Решение № 269 от 02.07.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Русе, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Черкезова

Членове:

Палма Тараланска

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20244500500368 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Р. В. Р., чрез пълномощника си адв. В.Ф., е обжалвал решението на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 3228/2023г.

Излага оплаквания за процесуални нарушения, неправилност и необоснованост на съдебния акт и иска отмяната му от въззивната инстанция и уважаване изцяло на претенцията. Претендира разноски за производството.

Ответникът по в.жалба В. С. Ч., чрез пълномощника си адв. К.Б., взема становище за неоснователност на жалбата, и иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна.

В рамките на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предмет на делото е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД. От 1 фактическа страна по делото е установено следното :

С влязло в сила на 02.02.2023г. Решение по гр.д № 3421/2015 г. на Русенския районен съд жалбоподателят / ищец в първоинстанционното производство / бил осъден да плати на ответника В. С. Ч. сумата от 1 465,55 лева, представляваща разноски за производствата по В.гр.д. № 186/2018г. на РОС и по гр.д. № 3957/2020г. на ВКС.

На 20.02.2023г. последният, чрез пълномощника си адв.К.Б., въз основа на съдебното решение, се снабдил с изпълнителен лист срещу Р. В. Р., за сумата от 1 465,55 лева.

На 21.02.2023г. Р. В. Р. по банков път превел по сметка на В. Ч. в „ Банка ДСК“ЕАД сумата от 1465,55 лева.

На 22.02.2023г. по молба на В. Ч., чрез пълномощника му адв.К.Б., било образувано изпълнително дело №144/2023г. по описа на ЧСИ В.Н..

По него на 23.02.2023г. била изготвена покана за доброволно изпълнение до длъжника Р. Р. – да плати по образуваното срещу него изпълнително дело с взискател В. С. Ч. сумата от 1465,55 лева, ведно с такси и разноски по изпълнителното производство, като били наложени запори върху вземанията му като взискател по изп.д. № 92/2023г. на ЧСИ В.М., и на банковите му сметки.

За да го представлява по образуваното изп.дело, на 24.02.2024г. Р. Р. упълномощил адв. В. Ф. и сключил с него договор за правна защита и съдействие, в който било уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 223 лева, платено на същата дата по банков път.

Също на 24.02.2023г. Р. Р., чрез пълномощника си адв.В.Ф., сезирал ЧСИ В.Н. по изп.д. № 144/2024г. с искане, поради плащането на сумата по изпълнителния лист преди образуването на изпълнителното дело, да прекрати същото на основание чл. 433 ал.1 т.1 пр.3 от ГПК, както и след влизане в сила на Постановлението ЧСИ да вдигне служебно наложените запори.

С Постановление от 02.03.2023г. ЧСИ В.П. прекратил изп.д. № 144/2023г. на основание чл. 433 ал.1 т.1 от ГПК, предвид представената му операционна бележка от „ Банка ДСК“ЕАД, отразяваща внасянето на сумата от 1465,55 лева по сметка на взискателя, на 21.02.2023г. – преди образуването на изпълнителното дело. Постановлението влязло в сила на 17.03.2023г.

При тази установената фактическа обстановка районният съд е извел извод, че предявената претенция е неоснователна, по съображения, че макар да е налице неправомерно поведение на ответника в първоинстанционното производство, изразило се в образуване на изп.дело след като е платено задължението по изпълнителния лист, не е допустимо да се обременява взискателят с ненужно платени от длъжника адвокатски хонорари, като последните не били обичайна последица, решаващо причинена от взискателя, а резултат от решение на длъжника.

