Протокол № 7 от 18.01.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№7 гр. Варна, 13.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Т.а при участието на секретаря Мая М. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Д. Т.а Търговско дело № 20213100900267 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ Ф. Н. Б., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Ж.Г., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК ЗД „БУЛ ИНС” АД, редовно призовано, не се представлява.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К. Д. Кр., редовно призована, явява се лично, депозирала заключението в срока по чл. 199 ГПК.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. В. Д., редовно призован, не се явява с разрешение на съда, депозирал заключението извън срока по чл. 199 ГПК.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. П. Т., редовно призован, явява се лично, депозирал заключението в срока по чл. 199 ГПК.

СВИДЕТЕЛЯТ В. Д. В., нередовно призован, не се явява.

СЪДЪТ докладва молба вх. № 652/12.01.2022 г., подадена от процесуалния представител на ответната страна адвокат М.Г., в частта, в която е посочено, че поради служебна ангажираност е в невъзможност да се яви в днешно съдебно заседание, като не възразява да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Изразено е становище по същество, в случай, че бъде даден ход на делото по същество. Претендира се присъждане на разноски по смисъла на чл. 80 ГПК, за което списъкът на същите е обективиран в молбата. Направено е възражение за прекомерност по отношение размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищцовата страна. Иска се да се предостави копие от протокола на посочения в молбата e-mail.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните намира, че липсват на процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

1

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ пристъпва към изясняване фактическата страна на спора

СЪДЪТ предоставя възможност на страните да изразят становище по дадените указания и по доклада на делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

АДВ. Г.: Поддържам исковете така, както са предявени. Запознат съм с проектодоклада и нямам възражения по същия.

СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 652/12.01.2022 г., подадена от процесуалния представител на ответната страна, адвокат М.Г., в частта, в която се сочи, че се поддържа отговора на исковата молба, както и че не възразява по изготвения от съда проектодоклад.

СЪДЪТ в съответствие и с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, прави следния ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

1. Предмет на иска е правото на ищеца Ф. Н. Б., ЕГН **********, от град Бяла, област Варна като трето увредено лице, да получи пряко от ответното застрахователно дружество ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, гр. София, обезщетение за неимуществените вреди, причинени му вследствие на ПТП, настъпило на 06.06.2016г., в град Бяла обл. Варна, на ул. „********”, по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф” с peг. № ********, В. Д. В., ЕГН **********.

2. Правно основание на претенциите – чл. 432, ал.1 КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД.

3. На основание чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД обезщетението се претендира ведно със законната лихва от 09.12.2019г. (датата на уведомяване на застрахователното дружество) до окончателното му плащане.

4. Отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице, обхванато от действието на застраховка „Гражданска отговорност”. За нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на действията или бездействията на застраховано по смисъла на чл.477, ал.2 от КЗ лице по застраховка „Гражданска отговорност”, в резултат на която противоправност в причинноследствена зависимост е настъпил вредоносния резултат.

5. Фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД преюдицира установената в ал.2 презумция за вина в случаите на доказана противоправност и причинно - следствена зависимост между деянието на деликвента и вредоносния резултат.

6. В настоящия случай нито се твърди, нито се установява, че воденото срещу застрахования водач на МПС, с което са причинени уврежданията, наказателно 2 производство е приключило с надлежен акт на наказателен съд, имащ последиците на присъда (чл.413, чл.383, ал.1 НПК). Напротив, от представения протокол за проведено съдебно заседание по НАХД №1702/2019г. по описа на Варненски районен съд, наказателно отделение, се установява, че наказателното производство е било прекратено в хипотезата на чл.289, ал.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.9 НПК с оглед направеното искане в тази насока от страна на пострадалия Ф.Б..

7. С оглед на това и по аргумент от разпоредбата на чл.300 от ГПК, липсва установеност на извършено деяние от водача на л.а. „Фолксваген Голф” с peг. № ********, В. Д. В., ЕГН **********, неговата противоправност и вина на дееца.

8. С отговора си на исковата молба ответникът – застраховател оспорва предявените искове както по основание, така и по размер.

9. Оспорва както механизма на ПТП, твърдян от ищеца, така и причиняването на щети от страна на водача на л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № ******** при този пътен инцидент.

10. По същество тези твърдения сочат на оспорване на ищцовото твърдение, че застрахованият водач В. Д. В. е извършил виновно неправомерно и противоправно деяние, в резултат на което да е причинено процесното ПТП.

11. Наред с това ответникът оспорва и твърденията за търпени от ищеца неимуществени вреди (в т.ч. по вид, обем, продължителност и интензитет), както и причинноследствената им връзка с деянието, твърдяно като извършено от застраховано при ответното дружество лице.

12. Оспорва и размера на претендираното застрахователно обезщетение като счита същия за необоснован завишен предвид обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост” по чл.52 от ЗЗД.

