Решение № 115 от 17.09.2024, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Наказателно дело за възобновяване 221/2024
- Вид
- Решение № 115
- Подписан
- 17.09.2024
- В сила
- 17.09.2024
- Състав
- КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА, КРАСЕН ГЕОРГИЕВ, ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.343б ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343б ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 5 · Наказателен кодекс
- чл.343г · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.55 ал.1 т.1 · Наказателен кодекс
- чл.58 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.58а · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.68 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.86 ал.1 т.1 · Наказателен кодекс
- чл.87 · Наказателен кодекс
- чл.88а · Наказателен кодекс
- чл.276 ал.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.276 ал.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.276 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.339 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.347 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348 ал.5 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.412 ал.2 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 419 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.420 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 421 ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 т.5 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 115 гр. Велико Търново, 17.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:
КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора М. Т. О. като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Наказателно дело за възобновяване № 20244000600221 по описа за 2024 година за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на осъдения В. Р. Х., направено чрез изрично упълномощения му за това производство защитник адв.Д. М. от САК, за възобновяване на ВНОХД № 129/2024год. по описа на Окръжен съдгр.Габрово /НОХД № 508/2023год. по описа на Районен съд-гр.Севлиево/, на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК.
От съдържанието на искането за възобновяване е видно, че е заявено основание за възобновяване на делото по чл.422 ал.1 т.5 от НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК.
В искането за възобновяване се твърди, че постановеното решение по ВНОХД № 129/2024год. по описа на Окръжен съд-гр.Габрово, с което е потвърдена постановената присъдата по НОХД № 508/2023год. по описа на Районен съд-гр.Севлиево е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Във връзка с оплакването за допуснато съществено нарушение на закона се излагат доводи за липса на обективен признак на 1 състава на престъплението по чл.343б ал.2 от НК, по съображения, че осъденият Х. е извършил деянието след като е бил реабилитиран за предишното му осъждане за престъпление по чл.343б ал.1 от НК.
Твърди се също така, че решението на въззивния съд е постановено при съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липсата на мотиви, по съображения, че в мотивите липсва посочване на точния размер на определеното наказание лишаване от свобода , преди редукцията по чл.58 ал.1 от НК. Посочва се също, че съществено процесуално нарушение представлява и липсата на задълбочено обсъждане на доводите и възраженията на защитата на осъдения и по-конкретно липсата на аргументи защо съдът не приема довода на защитата, че наказанието може да се определи чрез прилагане на разпоредбата на чл.58а ал.4 вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК.
На последно място в искането за възобновяване се съдържа оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Излагат се съображения, че наложеното наказание една година лишаване от свобода е прекомерно завишено, тъй като съдът неправилно е приел, че са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, не е съобразил правилно всички смекчаващи отговорността обстоятелства, както и това, че последните са многобройни и неправилно не е приложил чл.54 ал.-4 вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК, по отношение на наложеното наказание лишаване от свобода. Претендира се явна несправедливост и на наложеното на осъдения наказание лишаване от право да управлява МПС, с довод, че дългия му срок от една година и шест месеца не съответства на направеното от осъдения признание на фактите.
Иска се Великотърновския апелативен съд да възобнови наказателното производство по НОХД № 508/2023год. по описа на Районен съд-гр.Севлиево, като отмени решението на ОС-Габрово по ВНОХД № 129/2024год. по описа на Окръжен съд-гр.Габрово и съобразно констатираните пороци да постанови законосъобразен съдебен акт, като върне делото за ново разглеждане или ако запази настоящата квалификация, да определи наказание от три месеца лишаване от свобода, както и да се намали срока на наказанието лишаване от право да управлява МПС по чл.343г от НК.
В съдебно заседание осъденият В. Р. Х. и защитника му адв.Д. М. поддържат искането за възобновяване по изложените в него съображения.
По време на съдебните прения адв. Д. М. навежда и допълнителен 2 довод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в първата инстанция, по съображения, че РС-Севлиево процесуално недопустимо е разгледал делото по диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК, тъй като искането за това е било направено след даване ход на съдебното следствие.
Прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване на делото и предлага Великотърновския апелативен съд да го остави без уважение.
В последната си дума осъденият В. Р. Х. заявява, че смята наказанието за завишено и моли съда да го намали.
Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за наличие на заявеното с искането основание за възобновяване на делото в пределите визирани в чл.347 от НПК, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната, в чийто интерес се предлага отмяната. Направено е от процесуално легитимирано лице по чл.420 ал.2 от НПК, като от съдържанието на искането е видно, че с него е заявено основание за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК. Искането за възобновяване е подадено в законоустановения шестмесечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК.
Разгледано по съществото, искането за възобновяване на делото е неоснователно, като съображенията за това са следните:
С присъда № 4 от 12.02.2024год., постановена по НОХД № 508/2023год. по описа на Районен съд-гр.Севлиево, подсъдимият В. Р. Х. е признат за виновен в това, че на 29.10.2023 година в 09:25 часа в гр. Севлиево, на ул. „Лозарска“ № 3 до Мазалат“ ЕООД, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, с регистрационен номер Н 79**** с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно: 1,00 на хиляда, установена по надлежния ред чрез извършена експертиза № 681/31.10.2023 година на НТЛ при ОД на МВР - Габрово, след като е осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК с Присъда № 27/27.04.2018 година по НОХД № 163/2018 година по описа на Севлиевски 3 районен съд, влязла в сила на 04.05.2018 година, с което е извършил престъпление, за което на основание чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК съдът го осъдил на една година лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал.
