Присъда № 76 от 25.04.2024, Районен съд - Бургас

Мотиви към Присъда № 76/25.04.2024 г. по НОХД № 1298/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас, LI наказателен състав

Производство по делото е образувано по обвинителния акт на Районна прокуратура Бургас против подсъдимия Р. Н. С. , ЕГН: **********, с обвинение за това, че на 09.02.2024 г., в гр. Бургас, кв. „П....“, ул. Г.Д. ..., при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - парична сума от 100 лв., 50 евро на стойност 97,80 лв., 1 брой златен пръстен, на стойност 379,50 лв., и 1 брой мобилен телефон С.... А20е Галакси, на стойност 37 лв., всички вещи на обща стойност 614,30 лв., от владението на собственика Ю. Р. И., ЕГН: **********, без съгласието й, с намерение противозаконно да ги присвои престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. ”а” от НК.

Пред съда производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

Прокурорът поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда. Предлага на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим.

Частният обвинител поддържа изложеното от прокурора.

Защитникът на подсъдимия поддържа, че същият е направил самопризнание. Счита, че са налице основания за приложението на разпоредбата на чл. 58a от НК, като му се наложи минимално наказание, което след това да се редуцира с 1/3.

Подсъдимият се явява в съдебно заседание. Разбира обвинението. Признава се за виновен, признава изцяло изложената фактическа обстановка в обвинителния акт и моли за минимална присъда.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Р. Н. С. е ............................. ЕГН: **********.

С определение по НЧД № 3476/2018 г. на РС - Бургас, в сила от 06.10.2018 г., на подсъдимия е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 години и 6 месеца, изтърпяно на 26.05.2022 г.

На 09.02.2024 г., в гр. Бургас, в кв. „П....“, на ул. Г.Д. ..., подс. С. прескочил оградата на къщата и след като установил, че входната врата е отключена влязъл вътре. Влязъл в една от стаите, в която спяла пострадалата Ю. И., и взел златен пръстен 14 карата с тегло 3.45 грама. След това влязъл в стаята, в която спяла майката на И., и взел един мобилен телефон С.... А20е Галакси и дамска раница. Веднага след това излязъл от къщата, като още на двора преровил раницата и взел от нея намиращите се вътре пари - 100 лв. и 50 евро, след което захвърлил раницата в двора и избягал с откраднатото. По-късно продал на св. Ф...С... мобилния телефон за 20 лв., златният пръстен заложил за 226 лв. в заложна къща „Ш.....“, а парите похарчил.

В хода на разследването златният пръстен и телефона били открити и върнати на пострадалата Ю. И..

По доказателствата:

Самопризнанието на подс. Р. С., относно авторството на деянието, напълно 1 кореспондира със събраните на досъдебното производство доказателства относно тези факти.

С оглед разпоредбите на чл. 373, ал. 3 от НПК, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява от направеното от подсъдимия самопризнание, подкрепящо се от събраните на досъдебното производство доказателства, а именно: от показанията на свидетелите Ю. И., Я...Й.., Р....Т.... и Ф...С.... Същите са обективни, последователни, логични и допринасят за изясняване на фактите по делото.

Фактическата обстановка се подкрепя и от протоколите за доброволно предаване, приемопредавателните протоколи, заложния билет и справката за съдимост; протокола за разпознаване на предмети и албума към него, протокола за оглед на веществени доказателства и албума към него; както и от оценъчната експертиза. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.

Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В случая доколкото всички кредитирани доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци от състава на престъплението п о чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а“ от НК.

От обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на кражбата посредством активни действия. Същият прескочил оградата на къщата, влязъл вътре, взел златния пръстен, мобилния телефон и парите от раницата, след което излязъл от къщата и се отдалечил. По този начин подсъдимият прекъснал фактическата власт на владелеца на вещите, като същевременно установил своя трайна фактическа власт върху отнетите движими вещи. Няма спор, че отнетите предмети са движими вещи по смисъла на чл. 110, ал. 2 от ЗС, както и че към датата на инкриминираното деяние същите са били "чужди" за подсъдимия, доколкото той не е бил техен притежател. На следващо място се установи, че пострадалата не е давала съгласие на подсъдимия да взима вещите или да се разпорежда с тях. Това е така, доколкото съгласието на правоимащото лице следва да е дадено ясно и недвусмислено, без да остава каквото и да е съмнение в неговата воля, а в случая липсва негово съгласие.

