Решение № 439 от 02.03.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. Варна , 01.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана Д. Митева

Цвета Павлова

Пламен А. Атанасов при участието на секретаря Албена И. Янакиева като разгледа докладваното от Пламен А. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20203100503399 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “Марк 2“ ЕООД, с ЕИК 119665634, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ №51Б, ет.4, представлявано от К.-К. Д., действаща чрез адв.О.Т., със съдебен адрес ***, АД ”Волф Тайс”, против Решение №3004/09.07.2020г. по гр.д.№16257/2018г. на Районен съд Варна, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя, против “Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ №258, “Варна ТауърсГ“, представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., действащи чрез адв.А.Т., със съдебен адрес: ***, иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 11904.71лв., представляваща част от цена на произведена и доставена на ответника електроенергия през м.октомври на 2015г. по Договор №177/30.08.2011г. за изкупуване на електроенергия, за която е издадена Фактура №78/31.10.2015г. на стойност 12973.18лв., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното погасяване на задължението, и сумата от 3489.56лв., представляваща обезщетение за забава, начислено 1 върху горепосочената главница, за периода от 30.11.2015г. до 29.10.2018г.

В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е неправилно, незаконосъобразно и постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се, съдът неправилно не е приложил релевантната към спора материално-правна норма, като погрешно е приел, че нетното специфично производство на електроенергия /НСПЕ/ приложимо към ВяЕЦ на жалбоподателя е установеното в т.1.7 и т.1.8 от Решение №СП-1/31.07.2015г., а не това установено в раздел втори т.2.7 и т.2.8 от Решение СП-1, като са изложени подробни съображения. Поддържа се, че резултат от посоченият порок, атакуваното решение е лишено от юридическа стойност, тъй като е постановено по различна фактическа обстановка, приложени са нерелевантни разпоредби, а оттам се е достигнало и до грешни правни изводи. На следващо място се поддържа, че обжалваното решение не е съобразно с отмяната на т. 2.7 и 2.8 от Решение СП-1 на КЕВР, постановена с Решение №3312 от 04.03.2020г. по адм.д.№14112/2018г. на ВАС, респективно с факта, че вече не съществува НСПЕ, до което жалбоподателя да продава произведената от него електрическа енергия на ответника по съответна преференциална цена. Развити подробни доводи за приложимата в случая преференциална цена за изкупуване на ел.енергия, в това число за правната природа на чл.35 от ЗЕВИ и приложимата нормативна база, респективно за основателност на претенцията. Поддържа се още, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ВяЕЦ на жалбоподателя не може да се отнесе едновременно до централите, работещи до 2250 часа и тези работещи над 2250 часа в рамките на една календарна година, като се излагат подробни съображения, включително с позоваване на възприетото в Решение №9209 от 09.07.2020г. по адм.д.№4146/2019г. на ВАС и Решение №355 от 12.06.2020г. по т.д.№794/2018г. на ОС Варна. Наред с горното се поддържа, че в обжалваното решение, съдът не е обсъдил аргументите на ищецът, относно факта, че отказът за плащане от страна на ответника се обосновава само и единствено с тълкуванието на НЕК, което е правно ирелевантно.

Твърди се, че като не е разгледал нито един от аргументите и твърденията на ищеца, първоинстанционният съд е допуснал съществен пропуск, който освен че води до нарушаване на правата на страната, е довело и до постановяването на един необоснован и незаконосъобразен акт. В тази връзка се сочи, че в 2 същинската част от обжалваното решение, липсва анализ на правната и фактическата обстановка, досежно действителната фактическа обстановка и неприложимостта НСПЕ, поради неговата отмяна, съответно се поддържа, че то е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли се за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново, с което да се уважи предявеният иск, ведно с присъждане на направените съдебноделоводните разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемият, е депозиран отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, тъй като при постановяването му, съдът е съобразил всички доказателства по делото и приложимите правни норми.

Оспорват се доводите на въззивника относно тълкуването на приложимият закон, включително и за отпадането на императивното ограничение произвежданата електрическа енергия да се продава по преференциални цени, след отмяната на решението на КЕВР определящо НСПЕ, като се поддържа обратното становище, в подкрепа на което са изложени подробни съображения. На следващо място се оспорват твърденията на жалбоподателя, че стопанисваната от него ВяЕЦ може да се отнесе едновременно до централите, работещи до 2250 часа и тези работещи над 2250 часа в рамките на една календарна година, съответно че е допустимо заплащането на преференциална цена относима към съответната категория, като са развити подробни доводи. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция.

В открито съдебно заседание въззивника, чрез процесуалният си представител поддържа жалбата и претендира разноски. С писмени бележки се доразвиват доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение и основателност на претенцията.

Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител поддържа оспорването на въззивната жалба. Претендира разноски.

