Определение № 1504 от 08.06.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1504 гр. София, 08.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно гражданско дело № 20231000501532 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 4506/05.04.2023 г. по описа на ОС Благоевград, изпратена по пощата на 03.04.2023 г., депозирана от Л. А., гражданка на Израел, чрез адв.Г. П. против протоколно определение от 27.03.2023 г. по гр.д. № 68/2022 г. на ОС – Благоевград, с което е върната исковата молба в частта за дължими възнаградителни лихви, връщане на платени суми по прекратен договор и заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Жалбоподателката поддържа,че обжалваното определение противоречи на материалния закон и процесуалните правила и моли същото да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на предявените искове. Поддържа се, че въпросът за реда за разглеждане на кумулативно предявени искове, в случай че същите са на основания, които не могат да се разгледа едновременно, е въпрос по същество и дори страната да поддържа кумулативното съединяване съдът е задължен да разгледа исковете при условия на евентуалност, като се съобрази с естеството на спорното правоотношение. На следващо място се сочи, че в случая няма пречка исковете да се разгледат кумулативно, тъй като търсените вземания произтичат от договор, който има характер на инвестиционен заем, развален поради неизпълнение, по който се дължи ежегодно възнаграждение в размер на не по-малко от 60% от заетата сума. Доколкото това задължение било с периодично изпълнение, то договорът се развалял занапред, при което ответникът дължи връщане на заемната сума, както и заплащане на дължимото възнаграждение до момента на разваляне на договора, ведно със законната лихва върху него от деня на забавата.

Насрещната страна Ю. К. е депозирала отговор на частната жалба, в която излага съображения за нейната неоснователност.

Настоящият съдебен състав, след като разгледа частната жалба и съобрази представените по делото доказателства, намира следното:

Гр.д. № 68/2022 г. по описа на ОС - Благоевград е образувано по искова молба на Л. А., гражданка на Израел против Ю. Ю. К.. В исковата молба са изложени твърдения, че между страните били сключени няколко на брой договори за инвестиция, 1 сътрудничество и съвместна дейност, по които ищцата предоставила на ответницата суми пари в общ размер на 24 700 евро с идеята същите да бъдат вложени в животновъдството и ищцата да получи от това печалба. На 18.03.2018 г. страните подписали един консолидиращ договор относно всички вложени 24 700 евро. Според чл. 2 от същия ответницата К. следвало да изплаща на ищцата печалба в размер не помалък от 60% от вложената сума, считано от февруари 2019 г. Това задължение ответницата не изпълнявала, поради което на 16.06.2021 г. й била връчена при отказ покана за изпълнение в седмодневен срок. В този срок изпълнение не последвало поради което и предвид това, че договорът бил с продължително периодично изпълнение, същият бил развален занапред на 23.06.2021 г.

Предвид изложеното е формулиран петитум за осъждане ответницата да плати на ищцата сумата 24.700 евро – главница; 14820 евро – възнаграждение по договора от 28.03.2018 г. за 2018 г. с падеж 28.02.2019 г. и 3990 евро – лихва за забава в изплащане на посоченото възнаграждение, считано от 28.02.2019 г. до датата на исковата молба.

Предявен е и алтернативен иск за връщане на сумата 24 700 евро като платена без основание.

С определение от 23.12.2022 г. съдът, след като е счел, че при направено изявление за разваляне на договор поради неизпълнение и искане за връщане на даденото по този договор и обратно действие на развалянето е недопустимо да се иска осъждане на насрещната страна да изпълни насрещното си задължение, така както е подходено в случая с искането на ищеца и при което се предявявали искове на две изключващи се основания, е оставил исковата молба без движение и е дал указания на ищцата да уточни дали претендира реално изпълнение на валиден договор или пък иска връщане на даденото поради разваляне на договора. Дадени са указания и за уточнение лихвата за забава на коя от двете главници се претендира. Посочените указания са дадени чрез препращане към мотивите на определението.

С молба от 23.01.2023 г. ищцата е уточнила, че търсените вземания произтичат от договор, сключен за 10 години, който има характер на инвестиционен заем, развален поради неизпълнение, по който се дължи ежегодно възнаграждение в размер на не помалко от 60% от заетата сума, дължими не по-късно от м. февруари на следващата година на годината, за която се дължи. Доколкото това задължение било с периодично изпълнение, то договорът се развалял занапред, при което ответникът дължи връщане на заемната сума, както и заплащане на дължимото възнаграждение (печалба) до момента на разваляне на договора, ведно със законната лихва върху него от деня на забавата. Изрично е посочено, че търсената лихва е върху главницата за възнаграждение.

В съдебно заседание на 27.03.2023 г. съдът е докладвал уточнителната молба.

Адв. П. е поддържал кумулативно предявените главни искове, при което съдиятадокладчик е счела, че не са изпълнени дадените от нея указания, така предявените кумулативно-съединени искове са недопустими по мотиви, идентични с изразените в определението от 23.12.2022 г., поради което производството по тях е прекратено.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице срещу обжалваем съдебен акт и в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна, предвид следното:

Съгласно чл. 101 ГПК съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. Когато извършените от страната процесуални действия са ненадлежни, съдът е длъжен да укаже на страната в какво се състои нередовността на 2 извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за това. Когато съдът констатира, че исковата молба не отговаря на изискванията на процесуалния закон, съдът съобщава на ищеца да отстрани допуснатите нередовности в едноседмичен срок – чл. 129, ал. 2 ГПК. Когато ищецът не отстрани посочените нередовности в срок, исковата молба, заедно с приложенията, се връща – чл. 129, ал. 3 ГПК. За да бъде законосъобразно връщането на исковата молба, на първо място съдът следва да е дал законосъобразни указания за отстраняване на действително съществуващи пороци на исковата молба и на второ място, тези указания следва да са конкретни, точни и ясни, и да указват начина за отстраняване на констатираните недостатъци. За да бъде върната исковата молба, съдът следва да е предупредил страната за неблагоприятните последици, които ще бъдат приложени при неизпълнение на дадените указания. (така напр. определение от 09.01.2013 г. по ч.гр.д.

