Решение № 574 от 12.12.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 574 гр. Плевен, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Чавдар Ив. Попов при участието на секретаря Никол Н. Ненова като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно наказателно дело № 20244430201639 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН

С наказателно постановление № 24-0938-002219 от 28.06.2024г. на *** Група в ОДМВР Плевен, Сектор „Пътна полиция“ Плевен на Д. М. М. с ЕГН:

**********, с адрес: *** на основание чл.53 от ЗАНН и по: чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба, в размер на 150 /сто и петдесет лева /, за нарушение на чл.96 от ЗДвП.

Чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 / петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени като необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Не се явява и адв.Р. И. от АК-София с пълномощно по делото.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за 1 установено следното:

С оглед датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Наказателното постановление е издадено за това, че на 15.06.2024г. в 15:08 часа в *** като водач на лек автомобил *** с рег.№ ***, собственост на *** ЕООД с Булстат: ***, паркирайки МПС-то в горепосоченото кръстовище водачът не взима необходимите мерки МПС-то да се приведе в движение или да потегли само в следствие на което то потегля самостоятелно като удря в задната лява част правилно паркиралия лек автомобил *** с рег.№ ***, собственост на Г. Д. Б. и като участник в ПТП при разногласие относно обстоятелства за възникването на ПТП не остава на място и не уведомява конкретната служба на МВР обслужваща района, с което виновно е нарушил разпоредбите на чл.96 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от представените и вложени по делото писмени доказателства, а именно: АУАН Серия GA № 1256644/15.06.2024г.; Справка за нарушител на жалбоподателя Д.

М.; Копие от Заповед № *** на Министъра на вътрешните работи; 1 бр.копие на Протокол за ПТП № ***

Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира изцяло показанията на свидетелите К. К. С., Д. Р. М. и Г. Д. Б.. Тези показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност,взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени и гласни доказателства, както и поради липса на всякакво съмнение в тяхната безпристрастност и обективност. Въпреки, че свидетелите К. С. и Д. М. не са очевидци на ПТП-то, те свидетелстват относно обстоятелствата, които те са установили при пристигане на мястото на пътното транспортно произшествие, а именно, че при пристигането им на местопроизшествието са установили само единия от участниците в ПТП-то, 2 мястото на удара и фактическата обстановка, така, както те са я възприели.

Свидетелят Г. Д. Б. описва фактическата обстановка, така, както същата е била възприета от полицейските служители. Свидетелят Б. е бил шофьора на другия автомобил ***, който е участвал в процесното ПТП.

Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Безспорно не бе установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН.

В сведението на жалбоподателя Д. М., подадено до *** Сектор „ПП“ Отдел „ОП“ ОД на МВР - Плевен същият не отрича нито едно обстоятелство от описаната фактическа обстановка, така както я описват и св. С. и М..

Жалбоподателят М. твърди, че причината за настъпилото ПТП е обстоятелството, че същият е забравил на остави на скорост колата и тя е тръгнала, като се е спряла в друг автомобил. Жалбоподателят попитал хора, които се намирали на мястото на произшествието дали някой от тях знае на кой е другият лек автомобил, който е ударен от него, но никой не е знаел. М. в сведението си твърди, че е оставил телефонен номер , но поради обстоятелството, че е бил разстроен от случилото се е пропуснал една цифра от номера. Жалбоподателят твърди също така, че е трябвало да остави колата и ключовете в офиса и после се е върнал с личния си автомобил и е заварил полицейските служители на мястото на произшествието.

Безспорно според съда се установи, че е имало и други възможни варианти към които да пристъпи жалбоподателя, за да установи контакт с собственика на другия автомобил, участник в ПТП-то, както и да уведоми съответната служба на МВР. Факт е,че нарушителят не е предприел необходимите мерки за уведомяване нито на пострадалия собственик, нито на органите на МВР. Да се приеме липса на вина в случая би било опасен прецедент, който би „умъртвил“ този доста важен текст от ЗДП.

Неоснователно е становището на повереника на жалбоподателя, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила, както при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, така и при издаване на наказателното постановление, водещи до накърняване правото на 3 защита на административно отговорното лице. Тези твърдения на повереника на жалбоподателя не са подкрепени с никакви конкретни доказателства.

Затова съдът приема, че с действията си, жалбоподателят Д. М. безспорно, виновно е осъществил с деянията си признаците на съставите на административните нарушения по смисъла на чл.96 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, поради което законосъобразно наказващият орган е приел за извършени тези нарушения и е наложил наказания за тях. При проверката на цялото административнонаказателно производство, която извърши съда, не се констатираха нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна на наказателното постановление. Не се констатира нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Спазени за процесуалните изисквания – АУАН и НП съдържат всички реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Издадени са от компетентни органи, в рамките на правомощията си. Не се констатира нарушаване правото на защита на жалбоподателя. НП следва да се потвърди изцяло.

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди.

Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

Потвърждава наказателно постановление № 24-0938-002219 от 28.06.2024г. на *** Група в ОДМВР Плевен, Сектор „Пътна полиция“ Плевен, с което на Д. М. М. с ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл.53 от ЗАНН и по: чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба, в размер на 150 /сто и петдесет лева /, за нарушение на чл.96 от ЗДвП.

Чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 / петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Плевен в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4