Определение № 4552 от 09.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4552 гр. София, 09.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20248002103067 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на община Разград, чрез надлежно упълномощен ст.юрк.

П. Т., срещу въззивно решение № 68/26.04.2024 г., постановено по в.гр.д. № 61/2024 г. на Апелативен съд - Варна.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необосновано. С изложението по чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличие на основание за допускане касационно обжалване по чл.

280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Ответната страна по касационната жалба К. Т. С., чрез процесуалния си представител адв.

М. Е., с писмен отговор възразява, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, а по същество намира подадената жалба за неоснователна.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационната жалба против въззивното решение в частта, с които съдът се е произнесъл по иска за обезщетение за имуществени вреди, уважен за предявения размер от 3053 лв., е процесуално недопустима по аргумент от чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК. Тази разпоредба изключва касационния контрол на въззивни решения, постановени по искове с цена до 5 000 лв. Искът е облигационен, а не вещен иск, и за него не са налице изключенията по чл.280, ал.3, т.1 ГПК, поради което в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане и производството по нея да се прекрати.

В останалата част касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от 1 надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

С въззивно решение в допустимата за касационно обжалване част, е потвърдено първоинстанционното решение № 181/14.11.2023 г. по гр. д. № 143/2023 г. на Окръжен съд Разград, в обжалваните пред въззивния съд части, с които община Разград е била осъдена да заплати на ищеца К. Т. С. обезщетение за неимуществени вреди, причинени при падане от велосипед, поради попадането му в металната решетка на дъждоприемна шахта върху пътното платно, за сумата от 24 000 лв., и съответно е определил съда отговорността за разноски по чл.78 ГПК. В частта, в която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 24 000 лв. до предявения размер 30 000 лв., първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в сила.

В частта, в която с въззивното решение е потвърдено първоинстанцинно определение по чл.248 ГПК с № 543/29.12.2023 г. по гр. д. № 143/2023 г. на Окръжен съд – Разград, е подадена касационна частна жалба, която се разглежда с друго дело пред ВКС по чл.274, ал.3 ГПК, и не е предмет на настоящето производство.

Въззивният съд е приел, че присъденото от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди е справедливо и кореспондира с доказателствения материал по делото. Механизмът на настъпване на инцидента е установен посредством показанията на свидетел очевидец – А. И. А.. Установено е, че на 10.05.2022 г. ищецът, движейки се в дясната част пътното платно на ул. „Грънчарска“ в гр. Разград, попаднал в дупка в асфалтовата настилка пред дъждоприемната шахта, поради което изгубил контрол над пътното превозно средство и се преобърнал. Установено е, че при настъпване на инцидента, пострадалото лице е управлявало градски велосипед с допълнително монтиран велосипеден двигател с вътрешно горене, квалифицирано като двуколесен мотопед, какъвто не е одобряван от български държавен орган и не подлежи на регистрация, както и че при управлението ищецът и не е носел предпазна каска. Вследствие на получените травматични увреждания, ищецът е постъпил на същата дата в „Многопрофилна болница за активно лечение Св. Иван Рилски – Разград“ АД, при претърпян травматичен шок със съчетана травма: глава, гърди и корем, множество лацероконтузни рани по лицето, оток на лицето, оток на горни дихателни пътища, фрактура на носните кости, фрактура на максила, фрактура на десен максиларен синус, комоцио церебри, контузио торацис и контузио абдоминис. Приет е в операционна зала за хирургична обработка на разкъсно-контузните рани. Заради засилващ се оток на лицето и горните дихателни пътища, и необходимост от осигуряване на свободни такива, ищецът е интубиран. Извършени са му хирургични интервенции под обща анестезия. След оперативния период е приведен в ОАИЛ, медикаментозно седиран и включен на ИБВ. Отпочната е терапия по реанимационен лист.

Проведени са диагностични и терапевтични процедури. За по-добра хигиена на устната кухина и изолиране на горните дихателни пътища било взето решение пострадалият да бъде трахеостомиран. След редукция на отока при възстановено съзнание, стабилна хемодинамика и добри дихателни параметри, ищецът бил изключен от ИБВ и насочен към ХО. На 13.05.2022 г. в общо тежко състояние К. С. е приет в отделението по хирургия на горепосоченото лечебно заведение, в което са му проведени диагностични процедури и 2 медикаментозно лечение. Ищецът е изписан на 19.05.2022 г. като е насочен към лечение, и консулт с лицево-челюстен хирург в гр. Русе. На същата дата е приет в „УМБАЛ Медика Русе“ ООД. През периода до изписването на пострадалият на 03.06.2022 г. са извършени две оперативни интервенции. В периода 11-16.06.2022 г. ищецът е бил на лечение в „УМБАЛ Медика Русе“ ООД по повод увредени междупрешлени дискове в поясния отдел с радиокулопатия и придружаващи фрактури.В последствие е приеман за болнично лечение за смесена астма и хроничен бронхит.