Въззивната инстанция не споделя горния извод. След като е налице процесуално представителство и сторени за него разноски, които не могат да 2 бъдат претендирани като такива в изпълнителното производство, те подлежат на възстановяване по реда на чл. 45 от ЗЗД, при доказан деликт. В случая, както по същество е приел и първоинстанционният съд, такъв е налице, тъй като е осъществено противоправно поведение от В. Ч. - да иска изпълнение, след като вече му е било престирано, което противоречи на основен правен принцип. Именно от това негово действие, при пряка и непосредствена връзка, на длъжника са причинени имуществени вреди, под формата на загуби, изразили се в заплащането на адв.хонорар.

Упълномощавайки адв.В.Ф. да го представлява по образуваното срещу него изпълнително дело, длъжникът Р. Р. не е злоупотребил с право, както възразява ответникът, тъй като е предприел законосъобразни действия за защита на своите права и интереси. Процесуалното представителство в изпълнителното производство е право, което и самият ответник е реализирал, като е упълномощил адв.К.Б. да образува изпълнително дело, за защита и извършване на изпълнителни действия относно парично вземане / както е отразено в представения по изп.дело договор за правна защита и съдействие /.

Още повече, че жалбоподателят не е юрист, не притежава специализирани правни познания, живее в гр. София и обективно е препятстван да се запознае с образуваното при ЧСИ в гр.Русе изп.дело.

Като длъжник, чието задължение е парично ,т.е. носимо, той го е изпълнил чрез банков превод по сметка на кредитора си, което е допустим начин за погасяване на парично задължение. В случая за изпълнение на задължението на Р. Р. не е необходимо съдействие от страна на кредитора, тъй като сумата е преведена и постъпила по негова банкова сметка, и такова съдействие не е искано. Не е необходимо и изрично да бъде уведомен кредиторът, че дължимата сума е постъпила в патримониума му, тъй като той има възможност по всяко време да извърши справка по собствените си банкови сметки, още повече - когато възнамерява да пристъпи към принудително изпълнение. Наложените върху банкови сметки запори не препятстват титуляра им да извършва справки за движението по тях, като и самият ответник сочи, че няколко дена преди образуване на изпълнителното дело е проверял банковите си сметки и констатирал, че не е преведена дължимата му от жалбоподателя сума.

Доказаното наличие на всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД - противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете, и вина, която се презумира, сочи, че исковата претенция е основателна и ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 233 лева, представляваща вреда от непозволено увреждане - от платено в качеството му на длъжник по изп.дело № 144/2023г. на ЧСИ В.П., образувано по молба на В.

Ч., след като задължението му е било платено, адв.възнаграждение за осъществена правна помощ, съдействие и представителство от адв.В.Ф..

Размерът на уговорения и платен адвокатски хонорар не е прекомерен, а плащането на адвокатското възнаграждение е обичайна последица от сключване на договор за правна защита и съдействие.

Изложеното обуславя основателността на в.жалба, отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на предявената претенция.

3

С оглед изхода на спора в полза на в.жалбоподател следва да се присъдят разноски за производството - пред първата и втората инстанции, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК - за платени държавни такси 75 лева и адвокатски хонорар 800 лева.

Мотивиран така, Окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 262/01.03.2024г., постановено по гр. д. № 3228/2023г. по описа на Русенския районен съд и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА В. С. Ч., ЕГН **********, от гр.Р. ул.“ Р. Д. „ ** вх.*, ет.*, ДА ПЛАТИ на Р. В. Р.,ЕГН **********, от гр.С., ж.к.“ М. * А“ бл.***,вх.*, ет*, съд.адрес – гр.Р., ул.“К. С.“ №**, офис * / адв.В.Ф./, на основание чл. 45 от ЗЗД, сумата от 223 лева- обезщетение за претърпени имуществени вреди от плащането на адв.възнаграждение за осъществена правна помощ, защита, съдействие и представителство от адв. В. Ф. по изп.д.№ 144/2023г. на ЧСИ В.Н., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 22.02.2023г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА В. С. Ч., ЕГН **********, ДА ПЛАТИ на Р. В. Р., ЕГН**********, деловодни разноски за производството в двете инстанции, в размер на 875 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4