Решение № 396 от 16.04.2024, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Кюстендил, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20221520102191 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството е образувано по искова молба с вх. № 10641/29.11.2022 г. от Й. Т. Я., ЕГН ********** и К. Т. Я., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: гр. ********, ул. „***********“ №*, чрез адв. Е. Й., срещу Л. Й. И., ЕГН ********** и Д. Й. И., ЕГН **********, и двете с адрес: гр.********, ж. к. „********“, ***********, бл. ***, вх. „*“, ет. *, ап. **.

В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на поземлени имоти с идентификатори 51 216.501.1 и 51 216.501.2, които са в общо дворно място с административен адрес с. ************, община **********, махала „*******“ № **, за които притежават нотариален акт за собственост № 121, том XII, дело 5464/97 г. и нотариален акт за собственост № 200, том VI, дело 1100 от 2017 г. Сочат, че ответниците притежават недвижим имот от наследодателя си И. Б., в съседство на техните – представляващ дворно място от 700 кв. м., за което няма кадастрална карта, в което е разположена паянтова сграда. Твърдят, че паянтовата сграда е била ремонтирана преди няколко години, като стрехата (капчука) на жилищната сграда е изградена в дома им и дъждовната вода от сградата тече в техния имот – където паркират автомобилите си. Ответниците не били сложили улуци за отводняване на водата. Излагат, че ответниците са засенчили техните имоти, чрез два навеса.

Навеждат доводи, че с тези си действия ответниците им пречат да упражняват правото си на собственост. Молят съдът да осъди ответниците да предприемат мерки за да отведат дъждовната вода от покрива на тяхната 1 жилищна сграда, така че тя да не тече в техния имот, както и да премахнат двата незаконно построени навеса – в близост до имотната граница на имотите. Претендират разноски.

Ответниците са представили отговор на искова молба, чрез адв. А. и адв. К., с който намират исковата молба за неоснователна. Оспорват обстоятелствата, на които се основава искът. Твърдят, че в имота на ответниците не са изградени посочените два навеса и застрояването в имота на ответниците е търпимо, с оглед момента на изграждане.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от нотариален акт №6, том II, рег. №1992, дело №170 от 2017 г., вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 2030 от 05.07.2017 г., акт №200, том 6, дело №1160/2017 г., ищецът Й. Т. Я. е собственик на поземлен имот, находящ се в землището на с. Невестино с ЕКАТТЕ 51216, общ. Невестино, обл. Кюстендил, представляващ дворно място с площ около 400 кв. м., извън регулацията на с. *******, при граници и съседи по документ за собственост: път, имот на П.Д. Н., имот на Е. Т. Р., имот на И. А. Б.. Видно от нотариален акт №121, том XII, дело №5464 от 1992 г. ищцата К. Т. Я. притежава недвижим имот, представляващ дворно място от 600 кв. м. в махала „Разсолкова“ в землището на с. Невестино, извън регулация, заедно с находящите се в него една паянтова къща при съседи: път, Е. Т.Р., С. Г. Р. и Д.

А. За двата имота е издадена комбинирана скица № 15-607441/05.06.2023 г. от СГКК гр. Кюстендил според която имотът на ищеца Я. е индивидуализиран с идентификатор № ***, а имотът на съпругата му К. Я. – с идентификатор № ***. Двата имота ползват общо дворно място. Това се установява и от приложение №1 и приложение №2 към изготвената по делото съдебно-техническа експертиза представляващи актуални към 11.08.2023 г. извадки от Кадастралната карта и Кадастралния регистър на недвижимите имоти.

Съгласно нотариален акт №12, том I, дело №20 от 1992 г. ответниците Д. Й. И. и Л. Й. И. са придобили чрез дарение от своя дядо И. А. Б. недвижим имот, находящ се в с. Н., а именно: дворно място състоящо се от 700 кв. м. празно и застроено, ведно с построените в това място паянтова жилищна сграда, плевня перде и хамбар, находящо се извън регулацията на с. Н., при съседи на имота: от две страни селски път, шосето за с. Е., Софийска област, и Д. Н. А. В посочената по-горе комбинирана скица № 15-607441/05.06.2023 г. от СГКК гр. Кюстендил недвижимият имот е посочен с № ***.

По делото не е спорно, че имотите на ищците и този на ответниците имат обща граница. Безспорно се установи, че в поземления имот на ответниците непосредствено до тази граница е изградена паянтова жилищна сграда, която не е отбелязана на приложената по делото комбинирана скица, но съществуването й беше доказано в процеса, като след пояснение на заявено в открито съдебно заседание от страна на процесуалния представител на ищците твърдение, че в поземления имот няма сгради, се установи, че се 2 оспорва законността на същите, а не действителното им съществуване.

От заключението на вещото лице инж. Р. С. по назначената съдебнотехническа експертиза, което съдът цени като обективно изготвено в рамките на компетентността и специалните знания на експерта, се установява, че в имота на ответниците са изградени „навес с покрив от битумни керемиди“ или навес 1, представляващ продължение на стрехата на паянтовата жилищна сграда от западната страна на сградата към вътрешността на имота, изпълнен от дървена конструкция и частични метални елементи, както и „навес, покрит с нагъната ламарина“ или навес 2, представляващ метална конструкция с размери 3.00 м./3.00 м. и височина 2.15(2.50)м от прилежащия терен, разположен по имотната граница, като височината му от към имота на ищците е 1.60(1.90)м. от прилежащия терен. Според вещото лице по продължение на водоотливната страна на навесите са монтирани улуци за отвеждане на дъждовната вода към вътрешността на имота на ответниците.