В първоинстанционното производство са приети съдебно-медицинска/СМЕ/ и съдебно инженерно-технически експертизи, които въззивният съд е кредитирал. От заключението на СМЕ е прието за установено, че пострадалият е претърпял увреждания: травматичен шок; травматична кома – загуба на съзнание с пълно откъсване от обкръжаващата го среда, наличие на патологични рефлекси от групата Бабински двустранно; черепно-мозъчна травма с отслабени зенични реакции; счупване на долна челюст – открита разместена фрактура в средата на долната челюст с дентално ангажиране на корена на първи десен резец, наличен фрагмент на корена на първи горен резец в ляво; фрактура на горна челюст вдясно Le Fort 2 /тотална фрактура на горна челюст, ведно с носните и слъзни кости/ с дентално ангажиране на първи молар /кътник/ вдясно; полифрагментна фрактура на десен максиларен /горночелюстен/ синус с дислокация на фрагменти от задна, латерална /външностранична/ и предна стена; счупване на носни кости с продължително кръвотечение; екстракция на зъби 17 и 31 – силно подвижни; оток на горни дихателни пътища, наложило интубация и впоследствие трахеостомия за осигуряване на дишането; двустранен периорбитален хематом, подконюнктивален кръвоизлив във видимата част на склерата на лявото око; множество разкъсно-контузни рани на лицето с хирургична обработка, оток и деформация на лицето; възпалителен процес; временно повишени стойности 4 на кръвната захар; понижаване на хемоглобина в кръвта; наднормено микробиологично посяване на материал от интубационна тръба и носен секрет; малки плеврални изливи двустранно. Част от горепосочените увреждания са квалифицирани като разстройства на здравето, обуславящи временна опасност за живота, а други като неопасни за живота, но все пак причинили болки и страдания на лицето. Посочено е, че възстановителният период е с минимална продължителност от 6 месеца. Вещото лице отбелязва, че заболяванията „смесена астма“, „хроничен бронхит“, уврежданията на междупрешленните дискове в поясния отдел с радикулопатия и сънна апнея не са в причинно-следствена връзка с инцидента от 10.05.2022 г. От заключенията на кредитираните съдебна инженерно-техническа и допълнителна съдебна инженерно-техническа експертизи се установява, че шахтата, при преминаването на която е настъпил инцидента, не отговаря на стандарта за полагане – решетката е поставена с отворите по посока на движението. Вещото лице е констатирало видими деформации /хлътване – провисване на капака/. Шахтата не е била почиствана периодично, което затруднява проводимостта на повърхностните /дъждовните/ води и става невидима при обилен валеж като по този начин става недопустимо препятствие за движението. Така също е посочено, че нивото на асфалтово покритие видимо се е разминавало с равнището на горния ръб на решетката на шахтата. В открито съдебно заседание вещото лице е уточнило, 3 че са наблюдавани не само експлоатационни провисвания на решетката от натовареност на движението, но и допълнителни деформации, изразяващи се в изрязвания на асфалта около шахтата. Заключението на изслушаната във въззивното производство СТЕ, според което преходът между шахтата и асфалтовата настилка е нормален, не е кредитирано като изготвено месеци след инцидента, противоречащо на установеното състояние от първата СТЕ, поради което е направен извод, че дефектът е бил отстранен чрез ремонтни дейности.

Кредитирани са показанията на свид.А. А.-очевидец, за механизма на настъпване на инцидента, на свид.А. И. и свид.А. К.-за получените травми и състояние веднага след инцидента и за възстановителния период и преживяванията на ищеца в тази връзка.

Прието е, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на общината по реда на чл. 45 ЗЗД вр. чл. 49 ЗЗД, тъй като не е изпълнила задължението си по чл.11, ЗОС и чл. чл.

19, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 3 от ЗП във вр. с § 1, т. 3 и 14 от ДР на закона и чл. 31 на ЗП да поддържа пътищата и техните съоръжения, сред които са и водоотвеждащите устройства, като осигурява необходимите изисквания за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. Установено е по категоричен начин, че към 10.05.2022 г. ответникът не е изпълнил задължението да положи грижата на добър стопанин, осигурявайки безопасността на движението като стопанисва инфрастуктурния обект, представляващ общинска собственост – дъждоприемната шахта, в чиито пропаднал ръб ищеца като участник в движението се е ударил и реализирал телесни увреждания. Налице е причинно-следствена връзка между противоправното бездействие на общината и реализираните увреждания на пострадалият. Предвид гореизложеното и при преценка на събраните по делото доказателства относно обема и интензитета на претърпените неимуществени вреди съдът е приел за доказано, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил посочените в СМЕ телесни увреждания, които са в причинно-следствена връзка с установения механизъм от вещото лице по назначената в първоинстанционното производство СИТЕ, а именно: попадане на мотопеда в провиснала шахта, при което е осъществен удар на предното колело на управлявания от ищеца мотопед, довел до падане по лице от страна на пострадалия. При постановяване на решението си съда е отчел, възрастта на пострадалия /32 години към момента на настъпване на деликта/; възстановителния период – не по-малко от 6 месеца; загубата на съзнание вследствие на удара; обезобразяването на лицето на ищеца причинено от получените травми; изпитаните физически болки и страдания; двумесечния престой в болница /с известни прекъсвания/; фактът, че лицето живее с родителите си и се е налагало да бъде обгрижван от тях при задоволяване на физиологичните си потребности непосредствено след изписването му от болницата; неспособността да разговаря свободно; обстоятелството, че неизбежното състояние на зависимост от близките си е създало у пострадалия неудобства, напрежение и притеснителност; претърпеният психически стрес, безспорно обусловил влошаване качеството му на живот - невъзможност да замине за Германия, каквито са били първоначалните му планове, тревожност, страх и безпокойство, ограничаване на социалните контакти.

С оглед гореизложеното инстанцията по същество е приела, че определеният от първоинстанционния съд размер на дължимо обезщетение от 30 000 лева съответства както 4 на общественоикономическото развитие на обществото към датата на процесното ПТП, така и на общественото понятие за справедливост. Съобразявайки установените обстоятелства, довели до ПТП, както и тези обусловили настъпването на вредите, съдът е определил, че процентът на съпричиняване от ищеца е в размер на 20%, след приспадане на който принос справедливото обезщетение възлиза на 24 000 лв., и поради съвпадане на крайния резултат с този по първоинстанционното решение, последното подлежи на потвърждаване в тази част.