Решение № 2989 от 07.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2989 гр. София, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20221100505472 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

С решение №20135998 от 10.06.2021г., постановено по гр.дело №24004/2020г. по описа на СРС, ГО, 90 с-в, е признато за установено по отношение на ответника „АЛК“АД с ЕИК:*******, че в полза на ищцата К. Г. Д. с ЕГН:******* съществува вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 12.03.2019г. по ч.гр.д.

№8369/2019г. на СРС в размер на 250 евро- обезщетение за закъснение на чартърен полет VBB4002 от летище Ираклион до летище София, който е следвало да бъде осъществен на 07.05.2017г. от 20:00 часа, но е излетял по направлението си на 08.05.2017г. от 3:30 часа, ведно със законната лихва от 11.02.2019 г. до изплащане на вземането. Ответникът е осъден да заплати на ищцата 628,74 лв. разноски в исковото и заповедното производство.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника „АЛК“АД. Жалбоподателят поддържа, че исковата молба е нередовна и не съдържа ясно изложение на фактите и обстоятелствата на които се основава искът, както и че е подписана то адвокат без представителна власт. Между страните нямало договор за въздушен превоз, а регламентът не се отнасял до чартърни полети. Твърди, че претенцията е недоказана. Моли решението на СРС да бъде отменено, а искът- отхвърлен изцяло. Претендира разноски.

С подадения в срок отговор на въззивната жалба ищецът оспорва същата като неоснователна. Твърди, че обжалваното решение е правилно и обосновано, а искът- доказан 1 по основание и размер. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение- потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя изцяло подробните мотиви на същото и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Във връзка доводите в жалбите за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Исковата молба е редовна и в същата ясно и детайлно са описани фактите и обстоятелствата, на които ищцата основава претенцията си. Още в заповедното производство е представено надлежно пълномощно (л.5) включително с правото да представлява ищцата и в исковото производство на всички съдебни инстанции.

Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Наличието на договор за въздушен превоз относно конкретния полет между страните, както и закъснението на полета всъщност са изрично признати от представляващия ответното дружество (л.8 от първоинстанционното исково производство). Същот е установено и от издаденото удостоверение от международното летище Ираклион „Никос Казандзакис“. Твърди се недължимост на обезщетението поради извънредни обстоятелства, които не е можело да бъдат избегнати.

Доказателства за такива обстоятелства обаче не са представени от ответника, в чиято тежест е да стори това. Следователно, както правилно е приел и първостепенният съд, налице са всички законоустановени прадпоставки за уважаване на предявения положителен установителен иск.

Предвид гореизложеното въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на СРС– потвърдено изцяло като правилно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. На ответника по жалбата следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение на един адвокат, за което е представен договор за правна помощ, фактура, разписка и списък по чл.80 от ГПК.

2

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

По така изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20135998 от 10.06.2021г., постановено по гр.дело №24004/2020г. по описа на СРС, ГО, 90 с-в.

ОСЪЖДА „АЛК“АД с ЕИК:******* да заплати на К. Г. Д. с ЕГН:******* сумата от 400лв. (четиристотин лева)- разноски за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3