Решение № 765 от 08.07.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 765 гр. Варна, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20243100501137 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба на ***, БУЛСТАТ ***1, чрез адв. С. /ВАК / против Решение № 1626 от 09.05.2024 година, постановено по гр.дело № 11 670/2023 година, по описа на ВРС, с което са били уважени исковите претенции на В. П. М. и е било признато за незаконно уволнението на В. П. М., ЕГН **********, адрес: *** извършено със Заповед №ЧР-03-62/11.07.2023г. на Ректора на *** проф. д-р Д. Д., поради съкращаване на щата И ГО ОТМЕНЯ, на осн. чл. 344, ал.1, т.1 КТ, като е бил ВЪЗСТАНОВЕН В. П. М., ЕГН **********, адрес: *** на заеманата преди уволнението длъжност „Помощник-ректор“ в ***, БУЛСТАТ ***, адрес и седалище: гр. Варна, ***, представляван от проф. д-р Д. Д., на осн. чл.344, ал.1, т.2 КТ, както и в частта, с която е бил осъден ***, БУЛСТАТ ***, адрес и седалище: гр. Варна, ***, представляван от проф. д-р Д. Д. да заплати на В. П.

М., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 900 (деветстотин) лв., представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл.

78, ал. 1 ГПК и е бил осъден ***, БУЛСТАТ ***, адрес и седалище: гр. Варна, 1

***, представляван от проф. д-р Д. Д. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 100 (сто) лв., представляваща дължима държавна такса, на осн. чл.83, ал.1, във вр. с чл.78, ал.6 от ГПК.

Според въззивната жалба решението е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се, че съдът е изследвал и обсъдил погрешно представените по делото доказателства, и че реално е налице „съкращаване на щата“, а отделно от това неправилно решаващата съдебна инстанция е изследвала процедурата по свикване на АС, за последната се твърди, че е изрядна. В заключение се настоява, че решението е неправилно и искането е същото да бъде отменено.

В срока за отговор такъв е постъпил от страна на В. П. М., чрез адв. Е. Д. и с него като се излагат аргументи, се настоява съдът да потвърди съдебния акт.

Страните не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание пред ВОС, въззивника е редовно призован, представлява се от адв. С., които поддържа въззивната жалба.

Въззиваемата страна, в лицето на В. П. М., редовно призован, се явява лично и с адв. Д., която излага, че решението е правилно, съобразено е с доказателствата и следва да се потвърди.

За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

Не е спорно между страните, а и съдът приема, че те са били в трудови правоотношения от 07.12.2020 година, когато ищеца е бил назначен на длъжността „Помощник-ректор“, считано от 09.08.2021 година; също не е спорно, че Решение №1 от 10.07.2023 година на Академичен съвет на ТУ – Варна е съкратен щатът на заеманата от ищеца длъжност „Помощник-ректор“, както и че със Заповед № ЧР-03- 62 от 11.07.2023 година на Ректора на ТУВарна проф. д-р Д. Д. е прекратено трудовото правоотношение на М., на осн. чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ, поради „Съкращаване в щата“. Представено е цялото трудово досие на ищеца, вкл. допълнително споразумение към трудов договор №ЧР-02-584/06.08.2021 г., по силата на който ищецът е преназначен от длъжност „Началник отдел“ на длъжност „Помощник ректор“ при основно трудово възнаграждение в размер на 2197,00 лв., както и две последващи допълнителни споразумение, с които е уговорено по-високо трудово възнаграждение съответно от 02.12.2021 г. от 2500,00 лв. и от 19.01.2023 г. от 2750,00 лв.

2

Налична по делото е и Заповед №ЧР-03-62/11.07.2023 г. на ректора на ТУ Варна В. М., с която на основание чл. 328, ал.1, т.2, пр2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца В. М., считано от 12.07.2023 година.

Заповедта е връчена на 11.07.2023 година, като ВРС е отговорил правилно на възражението на ответната страна, че уволнението не се атакува в определения от закона срок, като го е отхвърлил.

По повод твърденията на ищцовата страна, че се касае за извънредно заседание и е че членовете на АС са уведомени писмено за датата, часа и дневния ред не по-късно от 14 дни преди заседанието; че съобщението е съпроводено с материалите по основните точки и че е изнесено на специалните табла в учебните корпуси, че материалите са предоставени за служебно ползване в канцеларията на ректората; че е избран съвет на настоятелите; че събранието е имало необходимия кворум, че при гласуването е имало необходимия кворум; че е утвърдено ново щатно разписание на ТУ – Варна, са били разпитани и свидетели.

От показанията на първия свидетел Е. Д.ова В. - „Секретар на АС на ТУВарна“ към 06.07.2023 г. и към 10.07.2023 г. се установява, че тя е изпратила поканите за АС по електронната поща на всички членове, включително и на себе си. Към поканата нямало материали за заседанието. Такива не били предоставяне за запознаване на членовете на АС и не били на разположение в ректората. Сочи, че в протокола не са отразени дискусиите по точките за гласуване, а само взетите решения.

От разпита на свидетеля Е.Т.Т., заемаща длъжността „Главен юрисконсулт“ в ТУ-Варна към 10.07.2023 г. и член на АС към ТУВарна се установява, че била уведомена за заседанието един или два работни дни преди заседание по електронната поща. Към уведомлението не били приложени материали, затова тя ги поискала от деловодство Ректорат, но от там заявили, че няма депозирани материали и ще й бъдат предоставени на място. Всичко, което било представено на АС било прожектирано. На заседанието имало дискусия по отношение на длъжността „Помощник ректор“, дали със съкращаването й не са в нарушение на Закона за висшето образование, а проф.