Кражбата е извършена в условията на опасен рецидив, съгласно разпоредбите на чл.

29 и чл. 30 от НК, доколкото видно от справката за съдимост на подсъдимия, същият е осъждан на лишаване от свобода за тежко умишлено престъпление, за срок повече от една година при първоначален строг режим.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е имал намерение противозаконно да присвои чуждите вещи, т. е. имал е намерение да си служи с вещите като техен собственик, като се разпорежда с тях фактически или юридически в свой или чужд интерес. Подсъдимият е съзнавал, че отнема чужди движими вещи, които не му се следват по закон, без съгласието на лицето, упражняващо фактическа власт върху тях. При осъществяване на деянието е съзнавал общественоопасния характер на извършеното и общественоопасните му последици, като е целял тяхното настъпване.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът 2 предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет години, а съгласно ал. 2 - съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния. Настоящият състав счита, че за постигане целите на наказанието и на основание чл. 57, ал. 1 от НК, на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода, без налагане на конфискация.

В случаите на проведено съкратено съдебно следствие, на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, съдът следва съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. Настоящият състав счита, че в случая не са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства относно подсъдимия, които да оправдаят приложението на чл. 55 НК, поради което размерът на наказанието лишаване от свобода бе определен от съда съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК.

В тази връзка съдът отчита, че подсъдимият е допринесъл за разкриване на обективната истина по делото, като е признал за извършеното престъпление още на ДП.

Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете, че към датата на извършване на престъплението е бил многократно осъждан за кражби и е изтърпявал наказания лишаване от свобода за извършени от него тежки умишлени престъпления срещу собствеността.

Прилаганите наказания не са дали съществен резултат, тъй като подсъдимият продължава да извършва престъпления против собствеността.

С оглед на така изложеното съдът определи наказанието в размер на 2 (две) години лишаване от свобода и съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК намали така определеното наказание с 1/3. С оглед на което наложи на подсъдимия наказание в размер на 16 месеца лишаване от свобода.

Съдът счете така наложеното наказание за справедливо и намира, че с него ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 36 от НК, като едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и наред с това ще въздейства върху него предупредително и най-вече ще му отнеме възможността да върши други престъпления в един сравнително продължителен период от време. С така определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Доколкото настоящото умишлено престъпление е извършено преди да са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от НК, то и на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.

"б" от ЗИНЗС, на подсъдимия бе определен първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода.

По разноските:

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия бяха възложени разноските, направени в хода на досъдебното производство, в размер на 139.95 лв., вносими по сметка на ОД МВР - Бургас.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

За изготвянето на мотивите да се съобщи писмено на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 76 гр. Бургас, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ

Съдебни

ДЕСИСЛАВА ЕМ. ВАСИЛЕВА заседатели: МАРИЙКА В. РАШЕВА при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА и прокурора Г. Евт. П. като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Наказателно дело от общ характер № 20242120201298 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Р. Н. С. - ЕГН: **********, роден на =============, за ВИНОВЕН в това, че на 09.02.2024 г. в гр. Бургас, кв. „П....“, ул. „Г....., при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - парична сума от 100 лв., 50 евро на стойност 97,80 лв., 1 брой златен пръстен, на стойност 379,50 лв. и 1 бр. мобилен телефон марка „С....“, модел „А20е Галакси“, на стойност 37 лв., всички вещи на обща стойност 614,30 лв., от владението на собственика Ю. Р. И., с ЕГН: **********, без съгласието й с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. ”а” от НК, поради което и на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, го ОСЪЖДА на наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 16 МЕСЕЦА.

ОПРЕДЕЛЯ първоначален „строг” режим на изтърпяване на така наложено наказание лишаване от свобода.

ОСЪЖДА подсъдимия Р. Н. С., ЕГН: **********, да заплати по сметка на ОД МВР Бургас сумата от 139.95 лв., представляващи сторени в досъдебната фаза разноски.

ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана и протестирана в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд - Бургас.

Председател: _______________________

Заседатели:

1

1. _______________________