№ 654/2012 г. на I г.о, определение от 27.03.2013 г. по ч.гр.д. № 540/2012 г. на II г.о., определение № 3/06.01.2017 г. по гр.д. № 5389/2017 г. на ВКС, ІV г.о. и др.) В настоящият случай съдът правилно е приел, че исковата молба е нередовна, тъй като видно от изложеното по-горе, същата е крайно неясна – не са изложени точни, пълни и ясни фактически твърдения, от които да може да се прецени какъв точно договор се твърди да е сключен между страните и какви са насрещните задължения на страните по него (какво е неговото съдържание), съответно – как и защо възникват процесните вземания. Тази нередовност обаче не е съобразена от съда, а вместо това, изхождайки само от законоустановените възможности на страна, която твърди, че е развалила договора с ответника поради неизпълнение, съдът е дал указания да се уточни само дали се претендира връщане на даденото по разваления договор или се претендира изпълнение на този договор, ако същият не е развален, тъй като няма как да се претендират и двете едновременно. Въпреки изричните твърдения на ищеца, че сключеният договор е с продължително и периодично изпълнение, неясно от къде (при липса на ясно посочено съдържание на сключения договор) първоинстанционният съд е приел, че договорът не е такъв и съответно се разваля с обратно действие.

Посоченото е довело до незаконосъобразни указания за отстраняване нередовности на исковата молба, очевидно несъответни на истинската й нередовност.

Освен това, съдът, при възприетата от него недопустимост на кумулативното съединяване в случая, не е съобразил и възприетото от съдебната практика на ВКС, част от която е цитирана от ищцата в частната й жалба, че дори когато ищецът предявява в условията на кумулативност искове, предявени на взаимоизключващи се основания, то не следва да се приеме, че същите са недопустими, а съдът е длъжен да ги разгледа в условия на евентуалност като съобрази естеството на спорните правоотношения (така определение № 494/05.08.2011 г. по ч.гр.д. № 267/2011 г. на ВКС, IV г.о.) Ето защо, дори кумулативно съединяване в случая да не бе допустимо, то съдът е следвало да разгледа исковете при условия на евентуално съединяване, като първо иска за реално изпълнение, а ако намери, че договорът е развален – искът за връщане на даденото по него.

Въпреки неправилните указания за отстраняване нередовности на исковата молба, с уточнителната си молба ищецът е внесъл достатъчна яснота в твърденията си за естеството на спорното правоотношение и неговото съдържание. От тези уточнения действително става ясно, че се твърди наличие между страните на договор с продължително изпълнение (10 г.), по което ответницата е имала периодично задължение за ежегодно заплащане на възнаграждение (печалба) в размер на 60% от заемната сума. Съответно, развалянето на този договор би настъпило занапред, като възникналите до развалянето задължения подлежат на реално изпълнение – в случая задължението за заплащане на годишно възнаграждение (печалба) за 2018 г. в размер 3 на 14 820 евро. Доколкото пък се твърди сумата от 24 700 евро да са дадени като заем, то при прекратяване на облигационната връзка, независимо поради изтичане на срока на договора или поради разваляне, заемната сума подлежи на връщане. Ето защо не е налице несъответствие между фактическите твърдения и петитума на исковата молба по главните искове и търсената защита, определена чрез петитума е съответна на нуждата от защита на изведените в обстоятелствената част на исковата молба защитими вземания. Кумулативното съединяване на тези искове е допустимо и съответно на фактическите твърдения.

Горното обосновава извод за неправилност на обжалваното определение не само защото дадените указания за отстраняване нередовности на исковата молба са незаконосъобразни, но и защото не е налице приетата от съда недопустимост на главните искове. Не става ясно освен това от диспозитива на обжалваното определение, дали производството се прекратява поради нередовност на исковата молба (т.е., на основание чл. 129, ал. 3 ГПК) или поради недопустимост на съединените главни искове (чл. 130 ГПК), доколкото в мотивите са изложени съображения и в двете насоки.

Само за пълнота следва да бъде посочено, че исковата молба остава нередовна по предявения в условия на алтернативност иск, като не са изложени никакви фактически твърдения относно претенцията за сумата 24 700 евро на основание даването й без основание.

Изложеното налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на ОС – Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия по главните искове при съобразяване на уточнителната молба от 23.01.2023 г.

Воден от изложеното, Апелативен съд – София

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 27.03.2023 г. по гр.д. № 68/2022 г. на ОС – Благоевград, с което е прекратено производството в частта по предявените главни искове за кумулативно заплащане на следните суми: 24 700 евро главница, на основание твърдение за развален договор поради неизпълнение, сключен между страните на 8.03.2018 г., кумулативно за заплащане на сумата 14 820 евро, представляваща възнаграждение по същия договор за периода до 28.02.2019 г., ведно с кумулативно заплащане и на обезщетение за забавено изпълнение за заплащане на възнаграждение по чл. 2 от този договор за периода от датата на забавата – 28.02.2019 г. до датата на исковата молба.