Решение № 285 от 05.06.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Велико Търново, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Гражданско дело № 20244100101168 по описа за 2024 година

Осъдителен иск с правно основание чл.2б ал.3 вр. ал.1 ЗОДОВ с цена на иска от 26 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ – 30.10.2024г. до окончателното изплащане.

Ищецът К. Г. Т. от гр.Елена излага твърдения в ИМ, че е подал сигнал до органите на Прокуратура на Република България във връзка с изпълнение служебните задължения на Кмета на Община Елена на основание чл.42 ГПК, касаещо връчването на книжа на гражданите с адрес регистрация на територията на Община Елена, в частност гр.Елена, касаещо получаването на съобщение от страна на ищеца като страна по гр.д.№207/2024г. по описа на РС – Чепеларе, като по случая е образувана проверка по реда на чл.145 ЗСВ, която е под надзора на разпределен наблюдаващ прокурор по реда на чл.9 ал.2 ЗСВ по пр. пр.

№***г. по описа на РП – Велико Търново – ТО – Елена. Твърди, че при извършване на проверката не са спазени гаранциите по чл.6 §1 от КЗПЧОС за разглеждане на делото в разумен срок, в резултат от което нарушение на правото на разглеждане и решаване на пр. пр. №***г. по описа на РП – Велико Търново – ТО – Елена в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията, ищецът е претърпял и продължава да търпи описаните в ИМ неимуществени вреди, изразени в душевни болки и страдания и най - вече е загубил доверие в правосъдието, редом с житейски дискомфорт, погазване на основните му права, преживени негативни емоции. Сочи, че съгласно стандарта, поставен от ЕСПЧ, извънредно старание се изисква от властите по делото на жалбоподател, който страда от „неизлечима болест или е с „намалена очаквана продължителност на живота“. Моли съда, да постанови съдебно 1 решение, с което, на основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ, да осъди ответната Прокуратура на Република България да му заплати сумата от 5300лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушение на правото му на разглеждане и решаване на прокурорска преписка №07285/2024г. по описа на РП – Велико Търново, ТО – Елена в разумен срок, съгласно чл.6 §1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ в съда – 30.10.2024г. до окончателното изплащане.

С Определение №2627/25.11.2024г. на основание чл.214 ал.1 ГПК е допуснато изменение – увеличаване размера на предявения от ищеца иск по чл.2б ал.1 вр. ал.3 ЗОДОВ, който да се счита предявен за сумата в размер на 26 000лв., редовно връчено на страните в процеса.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на ИМ от ответника, чрез Виктория Г.а – прокурор във ВТРП, с който релевира възражение за процесуална недопустимост на предявеният от ищеца иск по чл.2б ал.1 вр. ал.3 ЗОДОВ, т.к. отказът да се образува наказателно производство не е включен в деликтния състав по чл.2б от ЗОДОВ, поради което твърди липса на надлежна пасивна процесуална легитимация на ответника Прокуратура на Р България да отговаря по предявеният иск, както и липса на активна процесуална легитимация на ищеца да предяви настоящият иск по чл.2б ал.1 вр. ал.3 ЗОДОВ, с твърдения, че активно процесуално легитимирани по чл.2б ЗОДОВ са само и единствено лицата, които са били обект на средства за процесуална принуда, но не и лицата, които не са удовлетворени от отказа да бъдат наложени такива мерки и който отказ не е бил отменен, а напротив – потвърден, което ответно възражение за недопустимост на предявеният иск е неоснователно и е отхвърлено с постановеното определение по чл.140 ГПК. По същество ответникът Прокуратура на Р България оспорва предявеният иск като неоснователен, с доводи за липса изобщо на ФС на отговорността по чл.2б ЗОДОВ, т.к. не е налице първият елемент – образувано наказателно производство. Твърди се, че действията на прокурора по време на предварителна проверка по смисъла на чл.145 от ЗСВ не попадат в приложното поле на чл.2б ЗОДОВ. Оспорва иска за обезщетяване на неимуществени вреди и по размер, като прекомерно завишен, с оглед датата на образуване на предварителната проверка и датата на приключването й. Възразява срещу правната квалификация на иска, като счита, че следва да бъде правно квалифициран по чл.49 вр. чл.45 ЗОДОВ. Сочи неоснователност на исковата претенция, т.к. ищецът не е представил каквито и да е доказателства за продължителност на проверката по процесната пр. преписка, вкл. и в резултат на кои действия/бездействия на прокурора твърди наличие на забава. Сочи, че в случая няма забавяне дори в инструктивния срок за произнасяне на прокурора, съгласно ЗСВ, който е 1 месец от разпределяне на преписката. Сочи, че ищцовите твърдения за увредено здравословно състояние, не са подкрепени с доказателства и не е доказана и причинна връзка между здравословно състояние и пр. преписка.