1, т. 2, б. „б“ от зинзс, както и на глоба в полза на държавата в размер на 700,00лв. /седемстотин/ лева. на основание чл. 343г във връзка с чл. 343б, ал. 2 от нк съдът лишил подсъдимия В. Р. Х. от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК, съдът приспаднал времето, през което подсъдимият В. Р. Х. е бил лишен от възможността да упражнява това право по административен ред от полицейските органи, считано от 29.10.2023 година.
На основание чл. 343б, ал. 5 от НК, съдът ОТНЕЛ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, с регистрационен номер Н 79****, послужил за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, собственост на В. Р. Х., намиращ се на съхранение в ОД на МВР - Габрово.
С присъдата съдът се произнесъл и по въпроса за веществените доказателства и осъдил подсъдимия В. Х. да заплати разноските по делото.
Горепосочената присъдата е обжалвана с въззивна жалба от защитника на осъдения В. Р. Х., които го е защитавал в първата инстанция и въз основа на подадената жалба е образувано ВНОХД № 129/2024год. по описа на Окръжен съд-гр.Габрово.
С решение № 32 от 06.06..2024год., постановено по ВНОХД № 129/2024год. по описа на Окръжен съд-гр.Габрово, въззивният съд потвърдил изцяло присъда № 4 от 12.02.2024год., постановена по НОХД № 508/2023год. по описа на Районен съд-гр.Севлиево, като приел, че същата е правилна и законосъобразна.
Решението на въззивния съд не е подлежало на касационна проверка по жалба или протест и на основание чл.412 ал.2 т.1 от НПК е влязло в сила от момента на постановяването му на 06.06.2024год. На същата дата е влязла в сила и потвърдената с въззивното решение присъда на първоинстанционния 4 съд.
Първо следва да се разгледа направеното с искането за възобновяване оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като въпросите относно правилното приложение на закона и справедливостта на наказанието могат да бъдат решени в настоящото производство по възобновяване само, ако фактите по делото са установени при спазване на процесуалните правила за събиране и оценка на доказателствените материали и не са налице съществени процесуални нарушения, които да съставляват основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.
Оплакването за допуснато съществено нарушение по чл.348 ал.1 т.2 от НПК е лишено от основание. Липсват допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила, които да са останали незабелязани от въззивния съд и последният не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила в рамките на въззивното производство.
Производството в първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура на глава двадесет и седма от НПК, след направено от осъдения Радослав Х. самопризнание по чл.371 т.2 от НПК.
Лишено от основание е оплакването на защитника на осъдения, направено в съдебно заседание пред настоящия състав, за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в първата инстанция, по съображения, че РС-Севлиево процесуално недопустимо е разгледал делото по диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК, тъй като искането за това е било направено след даване ход на съдебното следствие. Видно от протокола за съдебно заседание по НОХД № 508/2023год. по описа на Районен съдгр.Севлиево проведено на 12.02.2024год., осъденият В. Х. и защитника му са направили искането за провеждане на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК след поставяне на началото на съдебното следствие и действията по чл.276 ал.1 и ал.2 от НПК, когато председателят на съдебния състав на основание чл.276 ал.3 от НПК е запитал подсъдимия разбира ли обвинението. Искането да провеждане на съкратено съдебно следствие и решението за провеждане на такова следва да бъде взето преди началото на съдебното следствие, поради което в конкретният случай е допуснато нарушение на процесуалните правила, но същото не е съществено, 5 тъй като не е довело до ограничаване на процесуалните права на осъдения Х. и нарушаване на правото му на защита, а напротив. Севлиевският районен съд е уважил направеното от осъдения Х. и защитника му, макар и несвоевременно, искане от за провеждане на съкратено съдебно следствие, в резултат на което наказанието на осъдения е определено по привилегирования ред на чл.373 ал.2 от НПК вр. с чл.58а от НК. Не са били ограничени и процесуалните права на останалите страни в производството- защитника и прокурора, нито извършеното противоречи на целите на съкратеното съдебно следствие. Искането за провеждане на съкратено съдебно следствие, макар да е направено след формалното начало на съдебното следствие и извършването на действията по чл.276 ал.1 и ал.2 от НПК, е направено преди началото на събирането на доказателства на съдебното следствие, а действията по чл.276 ал.1 и ал.2 от НПК следва да бъдат извършени и във всички случай на провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на глава двадесет и седма от НПК.
Неоснователно е и оплакването в искането за възобновяване, че решението на въззивния съд е постановено при съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липсата на мотиви, по съображения, че в мотивите липсва посочване на точния размер на определеното наказание лишаване от свобода, преди редукцията по чл.58 ал.1 от НК, както и че в мотивите липсва задълбочено обсъждане на доводите и възраженията на защитата на осъдения и по-конкретно липсата на аргументи защо съдът не приема довода на защитата, че наказанието може да се определи чрез прилагане на разпоредбата на чл.58а ал.4 вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК. На стр.3 от въззивното решение Габровският окръжен съд е изложил мотиви, съгласно които определеното наказание преди редукцията по чл.58а ал.1 от НК е една година и шест месеца лишаване от свобода, а след редукцията наложеното наказание е една година лишаване от свобода. В мотивите на решението си Габровският окръжен съд задълбочено е обсъдил и отговорил на всички доводи и възражения на защитата на осъдения, като съдържанието на въззивното решение напълно удовлетворява изискванията на чл.339 от НПК.
Разпечатката съдържа 36 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7295a211-3c45-4c0c-b719-3d429a41bac5