13. В условие на евентуалност противопоставя възражение, че вредите за пострадалия ищец в значителна степен са съпричинени от него предвид факта, че като водач на ППС с животинска тяга е допуснал множество нарушения на правилата за движение по пътищата (чл.15 ППЗДвП, чл. 71, ал. 1 от ЗДвП, чл. 106 от ЗДвП), с което е допринесъл както за настъпване на събитието, така и за уврежданията си, което съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД е основание за намаляване на евентуално присъдения размер на обезщетение.

14. Не оспорва факта, че към датата на ПТП (06.06.2016г.) е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за л.а.

„Фолксваген Голф” с рег. № ********, като водачът В. Д. В. е бил обхванат от нейната застрахователна закрила.

3

15. С оглед липсата на влязла в сила присъда на наказателен съд (чл.300 от ГПК) и оспорването на ответника досежно извършено от застрахования водач неправомерно деяние по смисъла на чл.45 от ЗЗД, установяването на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане е в доказателствена тежест на ищеца.

16. С оглед на това ищецът Ф.Б. носи доказателствена тежест за установяване на следните факти:

1. деяние, извършено от водача на л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № ********, В. Д.

В. на 06.06.2016г. в град Бяла обл. Варна, на ул. „********”, при управлението на този лек автомобил;

2. противоправност на това деяние;

3. настъпили в резултат на това деяние вреди за ищеца, в т.ч. техния вид, обем, продължителност, съответно

4. обосноваване на техния размер;

5. причинно – следствена връзка между деянието, твърдяно като извършено от водача В. Д. В. и вредите, претендирани като претърпени от ищеца в резултат на това деяние;

6. вината на дееца В. В. за извършеното деяние. В тази връзка и при установяване на всички останали елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане (т.16.1-16.5) може да се съобрази разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД 17. Във връзка с тези указания, предвид и възражението на ответника за необоснована завишеност на размера на претендираното обезщетение допълнително следва да се укаже, че ищецът дължи да обоснове и докаже размера на претендираното като справедливо, според него, обезщетение за причинените му неимуществени вреди, като окончателното разрешение на този въпрос се дължи от съда при произнасяне по същество (чл.52 от ЗЗД).

18. Като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване се приемат следните факти:

7. наличието на сключена между ответника – застраховател и собственика на лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № ******** валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, в срока на действие на която е настъпило процесното пътно-транспортно произшествие (ПТП);

8. към датата на настъпване на ПТП – 06.06.2016г., водачът на този автомобил В.

Д. В. е застраховано лице по смисъла на чл.477, ал.2 КЗ, обхванат от застрахователната закрила на сключена между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено увреждането, задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

19. Като допустимо се приема направеното в условие на евентуалност оспорване от страна 4 на ответното дружество, че вредите от деянието са по изключителна вина на застрахования водач, като са наведени доводи за съпричиняването им от ищеца.

20. С оглед правилото на чл.154 от ГПК и като съобразява, че се касае в случая за правоизключващо отговорността на прекия причинител, респ. неговия застраховател, възражение, съдът указва, че неговото установяване е в доказателствена тежест на възразилия ответник.

21. Изложените от ответника - застраховател аргументи за необоснована завишеност на размера на претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди съставляват правни доводи, които следва да се ценят от съда при произнасянето по същество на заявените претенции, след приключване на доказателствения процес и устните състезания между страните.

22. В условие на евентуалност ответникът оспорва твърдението, че е в забава за плащане на застрахователно обезщетение, като противопоставя насрещно твърдение, че е бил сезиран от ищеца с претенция за изплащане на обезщетение по чл. 380 КЗ.

23. В условие на евентуалност противопоставя и възражение за погасяване по давност на акцесорната претенция за лихви за забава.

24. За доказване на твърденията и възраженията си страните са представили писмени доказателства, направили са и доказателствени искания за събиране на други доказателства, по допустимостта на които и тяхната относимост към предмета на доказване съдът се е произнесъл с определението си по чл.374 от ГПК.

25. Допълнително следва да се укаже на ищеца, че понастоящем не сочи и представя доказателства за установяване на здравословното си състояние преди процесното ПТП (в т.ч. и психо-емоционалното му състояние), с оглед възраженията на ответника, че уврежданията, чието обезщетяване ищецът претендира, се дължат единствено на предходни заболявания и на вече проявили се хронично-дегенеративните изменения, от които ищеца е страдал преди ПТП, съответно твърденията на самия ищец за настъпила в резултат на пътния инцидент негативна промяна.

26. С оглед възраженията на ответника, че уврежданията, чието обезщетяване ищецът претендира, се дължат единствено на предходни заболявания и на вече проявили се хронично-дегенеративните изменения, от които ищецът е страдал преди ПТП, следва да се укаже на ответника, че установяването на тези твърдения е в негова доказателствена тежест като понастоящем не сочи и представя доказателства за установяване на влошено здравословно състояние на ищеца преди процесното ПТП.