В СЗ ищецът с писмени становища поддържа предявеният иск.

2

В СЗ ответникът, представляван от прокурор Т. К., оспорва предявеният иск по чл.2б ал.3 вр. ал.1 ЗОДОВ и моли да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.

Счита, че ищецът не е материално правно легитимиран да претендира обезщетение по реда на чл.2б ал.3 вр. ал.1 ЗОДОВ, т.к. отказът от образуване на ДП не е включен в деликтния състав по чл.2б от ЗОДОВ, едновременно с което ищецът не е успял да докаже исковата си претенция по основание и по размер.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са приобщени като писмени доказателства материалите по прокурорска преписка №07285/2024г. по описа на РП – Велико Търново, ТО – Елена, видно от които, същата е образувана на 14.10.2024г., когато е разпределен и наблюдаващ прокурор, по подаден от ищеца по делото К. Г. Т. на 11.10.2024г. Сигнал до РП – Велико Търново с вх.

№7285/11.10.2024г., с който моли ВТРП, съгласно функционалната й компетентност, да извърши проверка във връзка с върнато писмо от страна на Кмета на Община Елена по гр.д.

№207/2024г. на Районен съд Чепеларе, за който изход моли да бъде уведомен. С писмо с изх.

№НО-01.03-72-/1//08.10.2024г. Кмета на Община Елена е изпратил до Председателя на РС – Елена Съобщение на РС – Чепеларе по ГД №207/2024г., погрешно адресирано до Община Елена, регистрирано с вх.№ на Община Елена №АО.01.03-72/07.10.2024г. – за разпореждане на основание чл.42 ал.1 изр.1 от ГПК. С Постановление от 27.10.2024г. наблюдаващият прокурор по р. преписка №07285/2024г. по описа на РП – Велико Търново, ТО – Елена, след като е приел, че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер или други данни за намеса на прокуратурата, е постановил отказ от образуване на досъдебно производство –ДП/ и е прекратил прокурорска преписка вх.№07285/2024г. по описа на ВТРП, ТО – Елена, което е връчено на ищеца на 29.10.2024г., т.е. един ден преди предявяване на настоящата ИМ в съда, подадена на 30.10.2024г., като по делото липсват твърдения на страните Постановление от 27.10.2024г. по пр. преписка №07285/2024г. по описа на РП – Велико Търново, ТО – Елена да е било обжалвано пред по-горестоящата прокуратура ВТОП по реда на чл.213 ал.1 от НПК.

