Решение № 3429 от 03.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3429 гр. Пловдив, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20255330104686 по описа за 2025 година

С исковата молба ищецът “Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, е предявил по реда на чл. 422 ГПК против Д. М. С., ЕГН **********, с адрес гр. К., ул.*** № ** установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 342 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗД, за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 4003/14.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8070/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, V брачен състав за сумата в общ размер от 980,97 лева, формирана както следва:

По Договор за мобилни услуги № *** от ***г., изм. с Допълнително споразумение № *** от *** г. към договор за мобилни услуги за мобилен номер ******, по който са начислени и се претендират парични задължения в общ размер на 401,17 лв., от които:

113,90 лв. - незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги, начислени за периода 20.11.2021 г. – 19.03.2022 г. и неустойка в размер на 287,27 лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя;

По Договор за лизинг от *** г. за ******, по който са начислени и се претендират парични задължения в общ размер на 579,80 лв., от които: дължими незаплатени лизингови вноски за периода 20.11.2021 г. – 19.03.2022 г. в общ размер на 115,96 лв. с вкл. ДДС (четири лизингови вноски, всяка в размер на 28,99 лв. с вкл. ДДС) и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 20.03.2022 г. – 06.07.2023 г. в общ размер на 463,84 лв. с вкл.

ДДС, равняващ се на шестнадесет неначислени лизингови вноски, всяка от които в размер на 28,99 лв. с вкл. ДДС, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 04.04.2024 г., до окончателното изплащане на вземанията.

1

Ищецът „Йеттел България” ЕАД твърди, че страните по делото са страни по договор за мобилни услуги, както и по договор за лизинг на мобилен апарат, надлежно описани в исковата молба. Сочи, че ответникът не е заплатил стойността на ползваните мобилни услуги и лизингови вноски.

Обосновава предсрочна изискуемост на вноските по договорите за лизинг. Претендира суми за неустойки поради предсрочно прекратяване на договорите. Иска присъждане на разноски.

Ответникът, чрез назначения му особен представител, подава отговор в срок, с който възразява за отхвърляне на исковите претенции, с подробно развити съображения.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковите претенции за допустими и частично основателни, като съображенията за това са следните:

В разглежданата хипотеза по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени установителни искове по чл. 79 ЗЗД чл. 92 ЗЗД и чл. 342 ТЗ, с които се претендират вземания за мобилни услуги, неустойки и лизингови вноски по сключени между страните договор за мобилни услуги и лизинг на мобилен апарат. Установява се от представените по делото писмени доказателства и приетата по делото ССчЕ., която съдът кредитира, макар и същата да не изяснява делото от фактическа страна, че между страните са сключени поддържаните от ищцовата страна договори.

Съдът намира, че исковата претенция следва да се уважи частично, като на отхвърляне подлежат всички вземания за неустойки като недължими вземания.

За да бъде уважен иск за заплащане на суми за предоставени мобилни услуги, ищецът следва да докаже не само, че страните са сключили договор за мобилни услуги, но също и че процесните услуги са реално предоставени на ответника. Ищцовата страна се домогва да докаже съществуване на процесните вземания посредством приложените по делото фактури, като е допусната и експертиза. В тази връзка следва да се подчертае, че фактурите, а и въобще счетоводните отразявания, не доказват изпълнение по договора за мобилни услуги. Тези документи установяват какво ищецът счита, че ответникът е потребил и дължи като стойност. Счетоводните записвания не доказват предоставянето, респективно ползването на услугата, нито коректното таксуване, а отразяват единствено финансовата отчетност на ищеца. В случая обаче мобилните услуги са в размер на дължимите абонаментни такси, а те се дължат независимо от потреблението, поради което и съдът приема предявените искове за доказани.

Доказани по основание и размер се явяват и исковете за заплащане на лизингови вноски. В тази връзка следва да се изтъкне, че лизинговите вноски не могат да бъдат предсрочно изискуеми, в който смисъл са съображенията, развити в решение № 72 от 18.07.2017 г. по т.д. № 3310/2015 г. на ВКС, II т.о. и др. Предсрочната изискуемост е институт на едностранните договори – заем и кредит, тъй като те не подлежат на разваляне.

Лизинговите вноски обаче са с настъпил падеж. Вземането на лизингодателя възниква по силата на самия договор без да е необходимо да се доказва, че лизингополучателя фактически е ползвал от вещта. Задълженията на лизингодателя се изчерпват с предаване на вещта. Без правно значение е дали лизингодателя е обявил предсрочна изискуемост, или не, тъй като това му изявление би било без правна стойност. От значение е обстоятелството, че към приключване на съдебното дирене лизинговите вноски са падежирали.

