Определение № 551 от 18.08.2022, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 438/2022
- Вид
- Определение № 551
- Подписан
- 18.08.2022
- В сила
- 18.08.2022
- Състав
- МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА, РОМАН ТОДОРОВ НИКОЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 551 гр. Перник, 18.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:
РОМАН Т. НИКОЛОВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20221700500438 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по частна жалба от С. Б. С., с адрес: ***, чрез пълномощника му адв. Б. В. – САК, със съдебен адрес: *** срещу Определение № 1675 от 13.05.2022г., постановено по гр. дело № 6030/2021г. по описа на Районен съд – гр. Перник, с което жалбоподателят е осъден да заплати по сметка на Пернишки районен съд сумата от 165,44 лева, представляваща дължимата се по делото държавна такса.
В жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и постановено извън процесуалните норми и материалния закон.
Уточнява се, че исковата молба е подадена в съда след изтичане на срока на поканата, отправена до ответното дружество, поради което вина за завеждане на иска има ответникът. Сочи се, че в съдебната практика подобен казус със такъв резултат и при тези обстоятелства е немислим да се постановява, най-малкото защото ГПК – процесуалния закон не регламентира подобно действие. Твърди се, че съдът няма право на разноски при депозиране на молба по реда на чл. 232 от ГПК и към момента на прекратяване на делото, а и няма правна възможност по ГПК или друг закон в настоящия случай да си присъжда разноски на себе си, изразяващи се в заплащане на държавната такса по неслучило се и неразгледано по съответния ред дело, а противното би означавало, че по всички прекратени на това основание дела и ако би следвало да се внасят такси, то тогава те да се събират от съда без съответното правно основание и липсата на такова по закон. По изложените в жалбата съображения, жалбоподателят прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт в частта, в която съдът е осъдил С. Б. С. да заплати държавна такса за образуване на делото. Направено е и искане за възстановяване на държавната такса, внесена от жалбоподателя по предходна негова частна жалба.
Насрещната страна – „Топлофикация Перник“ АД, в предоставения й едноседмичен срок, не е депозирала отговор на частната жалба.
1
Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалбата е подадена в законноустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, счита същата за допустима.
За да се произнесе по частната жалба, Пернишкия окръжен съд съобрази следното:
С искова молба с рег. № 11586 от 03.12.2021г. ищецът С. Б. С. от ***, чрез пълномощника си адв. Б. В. – САК, е сезирал Районен съд – гр. Перник, предявявайки осъдителен иск срещу „Топлофикация Перник“ АД за сумата от 4136,00 лева.
С Разпореждане от 07.12.2021г. съдът е оставил без движение исковата молба на ищеца, с указания за внасяне на държавна такса в размер на 165,44 лева по сметка на ПРС, в едноседмичен срок от получаване на препис от разпореждането.
На същата дата – на 07.12.2021г. в Районен съд – Перник е получена молба с рег. № 11828 от ищеца по делото, чрез пълномощника му адв. Б. В., с която последният заявява, че оттегля исковите си претенции, поради направено от страна на ответника доброволно плащане, извършено на 03.12.2021г. Уточнява се, че информацията за извършеното плащане от обслужващата банка и достигнало до ищеца и пълномощника му на 06.12.2021г.
Със съобщение от 09.12.2021г., получено от пълномощника на ищеца на 17.12.2021г., последният е уведомен, че делото ще бъде прекратено след изпълнение на дадените с Разпореждане от 07.12.2021г. указания. По делото не се съдържат писмени данни, които да сочат, че от страна на ищеца са предприети действия по изпълнение на така дадените указания.
С Определение № 112 от 11.01.2022г. съдът е прекратил производството по делото на основание чл. 232 ГПК, като е осъдил ищеца С. Б. С. да заплати дължимата се по делото държавна такса. Определението е било обжалвано от ищеца с частна жалба от 14.02.2022г., която е била оставена без разглеждане от Пернишки окръжен съд, доколкото подадената частна жалба по същество представлява молба по чл. 248 ал. 1 от ГПК за изменение на обжалваното определение в частта за разноските.
С определение № 1675 от 13.05.2022г. ПРС се е произнесъл по частната жалба на ищеца С. Б. С., като е осъдил отново последния да заплати сумата от 165,44 лева по сметка на ПРС, представляваща дължимата се по делото държавна такса. В мотивите си съдът е посочил, че страната, която е поискала прекратяване на производството по чл. 232 ГПК е тази, която дължи държавна такса по делото, тъй като именно тя е оттеглила иска.
Съдът намира, че обжалваното Определение №1675 от 13.05.2022г. е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, поради следните съображения:
Определението на първоинстанционния съд от 11.01.2022г., с което ищецът е осъден да заплати дължимата се по делото държавна такса, по същество представлява произнасяне на съда по реда на чл. 77 ГПК, каквото задължение стои пред съда по повелята на посочената правна норма. Непротиворечива е съдебната практика, съгласно която определението по чл. 77 ГПК, подобно на това по чл. 78 ГПК (доколкото, когато съдът се произнесе с решението си по исканията на страните за разноски, то решението в тази му част има характер на определение), може да бъде изменяно по реда на чл. 248 от постановилия го съд.
Именно такова искане се е съдържало в частна жалба с вх. № 2683/14.02.2022г.
2 по описа на ПРС, което е било отбелязано и от въззивната инстанция в Определение № 295 от 26.04.2022г., постановено по в. ч. гр. д. № 00175/2022г. по описа на Окръжен съд – Перник.
С атакуваното понастоящем определение от 13.05.2022г., обаче, първоинстанционния съд не се е произнесъл по отношение направеното искане за изменение на определението от 11.01.2022г., а е постановил отново определение по реда на чл. 77 ГПК, осъждайки ищеца да заплати дължимата се държавна такса.
Произнасяйки се по предмет, различен от извеждащия се в депозираната от ищеца частна жалба, съдът е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а делото – върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по направеното с частната жалба на ищеца изменение на определението от 11.01.2022г. в частта, в която съдът се е произнесъл по реда на чл. 77 ГПК.
С оглед горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Определение № 1675 от 13.05.2022г., постановено по гр. дело № 06030/2021г. по описа на Районен съд – гр. Перник, като недопустимо.
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Перник, на същия съдебен състав, за произнасяне по направеното от ищеца искане по реда на чл. 248 ГПК, обективирано в частна жалба (имаща характер на молба по чл. 248 ГПК) с вх. № 2638/14.02.2022г. по описа на ПРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3