Решение № 13537 от 10.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13537 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ............................. при участието на секретаря ....................... като разгледа докладваното от ............................. Гражданско дело № 20231110148278 по описа за 2023 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ...................... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. В. ...................., К. В. И. и ...................

А.а-................ за заплащане разделно при квоти по 1/3 за всеки от тях сумите, както следва: сумата от 1597,59 лева за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. за доставена от дружеството топлинна енергия в имот, находящ се на адрес: ........................., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението (08.03.2019 г.) до плащането, сумата от 314,51 лева – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2016 г. до 27.02.2019 г., сумата от 23,55 лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.02.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението (08.03.2019 г.) до плащането, както и сумата от 5,11 лева – лихва за забава в плащането на главницата за дялово разпределение за периода от 30.03.2016 г. до 27.02.2019 г., за които вземания на 20.07.2019 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поправена с разпореждания от 03.05.2025 г., по ч. гр. д. № 13719/2019 г. по описа на СРС, 119 състав.

След постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове (уточнени с молби от 13.05.2025 г. и 23.05.2025 г.) за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение, срещу А. В.

.................... и К. В. И., които с оглед твърденията на ищеца дължат разделно при квоти по 1/3 за всеки от тях гореописаните суми за горепосочените 1 периоди, както следва: сумата от 532,53 лева за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. за доставена от дружеството топлинна енергия в имот, находящ се на адрес: ........................., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението (08.03.2019 г.) до плащането, сумата от 104,84 лева – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2016 г. до 27.02.2019 г., сумата от 7,85 лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.02.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението (08.03.2019 г.) до плащането, както и сумата от 1,70 лева – лихва за забава в плащането на главницата за дялово разпределение за периода от 30.03.2016 г. до 27.02.2019 г.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответниците да са клиенти на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от .................... Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена топлинна енергия за битови нужди и цена на услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника К. В. И., с който изразява становище за частична неоснователност на предявените искове поради погасяване на вземанията за периода от м. 05.2015 г. до м. 03.2016 г. по давност. Моли за отхвърляне на исковете за погасения по давност период. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника А. В. ...................., с който изразява становище за частична неоснователност на предявените искове поради погасяване на вземанията за периода от м. 05.2015 г. до м. 03.2016 г. по давност. Моли за отхвърляне на исковете за погасения по давност период. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца ................. не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл.

150, чл. 153 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия 2 ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

Не е спорно между страните, а и от приетите по делото като писмени доказателства документи, се установява, че ответниците са съсобственици на процесния имот през процесния период, следователно са и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ................. при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно наредбата за топлоснабдяването и методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към наредбата. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответниците във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна 3 енергия, за които на ответниците са начислени сметките за процесния период.

Ответниците са упражнили своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като са заявили възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е основателно.

Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011 г. по тълк. дело №3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.

„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13719/2019 г. по описа на СРС, 119 състав – 08.03.2019 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 08.03.2016 г., са погасени по давност.

По отношение на предявените вземания са приложими отменените Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. (за задълженията за периода м. 05.2015 – м. 06.2016 г.) и новоприетите Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ1/27.06.2016 г. на КЕВР (за вземанията за периода след тази дата).

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на топлопреносното предприятие.

По своята правна същност ежемесечното публикуване на дължимите суми на общодостъпно място в интернет представлява покана от кредитора до длъжника, в която е конкретизиран размерът на дължимата сума за изтеклия отчетен период, т.е. в случая изискуемостта на задължението е обвързана с изпращането на покана от продавача на топлинна енергия, поради което следва да се приеме, че давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването им – арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Следователно, задълженията за периода м. 05.2015 – м. 02.2016 г. включително са погасени по давност. За последния месец от посочения период задължението е станало изискуемо на 01.03.2016 г. (датата, на която задължението за изтеклия на предходния ден отчетен период е възникнало), като тригодишната погасителната давност за него е изтекла на 01.03.2019 г. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 08.03.2019 г. Не са погасени по давност задълженията за периода м. 03.2016 – м. 06.2016 г., за които са приложими отменените Общи условия, одобрени с Решение № ОУ4 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., тъй като същите са станали изискуеми след 08.03.2016 г. (съответно на 01.04.2016 г., 01.05.2016 г., 01.06.2016 г. и 01.07.2016 г.) и по отношение на тях тригодишната погасителната давност е била прекъсната с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13719/2019 г. по описа на СРС, 119 състав на 08.03.2019 г.

По отношение на вземанията за периода от м. 07.2016 г. нататък приложение намират новоприетите ОУ от 2016 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Следователно, задължението за м. 07.2016 г. (по отношение на което се прилагат новите ОУ) не е погасено по давност – за този месец задължението е станало изискуемо на 14.09.2016 г., като тригодишната погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 14.09.2019 г., т.е. след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 08.03.2019 г.