Съдът намира, че вземанията за неустойки не се дължат, тъй като те произтичат от нищожни или неравноправни клаузи. Клаузите на договора, уговарящи неустойки в посочените размери за неизпълнението са нищожни. Неустойката, уговорена в договорите за мобилни услуги е в размер на три стандартни месечни абонамента за номер. Следователно по този начин е установено, че потребителят следва да заплати необосновано висока и определяема неустойка, доколкото стандартните месечни абонаментни такси се определят 2 едностранно от мобилния оператор и не подлежат на договаряне, без да получава насрещна престация и да ползва предоставените от оператора услуги. Операторът получава очакваната и уговорена печалба от договора без да дължи насрещна престация до края на срока, предвид предсрочното му прекратяване. Така уговорената неустойка е установена в противоречие с добрите нрави и конкретно с нормите на добросъвестността, тъй като излиза извън обичайните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустоечните клаузи. Следва да се посочи, че вредата от неизпълнение на задължението на длъжника, не е съизмерима със стойността, която кредиторът би получил при удовлетворяване на интереса му от заплащане на разликата между догорената и определената от него стандартна абонаментна такса - до края на срока на договора, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, доколкото тази стойност не би била дължима от страна на потребителя при изпълнение на насрещното задължение на кредитора. По този начин, макар договорът да е прекратен, абонатът остава задължен за заплащане на част от месечните абонаментни такси, без да може да ползва установените в договора услуги. Така установени клаузите за неустойка, като нищожни и установени в противоречие с добрите нрави, не пораждат задължение за потребителя на мобилни услуги. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., ТК, I т. о. на ВКС и Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., ТК, I т. о. на ВКС.

Следва да се изтъкне и това, че договорът за мобилни услуги е договор с периодично изпълнение, по силата на който доставчикът се задължава да предостави определени услуги, а потребителят да заплаща договорената между страните цена. При неизпълнение задълженията на потребителя, доставчикът може да прекрати договора, т.е. да го развали поради неизпълнение. По аргумент от чл. 88, ал. 1, изр. I ЗЗД, развалянето няма обратно действие, тъй като двете насрещни престации намират оправдание една в друга. В тази хипотеза се дължи цена за предоставените услуги до момента на развалянето. При разваляне доставчикът се освобождава занапред от задължението за предоставяне на услугата. Ако доставчикът избере да развали договора, по аргумент от чл. 88, ал. 1, изр. II ЗЗД, същият има право на обезщетение за вредите от развалянето, които могат да бъдат скрепени и с неустойка. Според чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП обаче неравноправна клауза е тази, която позволява на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора. Втората хипотеза на чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП съответства на процесния случай. Под израза „задържи сума за престация, която не е извършил“, следва да се разбира всяка клауза, която поражда вземане за доставчика, което не намира оправдание в собственото му изпълнение, ако сам прекрати договора. Ето защо дори и да се приеме, че неустоечните клаузи не са нищожни, то те са неравноправни и не пораждат задължение за ответника.

По отговорността за разноски:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца разноски съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът е доказал сторени разноски в заповедното производство в размер на 258,20 евро и в настоящото исково производство в размер на 638,28 евро. Съразмерно на уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 182,60 евро за заповедното производство и 451,39 евро за исковото производство.

Така мотивиран, РС-Пловдив

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Д. М. С., ЕГН 3

**********, с адрес гр. К., ул.*** № ** дължи на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283 на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 342 ТЗ, сума в размер на 58,24 евро /113,90 лв./, представляваща незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги, начислени за периода 20.11.2021 г. – 19.03.2022 г. по договор за мобилни услуги № *** от ***г., изм. с допълнително споразумение № *** от *** г. към договор за мобилни услуги за мобилен номер ****** и сума в размер на 296,45 евро /579,80 лв./, представляваща дължими незаплатени лизингови вноски за периода 20.11.2021 г. – 19.03.2022 г. и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 20.03.2022 г. – 06.07.2023 г. по договор за лизинг от *** г. за ******, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 04.04.2024 г., до окончателното изплащане на вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4003/14.05.2024 г. по ч.гр.д. № 8070/2024 г. по описа на ПРС.

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283 против Д. М. С., ЕГН **********, с адрес гр. К., ул.*** № ** иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 146,88 евро /287,27 лв./, представляваща неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № *** от ***г., изм. с допълнително споразумение № *** от *** г. към договор за мобилни услуги за мобилен номер ****** по вина на потребителя.

ОСЪЖДА Д. М. С., ЕГН **********, с адрес гр. К., ул.*** № ** да заплати на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283 сумата от 182,60 евро, представляваща разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 8070/2024 г. по описа на РС - Пловдив и сумата от 451,39 евро, представляваща разноски за настоящото исково производство по гр.д. № 4686/2025 г. по описа на РС - Пловдив.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд - Пловдив.