Решение № 3399 от 01.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3399 гр. Пловдив, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20255330113561 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.430 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД против А. К. Й. са изложени обстоятелства за проведено заповедно производство по чл.417 ГПК по ч.гр.дело № 7033 по описа на ПРС за 2025г., като във връзка с дадените от заповедния съд указания се предявявали и настоящите искове. На 20.07.2023г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който банката предоставила кредит в размер на 2000 лв. Общото крайно задължение по договора било в размер на 1525.77 лв., която сума била разсрочена на 26 погасителни вноски, 25 вноски по 58.68 лв. и последна изравнителна вноска в размер на 58.77 лв. Годишният лихвен процент бил 41.05 %. Длъжникът преустановил плащанията по договора, считано от 05.09.2024г. за повече от три месечни вноски – 05.09.2024г., 05.10.2024г., 05.11.2024г. Банката отправила до лицето уведомление за предсрочна изискуемост, връчено на 28.02.2025г. Направено е искане за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 644.28 лв. главница, 123.18 лв. договорна лихва за периода от 05.09.2024г. до 28.02.2025г., 42.65 лв. обезщетение за забава за периода от 05.09.2024г. до 03.04.2025г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на сумата. Претендирани са разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от А. К. Й., със становище за неоснователност на предявените искове. Сочи се, че ответникът не е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита. Договорът бил недействителен на основание чл.22 1

ЗПК, тъй като ГПР се различава от посочения в договора. Процесният договор е с шрифт, по-малък от 12 пункта. По договора били изплатени поне пет вноски. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 7033 по описа на ПРС за 2025г. е видно, че е издадена заповед № 3332 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК на 16.04.2025г., по силата на която е разпоредено длъжникът А. К. Й. да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД следните суми 644.28 лв. (шестстотин четиридесет и четири лева и 28 ст.) – главница, дължима по договор за потребителски кредит № *** от 20.07.2023 год.; 123.18 лева (сто двадесет и три лева и 18 ст.) – договорна лихва за периода 05.09.2024 г. – 28.02.2025 г.; 42.65 лв. (четиридесет и два лева и 65 ст.) - обезщетение за забава за периода 05.09.2024 г. – 03.04.2025 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 15.04.2025 г. до окончателното й погасяване, както и разноските по делото за държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл.

37 ЗПП и чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ.

По делото е представен договор за потребителски кредит № *** от 20.07.2023г., сключен между страните по делото, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 1000 лв. В договора е инкорпориран и погасителен план. Представено е Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.

С уведомление за предсрочна изискуемост банката е уведомила А. К. Й., че обявява цялото задължение по договор за кредит № *** за изцяло и предсрочно изискуемо, като същото е връчено на адресата на 28.02.2025г., видно от приложеното известие за доставяне.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което видът и размерът на текстовата част на шрифта на който са изписани представеният за изследване договор и приложените от него документи са Arial Narrow в размер на 11,5 пункта.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 7033 по описа на Пловдивски районен съд за 2025г., че срещу издадената заповед № 3332 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 16.04.2025г. в срок е подадено възражение от длъжника по делото, като в рамките на дадения едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и А. К. Й. е сключен на 20.07.2023г. договор за потребителски кредит № ***, по силата на който на кредитополучателя е отпуснат заем в размер на 1 000 лв., при ГПР 49.49 % и лихвен процент 41.05 %, с общо дължима сума в размер на 1525.77 лв.

В отговора на исковата молба са наведени възражения, че ответникът не е надлежно 2 уведомен за предсрочната изискуемост на кредита, тъй като в уведомлението за предсрочна изискуемост е записано, че получател е Димитър Орехов, но не ставало ясно какво е качеството на това лице и връзката му с ответника. Възраженията са неоснователни, тъй като в известието за доставяне ясно са посочени датата на връчване на уведомлението, както и качеството на получателя – зет на адресата. Дори и да се приеме противното обаче, доводите на страната са ирелевантни, тъй като в хода на производството по делото е настъпил и крайният срок по договора за кредит – 05.10.2025г., тоест неплатените суми по договора са изискуеми.

