Решение № 116 от 20.03.2024, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. гр.Велинград, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20235210101233 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 240, ал.1 и ал. 2, във чл.

79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, във вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК:

203374133 от Ж. А. О. за сумата 1000 лева главница, договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 131.06 лв. за периода от 21.02.2019 г. до 25.02.2020 г., мораторна лихва върху главницата в размер на 172.47 лв. от 25.02.2020 г. до 29.08.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 442/11.09.2023г. по ч. гр. д. 852/2023г. на РС Велинград, ведно със законната лихва върху главницата от 04.09.2023г., до окончателното изплащане на дължимите суми.

Ищецът твърди, че вземането му спрямо ответника произтича от сключен между „Сити Кеш“ ООД и Ж. А. О. Договор за потребителски кредит № 276293 от 21.02.2019г., което му е надлежно цедирано с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022г., на основание чл.

99 от ЗЗД и приложението към него с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Договорът за кредит бил сключен по реда на ЗПФУР, като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването му на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон.

1

По силата на договора за кредит на ответника била предоставена сумата от 1000 лева, която следвало да върне 12 вноски по 218 лв. всяка в срок до 25.02.2020 г., при годишен лихвен процент от 40,05% и ГПР 48,63 %, съгласно погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

Излага, че ответникът бил запознат предварително с всички негови условия, както и с Общите условия приложими към него.

Твърди, че при сключване на договора били спазени императивните изисквания на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 ЗПК.

Поддържа, че изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя процесната сума. Длъжникът обаче не е изпълнил в задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не било погасено.

Излага, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. г. „Сити Кеш“ ООД прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера ищец „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133. За цесията О. бил уведомен на посочения от него настоящ адрес на 21.03.2022 година, както и със СМС на посочения от него телефонен номер.

Счита, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. Връчването на уведомлението, което нямало характер на лично и незаместимо действие, можело да се извърши и от пълномощник на цедента, включително и старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Цитира практика на ВКС, съгласно която, ако към исковата молба на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършена цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД. Прехвърляне на вземането пораждало действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и същото следвало да бъде съобразено от съда като факт от значение на спорното право.

Въз основа на така очерталата се обстановка се иска от съда да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо, съществуването на вземане в полза на „АПС Бета България“ ЕООД по 2 отношение на длъжника Ж. А. О. по Договор за потребителски кредит № 276293 от 21.02.2019г., сключен със Сити Кеш ООД, което е прехвърлено в полза на „АПС Бета България" ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022г., в размер на 1 000 лева главница, договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 131.06 лв. за периода от 21.02.2019 г. до 25.02.2020 г., мораторна лихва върху главницата в размер на 172.47 лв. от 25.02.2020 г. до 29.08.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 442/11.09.2023г. по ч. гр. д. 852/2023г. на РС Велинград, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на дължимите суми,

Претендира съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва допустимостта на иска с доводи за липса на пълна идентичност между вземането и това, предмет на заповедното производство и настоява исковото производство да бъде прекратено.

Оспорва основателността на иска.

Оспорва да е подписвал договора за кредит. Позовава се на неспазване на изискванията за форма на договора по чл. 10, ал.1 от ЗПК, с доводи, че макар договорът да е сключен в надлежна писмена форма и на хартиен носител не бил подписан от него и бил с шрифт по-малък от 12. Липсвал и погасителен план, подписан от заемополучателя.

Размерът на неустойката бил прекалено завишен, което сочело, че с нея не се цели проявление на посочените й функции, а несправедливо по съдържание съглашение във вреда на икономически по-слабата страна.

Оспорва, че дължи плащане и на мораторна и договорна лихва от датата за забава, поради ненастъпил падеж на задълженията. Сочи, че не бил канен да плати преди завеждане на иска. При липса на извънпроцесуална покана, лихва за забава не се дължала за периода преди връчване на исковата молба.

