Присъда № 10 от 30.08.2022, Районен съд - Елин Пелин

М О Т И В И към присъда № 10/30.08.2022 г. по НОХД № 125/2022г. по описа на РС Елин Пелин По досъдебно производство № 33/2018 г. по описа на РУ Елин Пелин, прокурорска преписка № 209/2018 г. по описа на РП Елин Пелин срещу подсъдимия Р.Р.Р. ЕГН **********, е внесено обвинение, за това, че на 29 срещу 30.01.2018 г. в с. Осойца, Софийска област, при условията на опасен рецидив, отнел от владението на М.П.Б. чужди движими вещи мобилен телефон марка „Нокия-6“ с имеи-................. и сумата от 15 лева, всичко на обща стойност 514,90 лева, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1 б. „а“ и б. „б“ НК.

В сроковете по чл. 77, ал. 3 и чл. 85, ал. 3 НПК до започване на разпоредителното заседание пострадалите лица М.И.М. и П.М.Б. не са поискали да бъдат конституирани като частни обвинители или граждански ищци.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинителния акт. Счита, че от направеното самопризнание и доказателствата, събрани в хода на досъдебно производство, обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин. Предлага да се определи на наказание от три години лишаване от свобода, като след редукцията да се наложи лишаване от свобода от две години. Сочи, че следва да се приспадне на основание чл. 59, ал. 1 и 2 НПК задържането на подсъдимия, а вещественото доказателство мобилен телефон марка „Нокия-6“ да се върна на наследниците на пострадалия.

Защитникът на подсъдимия адв. Радулова-Карлова пледира, че е доказано извършеното престъпление с оглед събраните доказателства и направеното самопризнание, но акцентира, че подсъдимият е съдействал на разследването, като още на досъдебното производство е направил пълни самопризнания. Сочи, се че подсъдимият е с обременено съдебно минало и моли за налагане на наказание към минималния размер, което да се намали на основание чл.

58а НК. Сочи, че следва да се приспадне на основание чл. 59, ал. 1 и 2 НПК задържането на подсъдимия.

Подсъдимият Р.Р.Р. признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласието да не се събират доказателства относно тези факти. В съдебни прения изразява съжаление за извършеното и твърди, че ще се поправи. Иска режимът на изтърпяване на наказанието да се определи на общ. В последната си дума моли за по-леко наказание.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Съдът, след като обсъди на основание чл. 14 и чл. 18 НПК събраните доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Р.Р.Р. е роден на 06.08..... г. в гр. Р. с адрес: с. С., ул. „....“ № ... българин, български гражданин, основно образование, неженен, осъждан и е с ЕГН **********.

Пострадалият М.П.Б. бил управител на фирма „...... БГ“ ЕООД, занимаваща се с бързо хранене и имал търговски обект в гр. С., бул. „..... № 30. Тъй като имал нужда от работник в кухнята в началото на месец януари 2018 г. пуснал обява във вестник. На обявата се отзовал мъж, който не говорел съвсем добре български език. Същият на 29.01.2018г. след обяд дошъл на обекта при М.Б. и му се представил като Р.Р.. След проведен разговор М.Б. го одобрил за работата, като за изготвянето на трудов договор, здравна книжка и други документи, му снимал личната карта, от която установил, че това е Р.Р.Р. с ЕГН ********** 1 от с. С., обл. Р.. След като подсъдимият Р. му казал, че няма къде да пренощува, Б. му предложил, да преспи в къщата му в с. Осойца, община Горна Малина, а на следващия ден да си търси квартира. Двамата тръгнали, като първо минали през магазин на „Виваком, където Б. си подновил договора с оператора и си закупил нов мобилен телефон марка „Нокия-6“, черен на цвят, с имеи- .................. След това с влак стигнали до гара Саранци и около 20.00ч. на 29.01.2018г. вече се намирали в дома на Б. в с. Осоица. Вечеряли и Б. показал стаята, в която да преспи Р., а той легнал до почива в съседната стая. Около 22,00 ч.

