Решение № 175 от 17.04.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Ботевград, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ц.Х.П. при участието на секретаря като разгледа докладваното от Ц.Х.П. Административно наказателно дело № 20231810200719 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

„*“ ЕООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление *, представлявано от управителя му Н. С., чрез адв. В. И. от САК е обжалвало в законния срок електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8504604082, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 187а, ал. 2 т.3 вр. ал.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 2500 лв., като излага съображения за незаконосъобразност на същото и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се представлява, а в писмена молба от адв.В. И. от САК се заявява, че се поддържа жалбата. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, направени от жалбоподателя.

Въззивната страна – Агенция „Пътна инфраструктура“- София, се представлява в съдебно заседание от юрк.С. Г., която оспорва жалбата.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не 1 изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: справка за актуално състояние – 2бр.; Решение № 101 на МС от 20.02.2020г. – 8л.; електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8504604082/04.06.2021г.; доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179, ал.3-3в – извлечение; снимков материал – 2 бр.; справка за собственост на МПС – извлечение; известие за доставяне, се установява следната фактическа обстановка:

На 04.06.2021г., в 15,50 ч. с устройство № 10052, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, е било регистрирано движението на пътно превозно средство (ППС) товарен автомобил м.*, с техническа допустима максимална маса 24 000 кг, брой оси 3, по път А-2 км 51+778, в община Правец, с посока намаляващ километър (включен в обхвата на платената пътна мрежа), като за него няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, чрез която може да бъде заплатена таксата съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Поради това и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 36 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е ангажирана административно-наказателната отговорност на собственика на горепосоченото ППС, а именно „*“ АД.

От представената по делото справка от история на обработка на нарушение по ЕФ № № 8504604082 е видно, че процесният електронен фиш е издаден не по-рано от 03.02.2023 г., когато е подписан с квалифициран електронен подпис.

Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в законоустановения 14-дневен срок и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакувания ЕФ/, при наличие на правен интерес от 2 обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

В хода на административно наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като при издаване на процесния ЕФ не е спазен срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН . Съгласно установената константна практика, се приема, че "откриването" на нарушителя е налице, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира нарушителя.

Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушението, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и от субективна страна. В процесния случай, видно от снимковия материал, който е основание за издаването на електронния фиш, нарушението е станало известно на наказващия орган още на датата на извършването му – 04.06.2021г. и ЕФ като аналог на наказателното постановление е съставен след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от заснемане на нарушението - изтекъл на 04.12.2021 г. Видно е от приобщените по делото писмени доказателства, че процесният ЕФ е съставен на 03.02.2023г. и връчен на жалбоподателя на 28.06.2023 г.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 34, ал.3 от ЗАНН образуваното административно-наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта, а според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОС на Втора колегия на ВАС сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административно-наказващия орган. За тези срокове съдът следи служебно.

Налага се извод, че издаването на електронен фиш, респ. НП след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове, е абсолютна процесуална пречка да продължаване на административно-наказателното производство и е 3 достатъчно основание за отмяна на атакувания електронен фиш като незаконосъобразно издаден.

Настоящият съдебен състав не споделя становището на други съдилища, че ЕФ не може да се приравнява по форма, съдържание, реквизити и срокове към АУАН и НП и по отношение на него са неприложими сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Настоящият съдебен приема, че установяването други последици от електрония фиш, различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона.

Аргумент в подкрепа на горното е и това, че специалната процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели осъществяването на едно ускорено производство по ангажиране на административно-наказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя.

Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с техническото средство.

От друга страна АНО в нарушение на закона е наложил незаконосъобразно наказание на жалбоподателя, като вместо наказание „имуществена санкция“ му е наложил неправилно наказание „глоба“, което е недопустимо с оглед на това, че в случая се касае за вменено нарушение на търговско дружество, а не на физическо лице.

Като окончателен се налага изводът, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразен и като такъв следва де се отмени.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в тежест на административно-наказващия орган следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че 4 същите са действително сторени от страната по делото.

Претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са в размер от 660. 00 лв. с вкл. ДДС, и с оглед на това, че същото е в нормативно предвидения минимум следва да се уважи претенцията в цялост.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН , съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №8504604082, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „*“ ЕООДс ЕИК * със седалище и адрес на управление

* му е наложена „глоба“ в размер на 2500лв , като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА "Агенция пътна инфраструктура" на основание чл.

63д, ал. 1 от ЗАНН да заплати на „*“ ЕООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление *, сумата от 660.00лева /шестстотин и шестдесет лева/ с вкл.ДДС, представляваща сторени разноски в производството за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5