Д. заявил, че знаят, но тъй като се разкрива нова щатна бройка „Заместник ректор АСД“ няма необходимост от длъжността „Помощник ректор“.

Приложен е бил и Протокола от самото заседание на Академичния съвет от 10.07.2023 година /вж.л.101/ като в него е посочено, че присъстват 38 от членовете на АС от общ списъчен състав от 45 члена. Не е посочено дали всички членове са редовно призовани, нито има приложен списък на присъствалите членове. Видно от самия протокол е приет дневния ред, като е посочена т.1 „Промени в административната структура на Технически университет- Варна“, като същата е докладвана от ректора като се предлагат промени, между които и закриване на длъжността „Помощник ректор“ и щатната бройка. По така заявената точка са гласували нула против и пет въздържали и се взима решение да бъдат извършени предлаганите промени структурата на връзките и управлението на ТУ Варна.

Пред ВРС е бил представен Правилник за дейността на Академичния 3 съвет на ТУ-Варна.

Виждането на въззивния съд е следното:

Съдът намира, че производството по предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 от КТ е процесуално допустимо. На възражението за просрочие на исковата претенция, ВРС е отговорил правилно, следователно не се налага преповтарянето на тези мотиви.

Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради закриване длъжността „Помощник – Ректор“, с решение на Академичния съвет на университета от 10.07.2023 година. Прави впечатление, че наведените от ищцовата страна възражения срещу законосъобразността на Заповедта на ректора на Техническия университет Варна № ЧР-03-62 от 11.07.2023 година са следните: невалидността на решението на Академичния съвет на Технически университет послужило, като основание за издаване на оспорената заповед; липсата на реално закриване на длъжността и задължението да се осъществи подбор.

Според въззивния съд атакуваната Заповед № ЧР-03-62 от 11.07.2023 година, послужила като основание за прекратяване правоотношенията с ищеца, почива на взетото решение на Академичния съвет на университета от 10.07.2023 година. По своята същност това Решение вътрешно служебен акт, с който университетът осъществява академична автономия и самоуправление като израз на залегнали в чл. 19 и чл. 21 от ЗВО принципи. По този повод и в тази връзка, съдът се позовава и наличната тълкувателна практика Определение № 10188/25.10.2023 г. по адм. дело № 9797/2023 г., на ВАС с което е потвърдено прекратително определение на Административен съд – Варна по адм. дело № 1659/2023 г., който е бил сезиран с искане за провеждане на съдебен контрол за законосъобразността именно на това решение на Академичния съвет от 10.07.2023 г. Позоваването на съда е на чл.

2, ал. 2, т. 3 от АПК, според който вътрешно - служебните актове не подлежат на съдебен контрол по реда на АПК, като е прието също, че посоченият акт не засяга пряко, т. е не нарушава нито застрашава права или законни интереси на лицата, които са предприели обжалването му, тъй като актът касае извършване на вътрешна административно - организационна дейност в учебното заведение. Заявено е обаче оспорване и желание да се 4 осъществи косвен съдебен контрол за валидността на този акт – конкретно Решение от 10.07.2023 година, който очевидно е с обуславящо значение за спорното право. Това правомощие е изрично закрепено в чл. 17, ал. 2 от ГПК , според който съдът се произнася инцидентно по валидността на тези актове независимо от това дали те подлежат на съдебен контрол. В този смисъл е и т.

2 от Тълкувателно решение № 14/04.11.2014 г. по к. д. № 12/2014 г. на КС, според което с въвеждането на необжалваемост на посочени категории актове не може да се изключи възможността засегнатите лица да се позовават пред съда на нищожността на същите. Има се предвид всяко производство, в което е налице правен интерес от такова инцидентно позоваване с оглед незачитане на правните последици на нищожния акт. В случая такъв правен интерес за ищеца е безспорно налице, доколкото в самата оспорена заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение е посочено, че е издадена поради извършеното с решението на Академичния съвет по Протокол № 2 от 10.07.2023 година за съкращаване на щатната бройка „Помощник – ректор“.

Само на това основание въззивния съд приема, че с оглед позоваването от ищеца на пороци обуславящи валидността на решението на Академичния съвет е допустимо да бъде извършен косвен съдебен контрол на същото на въведените основания за това.

Редно е да се посочи обаче, че самата преценка за валидността на Решението предполага извършване на обследване за това дали същият е действителен и в състояние да породи правни последици или е нищожен, т. е страда от толкова съществен порок на волята на издалият го орган, че последиците му се приравняват на липса на акт. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. Доколкото в АПК не съществуват изрично закрепени основания за нищожност на тези актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са основанията за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени, така че този акт изначално не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува следва да бъде отстранен от правния мир, чрез прогласяване на неговата нищожност. Критериите, наложени съдебната практика и теория за нищожност на акта са следните: всяка некомпетентност е основание за нищожност; порок във формата също води до нищожност на акта, когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на 5 форма и оттам - на липса на волеизявление; съществените нарушения на административно-производствените правила са основания за нищожност само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление /например - поради липсва на кворум при колективен орган/.

Нарушение на материалния закон би могло да обоснове извод за нищожност на акта само в случай, че същият е лишен от законова опора, т. е не е издаден на основание на нито една правна норма и засяга своя адресат, а превратното упражняване на власт е основание за нищожност само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв законово обоснован акт.