Б. се пробудил и тъй като вратите на стаите били отворени, забелязал, че подсъдимият Р.Р. още не е лягал, след което отново заспал. Тогава подсъдимият Р. решил да огледа стаите в къщата и ако има нещо ценно да го вземе и след това го продаде за пари. Влизайки в стаята на Б. върху маса видял сумата от 15 лева и ново закупения мобилен телефон марка „Нокия6“. Подсъдимият Р. взел парите и телефона, след което веднага напуснал къщата. Около 02,00ч. Б. отново се събудил и установил, че Р. го няма. Тогава забелязал, че телефона марка „Нокия-6“, който бил купил същия ден, парите в размер на 15 лева и лични документи му липсвали. През това време подсъдимият Р. вървейки пеша до гара Саранци, хванал първия влак и пристигнал в гр. С.. Отишъл в заложна къща „В и М къмпани“, където извадил сим картата и заложил мобилния телефон марка „Нокия-6“ за сумата от 80 лева.

След извършената кражба, видно от приложената справка подсъдимият Р.Р.Р. на 31.01.2018г. през ГКПП-Калотина напуснал пределите на страната, поради което бил обявен за Общодържавно издирване, с телеграма №262Р-1535/02.02.2018г. на ГД „НП” - МВР, с мярка „принудително довеждане“. Едва на 19.01.2022г. обв.Р.Р.Р. е бил установен влизайки в страната през летище „С.“ и е бил приведен в РУ Елин Пелин.

През месец февруари 2018г. инкриминирания мобилен телефон марка „Нокия-6“, бил закупен от заложна къща „В и М къмпани“-С. от св. И.И.Д. от гр. Дупница, който започнал да го ползва. Направило му впечатление, че мобилния апарат бил в много добро техническо състояние, без никаква информация в него и бил с фабричните си настройки. След около една година апарата се повредил и той го оставил в дома си за резервни части. Потърсен покъсно от органите на МВР, свидетелят Д. с протокол за доброволно предаване от 17.08.2020г. предал на разследващ полицай при РУ-Дупница, 1 брой черен мобилен апарат с надпис „Нокия“, счупен дисплей с имеи-................., неработещ, като в протокола собственоръчно записал, че това мобилния апарат, който закупил в гр. С. кв.“Хаджи Димитър“ от заложна къща „В и М къмпани“. При извършен оглед на веществени доказателства е установено, че мобилен телефон марка „Нокия“, черен на цвят, със счупен дисплей, без поставена сим карта е капсулиран и не може да се отвори. При включване на телефона със зарядно, същият не работел.

Според заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза, пазарната стойност на процесния мобилен телефон марка „Нокия-6“ е в размер на 499,90 лева, като причинените имуществени вреди от кражбата на собственика М.П.Б. е в общ размер на 514,90 лева, които към момента не са възстановени.

Съдебното следствие е проведено по реда на глава ХХVII НПК, при условията на чл. 371, т.

2 НПК с пълно признаване от страна на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти, поради което съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, които се подкрепят от доказателствените материали по делото, събрани в хода на досъдебното производство и съдебното следствие, а именно: направеното по реда на чл. 371, т. 2 НПК самопризнание от подсъдимия в съдебното производство, приобщените по реда на чл. 283 НПК материали от досъдебното производство: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите М.П.Б., И.И.Д., П.В.Д., М.С.Р., А.И.М. П.М. Б., М.П. Б., К.П. Б.а, протокол за доброволно предаване от 17.08.2020 г., протокол за оглед на веществени доказателства от 09.10.2020 г., справка от 2

Виваком от 16.04.2018 г., справка от Мобилтел ЕАД от 16.04.2018 г., справка от Теленор от 16.04.2018 г., справка от ТР, справка за пътуване на лице от 23.10.2019 г., препис-извлечение от акт за смърт от 30.04.2021 г., удостоверение за наследници от 12.05.2021 г., удостоверение от 03.09.2021 г. за вписан на 03.09.2021 г. отказ на П.М. Б. от наследството на М.П.Б. декларация от 20.01.2022 г., справки за съдимост, съдебно оценителна експертиза от 16.04.2018 г. на вещото лице Иван Въздържанов.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът въз основа на така установените факти приема от правна страна следното:

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:

Според чл. 194 НК за кражба се наказва този, които отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои.

Субект на кражба може да бъде всяко наказателно отговорно лице, което обаче не е изключителен собственик на вещта. Предмет на кражбата е обществена или лична движима вещ, която има определена стойност. По смисъла на НК под „владение“ се разбира и държането на вещта. Предмет на кражба може да бъде само вещ, върху която друго лице, а не деецът, упражнява владение – под владение следва да се разбира възможност за фактическо разпореждане с вещта, без да е необходимо във всеки един момент държателят да наблюдава или пази във всеки един момент предмета на престъплението, нито да има непрекъснат физически контакт с него. Престъплението е резултатно и резултатът е именно промяната във фактическата власт върху предмета на престъплението. Присвоителните престъпления против собствеността завършват когато деецът има реална възможност да се разпорежда с вещите и да ги ползва за свои нужди (решение 190-78-I ВС). Кражбата е завършена, когато деецът прекъсне досегашното владеене на вещта и установи свое владение.