По настоящото дело с цел доказване твърдени от ищеца неимуществени вреди са събрани свидетелски показания чрез разпит на свидетеля М. О., от които се установи, че познава ищеца по делото от раждането му, но не поддържа с него абсолютно никакви отношения от 27.09.2024г., т.е. от преди предявяване на настоящата ИМ в съда. Св.О. установи, че не му е известно да е подаван процесния сигнал от ищеца до Прокуратура на Р България във връзка с който е образувана пр. пр.07285/2024г. по описа на ВТРП – ТО – Елена, че въобще свидетелят О. не разговаря с ищеца, не го е виждал, и ищецът не му е казвал за подобен негов сигнал до Прокуратура на Р България.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съобразно ищовите твърдения в ИМ, за претендирано от ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото му на разглеждане и решаване в 3 разумен срок съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС на прокурорска преписка №07285/2024г. по описа на РП – Велико Търново, ТО – Елена, спорното право съдът квалифицира правно като осъдителен иск с правно основание чл.2б ал.3 вр. ал.1 от ЗОДОВ с цена от 26 000лв., който е процесуално допустим, а ответните възражения за недопустимост на иска, наведени с писмения отговор на ИМ, са неоснователни. Ищцовите твърдения в ИМ, че от нарушение на правото му като подател на сигнал до органите на Прокуратурата на Република България, по който е образувана пр. преписка №07285/2024г. по описа на ВТРП, ТО – Елена, на разглеждането и решаването й в разумен срок съгласно чл.6 §1 от КЗПЧОС, и в пряка причинно – следствена връзка с него е претърпял и продължава да търпи твърдените в ИМ неимуществени вреди обуславят процесуална допустимост на предявеният от ищеца осъдителен иск с правно основание чл.2б ал.1 вр. ал.3 ЗОДОВ, респ. обуславят наличието на активна процесуална легитимация на ищеца да предяви същия, съответно на ответната Прокуратура на Република България да отговаря като ответник по предявения срещу нея иск по чл.2б ал.1 вр. ал.3 ЗОДОВ. Спорните по делото въпроси материално-правно легитимиран ли е ищецът да претендира обезщетение по чл.2б ал.1 ЗОДОВ и отказът от образуване на наказателно производство включен ли е в деликтния състав по чл.2б ЗОДОВ са по съществото на спора, а не по процесуална допустимост на предявеният иск по чл.2б ал.1 вр. ал.3 ЗОДОВ. Възражението на ответника за процесуална недопустимост на предявеният иск по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ, наведено с писмения отговор на ИМ, основано на чл.8 ал.2 ЗОДОВ - поради неизчерпана административна процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, е неоснователно, доколкото предявеният в случая от ищеца иск по чл.2б ал.1 вр. ал.3 ЗОДОВ е за вреди по висящо производство, а не по приключено производство, поради което и чл.8 ал.2 ЗОДОВ е неприложим, т.к. ИМ е предявена в съда на 30.10.2024г. и към датата на предявяването й не е бил изтекъл срокът на ищеца, като лице, подало сигнала по чл.213 ал.1 НПК, за обжалване на постановеното Постановление от 27.10.2024г. за отказ от образуване на досъдебно производство и прекратяване на прокурорска преписка вх.

№***г. по описа на ВТРП, ТО – Елена, пред по - горестоящата прокуратура, т.е. същото към датата на ИМ не е било влязло в сила и производството по процесната пр. преписка към датата на предявяване на ИМ е висящо. Евентуалното влизане в сила на постановлението за отказ от образуване на ДП в хода на висящ процес е факт, който съдът взема предвид на основание чл.235 ал.3 ГПК, но не обуславя приложимост на чл.8 ал.2 ЗОДОВ. Цитираната от ответната Прокуратура на Р България практика на ВКС, намерила израз в Определение №264/27.12.2016г., постановено по ч.гр.д.№5293 по описа за 2016г. на ВКС, II гр.о., е неотносима за процесният случай, т.к. със същата е прието, че отказът от образуване на наказателно производство не е включен в деликтния състав на чл.2 ЗОДОВ, какъвто иск по чл.2 от ЗОДОВ ищецът в случая не е предявил и не е предмет на делото.

Разгледан по същество искът по чл.2б ал.3 вр. ал.1 ЗОДОВ се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.

На основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на 4 делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията. Според чл.2б ал.2 ЗОДОВ, исковете по ал.1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС, всяко лице, при решаването основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок. Съдът по повод ответното възражение, че отказът от образуване на наказателно производство не е включен в деликтния състав на чл.2б ЗОДОВ излага, че, доколкото процесният отказ от образуване на досъдебно производство е във връзка с упражняване функциите на прокурора по чл.145 ал.1 т.2 и т.3 ЗСВ, досежно правозащитна дейност, то процесната пр. пр. №***г. по описа на ВТРП, ТО – Елена съставлява „дело“ по смисъла на чл.2б ал.1 от ЗОДОВ и в този смисъл ищецът е активно процесуално, но не и материално, предвид липсата на ФС по чл.2б ал.3 вр. ал.1 ЗОДОВ, легитимиран да предяви настоящият осъдителен иск по чл.2б ал.3 вр. ал.1 ЗОДОВ.