С отговора на исковата молба са наведени и твърдения за недействителност на процесния договор за кредит на основание чл.22 ЗПК. Установената съдебна практика по чл.290 ГПК /решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др./ приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл.22 ЗПК, освен при неспазване на изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9. Установено е в случая изготвянето на погасителния план, инкорпориран в договора за потребителски кредит, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Съгласно чл.11 ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 49.49 %.

Наведеното с исковата молба твърдение за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК е основателно. В тази насока съдът кредитира заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, като компетентно изготвена, с необходимата квалификация и опит, според което видът и размерът на текстовата част на шрифта на който са изписани представеният за изследване договор и приложените от него документи са Arial Narrow в размер на 11,5 пункта.

Следователно не е спазено изискването на цитираната законова разпоредба, всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не помалък от 12, поради което и само на това основание следва да се приеме, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен.

С оглед на това приложима е разпоредбата на чл.23 ЗПК, според която на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, но потребителят не дължи лихва или други разходи по кредита или по кредита е дължима единствено сумата от 1 000 лв. По делото не се спори, установява се и от представената от ищцовата банка справка, че платените от страна на кредитополучателя суми възлизат в общ размер на 719.31 лв., с която сума са погасени 355.72 лв. главница, 348.44 лв. договорна лихва и 15.15 лв. наказателна лихва. Или неплатеният остатък до чистата стойност на кредита от 1 000 лв. възлиза на 280.69 лв., до който размер следва да се уважи искът за главница, а за разликата до пълния претендиран 3 размер от 644.28 лв. следва да се отхвърли като неоснователен. Следва да се отхвърлят изцяло установителните искове за договорна лихва в размер от 123.18 лв. за периода от 05.09.2024 г. до 28.02.2025 г., както и за обезщетение за забава в размер от 42.65 лв. за периода от 05.09.2024 г. до 03.04.2025 г.

С оглед изхода на делото и предвид направените от страните искания, на същите следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковите претенции.

От направените от ищеца по заповедното производство разноски в общ размер от 75 лв., на присъждане подлежи сумата от 25.99 лв. От направените от ищеца по исковото производство разноски в общ размер от 575 лв. /от които 125 лв. внесена държавна такса, 250 лв. заплатен депозит за СТЕ, 200 лв. юрисконсултско възнаграждение/ на присъждане подлежи сумата от 199.23 лв. В заповедното и исковото производство ответникът се е представлявал от адвокат, в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, видно от представените договори за правна защита и съдействие, поради което съдът намира, че на адв.М. следва да се присъди сумата от 130.70 лв. по заповедното производство и сумата от 261.40 лв. адвокатско възнаграждение по исковото производство.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. К. Й., ЕГН ********** от *** дължи на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 сумата от 143.52 евро /280.69 лв./ по договор за потребителски кредит № *** от 20.07.2023г. неплатен остатък до чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва от 15.04.2025г. до изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед № 3332 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК на 16.04.2025г. по ч.гр.дело № 7033 по описа на Пловдивски районен съд за 2025г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над посочената сума от 143.52 евро /280.69 лв./ до пълния претендиран размер от 644.28 лв., както и ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове за договорна лихва в размер от 62.98 евро /123.18 лв./ за периода от 05.09.2024 г. до 28.02.2025 г., както и за обезщетение за забава в размер от 21.81 евро /42.65 лв./ за периода от 05.09.2024 г. до 03.04.2025 г.

ОСЪЖДА А. К. Й., ЕГН ********** от *** да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 5254 сумата от 13.29 евро направени разноски по ч.гр.дело № 7033 по описа на Пловдивски районен съд за 2025г., както и сумата от 101.86 евро направени по исковото производство разноски.

ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 да заплати на адв.Г. Г. М. от *** сумата от 66.83 евро адвокатско възнаграждение по заповедното производство и сумата от 133.65 евро адвокатско възнаграждение по исковото производство.

4

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5