Подсъдимият Р.Р.Р. на 29 срещу 30.01.2018 г. в с. Осойца, Софийска област, при условията на опасен рецидив, отнел от владението на М.П.Б. чужди движими вещи - мобилен телефон марка „Нокия-6“ с имеи-................. и сумата от 15 лева, всичко на обща стойност 514,90 лева, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. Изпълнителното деяние на престъплението кражба се състои в прекратяване на чуждата фактическа власт върху предмета на престъплението и установяване на фактическа власт върху него от страна на подсъдимия. Деянието е извършено при условията на опасен рецидив, тъй като подсъдимият е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по реда на чл. 66 НК, както следва: по НОХД № 103/1997 г. на РС Исперих на лишаване от свобода за срок от една година, отложено за срок от три години; по НОХД № 37/1999 г. на ВС Сливен на лишаване от свобода за срок от една година; по НОХД № 188/1999 г. на РС Сливен на лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца; по НОХД № 351/1999 г. на РС Шумен на лишаване от свобода за срок от десет месеца; по НОХД № 33/2000 г. на ВС Сливен на лишаване от свобода за срок от пет месеца при първоначален строг режим; по НОХД № 342/2000 г. на РС Исперих на лишаване от свобода за срок от четири месеца, първоначално отложени за срок от три години, а след това приведени в изпълнение;

3 по НОХД № 241/2001 г. на РС Исперих на лишаване от свобода за срок от десет месеца при първоначален строг режим; по НОХД № 251/2001 г. на РС Исперих на лишаване от свобода за срок от пет месеца при първоначален строг режим; по НОХД № 254/2001 г. на РС Исперих на лишаване от свобода за срок от две години при първоначален строг режим; по НОХД № 252/2001 г. на РС Исперих на лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален строг режим; по НОХД № 580/2001 г. на РС Р. на лишаване от свобода за срок от една година при първоначален строг режим; по НОХД № 1337/2002 г. на РС Русе на лишаване от свобода за срок от три години при първоначален строг режим; по НОХД № 883/2007 г. на РС Р. на лишаване от свобода за срок от една година при първоначален строг режим; по НОХД № 395/2007 г. на РС Кубрат на лишаване от свобода за срок от една година при първоначален строг режим; по НОХД № 17/2008 г. на РС Исперих на лишаване от свобода за срок от една година и пет месеца при първоначален строг режим; по НОХД № 18/2008 г. на РС Исперих на лишаване от свобода за срок от една година и пет месеца при първоначален строг режим; по НОХД № 47/2008 г. на РС Исперих на лишаване от свобода за срок от една година и пет месеца при първоначален строг режим; по НОХД № 58/2008 г. на РС Р. на лишаване от свобода за срок от две години при първоначален строг режим; по НОХД № 10/2008 г. на РС Исперих на лишаване от свобода за срок от една година и пет месеца при първоначален строг режим; по НОХД № 13/2008 г. на РС Исперих на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца при първоначален строг режим; по НОХД № 38/2008 г. на РС Р. на лишаване от свобода за срок от една година при първоначален строг режим; по НОХД № 56/2008 г. на РС Исперих на лишаване от свобода за срок от една година и десет месеца при първоначален строг режим; по НОХД № 220/2008 г. на РС Р. на лишаване от свобода за срок от една година при първоначален строг режим: по НОХД № 6281/2008 г. на РС Варна на лишаване от свобода за срок от една година при първоначален строг режим; по НОХД № 57/2009 г. на РС Р. на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца при първоначален строг режим; по НОХД № 191/2012 г. на РС Исперих на лишаване от свобода за срок от една година и пет месеца при първоначален строг режим; по НОХД № 8624/2012 г. на СРС на лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца при първоначален строг режим; по НОХД № 584/2015 г. на СРС на лишаване от свобода за срок от осем месеца при първоначален строг режим; по НОХД № 20/2015 г. на РС Исперих на лишаване от свобода за срок от една година и шест 4 месеца при първоначален строг режим; по НОХД № 16599/2016 г. на СРС на лишаване от свобода за срок от една година при първоначален строг режим.