Тези навеси, както и целият имот на ответниците се намират от географска посока „север“ спрямо имота на ищците.

По поставените на вещото лице въпроси относно паянтовата жилищна сграда, инж. С. заявява, че по стрехата на жилищната сграда от към имота на ищците няма поставени улуци или други приспособления за отвеждане на дъждовната вода от покрива като непоставянето на такива е оценено като недостатък на сградата. На покрива на тази сграда, от южната страна – към имота на ищците, са поставени два реда нови /нов тип/ керемиди, като са подменени старите „турски“ керемиди, без да е подменяна дървената конструкция под тях. Според вещото лице тези ремонтни дейности са извършени преди месец март 2012 година.

По делото беше разпитана свидетелката Е. П. Х., чиито показания съдът оценява като обективни и безпротиворечиви. Свидетелката заявява, че познава процесния имот, тъй като от 20 години живее в село Е. и на път към дома си минавала покрай къщата на ответниците, на които носила продукти.

Посочва, че около 1999-2000 г. е направен навесът над чешмата. По това време в имота живеели родителите на ответниците. След 2005 г. била сменена ламарината на съществуващия вече навес. Не помни кога точно е направен навесът, но твърди, че това е било още докато е бил жив дядото И.Б., за де не се подхлъзне по стълбите, когато се заледяват. Свидетелката си спомня, че преди години там където днес се намира имотът на ищците е имало път, откъдето се е минавало за двора на ответниците, имало и дървена порта от южната страна между чешмата и къщата, използвана за вход към имота на ответниците.

Другите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда, поради което не следва да се обсъждат подробно. Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

3

По допустимостта:

Предявен е иск по чл. 109 от Закона за собствеността, който по своя характер е вещен иск, насочен към защита на правото на собственост от неоснователни действия, които пряко или косвено пречат, смущават или ограничават правото на собственика да ползва имота съобразно неговото предназначение. Този иск е недопустим като способ за защита срещу неоснователни действия, с които се засягат или застрашават други имуществени или неимуществени права. /Решение № 63 от 1.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 388/2012 г., I г. о., ГК./ В случая ищците се легитимират като собственици на недвижимите имоти, за които се твърди, че са обект на неправомерно въздействие от ответната страна, тоест искът е допустим.

Спорният предмет се определя с петитума на исковата молба като в настоящия случай не е налице някоя от хипотезите на чл. 214 от ГПК за изменение на иска, следователно съдът дължи произнасяне единствено относно това, за което е сезиран, а именно по искането да бъдат осъдени ответниците да предприемат мерки за отвеждане на дъждовната вода от покрива на тяхната жилищна сграда, така че тя да не тече в имота на ищците, както и да премахнат двата незаконно построени навеса – в близост до имотната граница на имотите.

При разпределението на доказателствената тежест съдът указа на страните, че ищецът следва да се докаже при условията на пълно и главно доказване следните материалноправни предпоставки (юридически факти), както следва: 1) да е налице смутено право на собственост или ограничено вещно право на ищеца; 2) действие или бездействие (поддържане на неправомерно състояние) на ответника, за което няма основание и 3) причинна връзка между първите две.

По основателността:

По искането за отвеждане на дъждовната вода от покрива на жилищната сграда на ответниците, така че тя да не тече в имота на ищците, съдът намира следното:

Както се установи от кредитираното изцяло заключение по съдебнотехническата експертиза, действително по стрехата на жилищната сграда на ответниците от към имота на ищците няма поставени улуци или други приспособления за отвеждане на дъждовната вода от покрива, въпреки констатираната от вещото лице техническа възможност това да бъде сторено.

Съдът приема за доказано, с оглед горното и близостта на жилищната сграда до имотната граница (на 0, 60 м от нея, съгласно приложение №9 към експ. заключение вх. № 9004/11.09.2023 г. ), че при обилни валежи, дъждовната вода, стичаща се по южния скат на покрива на паянтовата жилищна сграда, реално пада в имота на ищците, което може да бъде отчетено като неоснователно въздействие върху поземления имот на последните.

Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение от 06.11.2017 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 4/2015 г. за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. В мотивите на решението е 4 прието, че за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените. Ако действията на ответника са неоснователни, но не създават пречки на собственика, негаторният иск подлежи на отхвърляне. В този смисъл Решение № 123 от 11.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4776/2019 г., I г. о., ГК и Решение № 3 от 9.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2139/2021 г., I г. о., ГК.

По настоящия казус съдът приема, че сочените в искова молба пречки, а именно: изливане на дъждовна вода върху паркираните автомобили на ищците, не могат да се квалифицират като такива, по-големи от обикновените. Не се установи ищците да са изградили специална инфраструктура в двора си, която да предпоставя необходимостта от паркиране на МПС в непосредствена близост до имотната граница. Видно от приложените към експертното заключение цветни снимки, тази зона представлява тревиста част от дворното място, по отношение на която дъждовната вода не може да има изключително неблагоприятно въздействие.