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по 3 същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки. За пълнота с оглед оплакванията изложени във въззивната жалба, следва да се отбележи, че неправилно обсъдената в мотивите на първоинстанционното решение материално-правна норма, не води до недопустимост на атакуваният съдебен акт, тъй като съдът се е произнесъл по претенцията, с която е сезиран.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по принцип е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи. В разглеждания случай оплакванията на въззивника, съставляват оспорване на възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка и изводите за недоказаност на претенцията, респективно че не налице основание за плащане на претендираната цена на ел.енергия. Така направените оспорвания не съставляват новонаведено възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 11904.71лв., представляваща част от цена на произведена и доставена на ответника електроенергия през м.октомври на 2015г. по Договор №177 от 30.08.2011г. за изкупуване на електроенергия, за която е издадена Фактура №78/31.10.2015г. на обща стойност 12973.18лв., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното погасяване на задължението, и сумата от 3489.56лв., представляваща обезщетение за забава, начислено върху горепосочената главница, за периода от 30.11.2015г. до 4

29.10.2018г.

В исковата молба се твърди, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, който продава електрическа енергия, произведена от собствена вятърна електрическа централа, по регулирани от КЕВР преференциални цени на електрическа енергия. Твърди се, че вятърната електрическа централа на ищецът е присъединена към електроразпределителната мрежа на основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия №ДУА119/11.02.2008-3010-ВГ-14.02.2008-БГ-4027-18.06.2009 от 27.07.2009г. По силата на Договор №177/30.08.2011г. за изкупуване на електроенергия ищецът, в качеството си на производител, продава на ответника електрическа енергия при условията на договора за изкупуване и съобразно разпоредбите на ЗЕВИ, и Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Сочи се, че през месец октомври на 2015г., ищецът е произвел и доставил на ответника електроенергия в размер на 56.602 MWh, при продажна цена от 191лв. за MWh, за което е издадена Фактура №78/31.10.2015г. на стойност 12973.18лв., с падеж 30.11.2015г. Сочи се, че по въпросната фактура ответникът е извършил частично плащане в размер на 1068.47лв., като понастоящем дължи остатъка в размер на исковата сума.

Сочи се, фактурата е издадена по посочената в нея преференциална цена, тъй като съответните количества електроенергия, са произведени докато централата, в рамките на същия месец, е работила под 2250 часа на единица инсталирана мощност. поддържа се, че считано от 30.11.2015г. ответникът е изпаднал в забава и дължи на ищеца обезщетение до датата на подаване на исковата молба в размер на 3489.56лв. В подкрепа на горното се поддържа, че за процесните количество ел.енергия и период, е приложима преференциална цена съгласно чл.18, ал.1 от договора за изкупуване, която на основание ал.2 от посочената клауза от договора, в случай че с решение на КЕВР преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане на решението в сила, без да е необходимо да бъде подписано допълнително споразумение между страните. Сочи се, че с Решение №Ц-010/30.03.2011г. на КЕВР е въведена нова преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи, като е въведен 5 специален критерий-“наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори-до 2250 часа включително, и над 2250 часа годишни часове“. Въз основа на този критерий, са определени две различни преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, които се прилагат в зависимост колко работни часове е достигнала съответната вятърната електрическа централа. С т.7 на Решение Ц-18 е определена цена от 191лв./MWh за вятърни електрически централи, работили до 2250 часа и в т.8 на решението е определена цена от 173.06лв./MWh за централи, работили над 2250 часа. По силата на решението, до достигане на 2250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана мощност, ищецът следва да фактурира произведената електрическа енергия по преференциалната цена определена в т.7, а след достигането на тези часове по цената определена в т.8 от решението. Сочи се, че съгласно чл.31, ал.5 от ЗЕВИ /в редакцията към 03.05.2011г./, на изкупуване по въпросната преференциална цена, подлежи цялото количество електроенергия, като според ал.4 на същата норма цената на електроенергията от възобновяеми източници, не се изменя за срока на договора за изкупуване, т.е. и по времето на процесния период. С изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 01.01.2014г., е въведена промяна в количествата електроенергия от възобновяеми източници, които подлежат на изкупуване по преференциална цена, без да се променя самата преференциална цена. Според изменената разпоредба, крайният снабдител-ответникът, има задължение да изкупува произведената електроенергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата до размера на средногодишна продължителност на работа, определена от КЕВР за конкретните типове производители. За количества произведена електроенергия надхвърлящи средногодишната продължителност на работа, плащането е по утвърдената от КЕВР цена, по която общественият доставчик продава електроенергия на крайните снабдители и електроразпределителните дружества при надхвърляне на средногодишната продължителност на работа. С последващото изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., без да се променя преференциалната цена, подлежащите на изкупуване количествата електроенергия, се определят чрез въвеждане на определяем от КЕВР допълнителен критерий-“нетното специфично производство на електроенергия“