М.К.), чрез процесуален представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба УРИ 105400-2807/12.06.2023г. на Дирекция

„Миграция“, СДВНЧ - София, регистрирана в ДАБ с рег. №УП-13670/19.06.2023г., гражданин на М., с посочени имена М.З., е поискал закрила в Република България.

Желанието за закрила е потвърдено с молба с вх.№1096/19.06.2023г. на ТЦ – с.

Пъстрогор с посочени в нея имена М.З.. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на регистрационен лист с рег.№УП-13670/19.06.2023г. като М.З., гражданство - М., етническа принадлежност - арабин, роден на ***г. в М., гр. М., със същия постоянен адрес, с *** образование, ***, религия - ***, ***, без документи за самоличност. Последната е била установена чрез декларация с рег.№ УП -13670/19.06.2023г. по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената М.З. от М., роден на ***г. в М., гр.М., женен. Видно от Решение за настаняване №12026/19.06.2023г. с рег.№УП -13670/19.06.2023г., чужденецът е бил настанен в ТЦ – с. П.. Търсещият закрила е бил запознат с Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, както и със списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС, като запознаването е удостоверено с подписа на настоящия жалбоподател, длъжностно лице и преводач, върху посочения документ, заведен в ДАБ с рег.№УП -13670/19.06.2023г. На 19.06.2023г. към търсещия закрила е била отправена писмена покана за провеждане на интервю на 19.06.2023г.

С Писмо с рег.№УП-13670/20.06.2023г. на ДАБ, За

Директор на ТЦ – с. П. изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила.

На 19.06.2023г. било проведено интервю с М.З., като част от административната процедура по предоставяне на международна закрила, видно от Протокол за проведено интервю рег.№УП-13670/19.06.2023г., с което му е предоставено правото да изложи своята бежанска история. В хода на интервюто чужденецът посочил, че потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Нямал други използвани имена. Нямал роднини в държава-членка на ЕС. На 13.05.2023г. напуснал легално с паспорт М. и със самолет отишъл до Турция. Документи не можел да представи, защото ги оставил при един човек в Турция, но загубил връзка с него. Преминали нелегално, пеш българската граница, чрез стълба преминали от другата страна. Били пет човека.

Имало и трафикант. Вървели два дни в гората, а после продължили с влака до София, но там ги арестували. Ако не ги били арестували, целта му била да отиде към Сърбия и после в Италия. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в Република България или друга държава. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Разказал, че напуснал М., за да подобри материалното си положение. Това била причината, поради която напуснал страната си, друго нямало. Опитал да подобри материалното си положение в М., но разходите били много високи и парите не стигали. В М. бил таксиметров шофьор. Занимавал се с това вече шест години, от 2017г., когато взел разрешителното. Преди бил сам и парите му стигали, но се оженил, имал и дете, и вече не стигали. Не членувал в политическа партия или организация. Не е имал неприятности с властите в страната, с армията или полицията. Не получавал заплахи от никого. Срещу него не било упражнявано физическо насилие. Посочил, че не би се завърнал в М., защото там животът бил много сложен. Заявил, че ще работи и ще праща пари на семейството си. Посочил, че би се завърнал в М., когато подобри материалното си положение, както и когато си уреди документите за пребиваване. Не направил легално всичко, защото излизало много скъпо.

Конкретното му искане към Република България било пребиваване. Подал молба за закрила в Република България за работа.

С Решение №УПП-622/21.06.2023г. Интервюиращ орган при

ДАБ (М.К.) отхвърлил молбата за предоставяне на международна закрила на М.З., на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.

В решението си органът приема, че проблемите, изложени от молителя, не са релевантни за предоставянето на закрила. Той не заявил спрямо него да била осъществена репресия или преследване поради раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Не били налице и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут.

Изложената фактическа обстановка не давала основание да се смята, че молителят бил принуден да напусне М., поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция. Релевантни твърдения по чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ кандидатът не правил. Административният орган разгледал и възможността за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, като стигнал до извода, че няма основания за това в случая. В акта е посочено и, че за кандидата не са налице и предпоставки за предоставяне на статут по чл.8, ал.9, чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

На 22.06.2023г., срещу подпис, решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 23.06.2023г. Същата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна по следните съображения:

Решението е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.

Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, Председателят на ДАБ определя длъжностни лица от Държавната агенция за бежанците за интервюиращи органи, които да извършват действията, предвидени в този закон, а по делото е представена Заповед №РД 05-292/13.04.2022г. на Председателя на ДАБ, с която М. Д. К., главен експерт в ТЦ – с. П., е определена за интервюиращ орган.

Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.

На основание чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13, ал.1 в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна. Към датата на издаване на процесното решение – 21.06.2023г., предвидения срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорено производство е бил спазен.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не кредитира твърденията на жалбоподателя в тази насока. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия орган в ТЦ – с. П. при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач, на разбираем за него език. Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.

Не се установява и нарушение на чл.58, ал.10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Такова становище не е представено по делото. Следва обаче да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на акта, доколкото същият е постановен по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай, съгласно разпоредбата на чл.58, ал.10, изр.2 от ЗУБ, такова становище не се изисква.

При извършената проверка относно материалната му законосъобразност, съдът намира атакувания акт за издаден в съответствие с материалния закон.