Счита начислената договорна лихва за прекалено завишена, поради което противоречала на добрите нрави. Очевидно било, че договорения размер на лихвата не целял проявление на посочените й функции, а сочел за несправедливо по съдържание съглашение, поради обективна неравнопоставеност на насрещните задължения. В случая следвало да се приеме, че се касае за неморално висок размер на лихвата, уговорен в самия договор. Затова договарянето й се явявало в противоречие с добрите нрави, поради което се явявала нищожна, на осн. чл. 26 ал. 1 ЗЗД. Уговорка за заплащане на договорната лихва надвишаваща три пъти законната лихва, която при сключване на договора била 10,02 %, противоречала на добрите нрави. Освен това същата била посочена само като абсолютна стойност, без да е изяснено как се съотнася към ГПР по договора.

Позовава се на неравноправни клаузи в договорите, в качеството си на 3 потребител, които не били индивидуално уговорени.

Позовава се на нищожност на клаузата, в т. 3.5 от договора, регламентираща годишния процент на разходите от 48.44 %, с доводи, че никъде не било посочено, как е формиран, кои разходи включва, кои са взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му.

Съдържащата се в Раздел 3, 4 информация относно броя и размера на погасителните вноски, ГПР и годишния лихвен процент, била най-обща и не отговаряла на изискването да е разбираема и недвусмислена, а и с нея не се конкретизирало какво точно се включва в размера на месечната вноска, като части от главницата и лихвата. Липсвала информация относно възможностите за промяна на лихвения процент и начина на определянето му.

Договорът бил недействителен на основание чл. 22 от ЗГК, тъй като не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК- липсвало посочване на лихвен процент, дължим при просрочие, липсвало предупреждение за последиците при просрочие на вноските, липсвало отбелязване за наличие или липса на право на отказ на потребителя от договора.

Оспорва съдържащата се в договора клауза за неустойка, която счита за нищожна, като противоречаща на добрите нрави. Претендираната неустойка не обезпечавала реален интерес, понеже такъв на практика не бил проявен, не обезщетявала вреди, понеже такива не били проявени, а санкционирала нарушение, което било без сериозна тежест, с оглед на това че ищецът не е реализирал загуби. Размерът й от 1341.72 лв. надвишавал самия заем, поради което неустойката излизала извън трите и присъщи функции — обезщетителна, наказателна и санкционна.

Съобразно нормата на чл. 2З от ЗПК, при недействителност на договора за кредит/заем, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс, т. е. само главницата.

Излага, че е извършил плащания на сумата от общо 912 лв. с платежни от 03.05.2019г; 20.05.2019г. и 20.07.2019г. и предвид недължимост на акцесорните вземания, сумата следва да се отнесе към погасяване на главницата.

Евентуално, позовава се на погасяване по давност на вземанията за договорна лихва по Договор за потребителски кредит № 276293 от 21.02.2019г..

Предвид гореизложеното, иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Претендира разноски.

Предявеният иск е допустим. В полза на ищеца срещу длъжника Ж. А.

О. е издадена Заповед № 442/11.09.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 852/2023г. на РС Велинград. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е оспорил вземането, предмет на заповедта за 4 изпълнение. На заявителя са дадени указания да предяви иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, които е изпълнил в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. Налице е идентичност между вземанията, предмет на заповедта за изпълнение и процесното по основание и размер, поради което предявените искове са процесуално допустими.

Съобразно изложените от страните факти, релевираните доводи и възражения и при съвкупната преценка на представените доказателства, съдът намира, че цедираното вземане произтича от сключен на 21.09.2019г. между Ж. А. О. и „“Сити Кеш“ ООД Договор за паричен заем № 276293, по силата на който ответникът заемодател е предоставил на ищеца сума в размер на 1 000 лв. Договорът е сключен по реда на ЗПФУР по електронен път от разстояние. По отношение на тези договори, освен общите нормативни правила, установени със Закона за потребителския кредит, приложими са и съдържащите се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Легалната дефиниция на договора за предоставяне на услуги от разстояние е дадена в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, електронният документ представлява всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Следователно в случаите, в които законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за действителност или за доказване, тя се счита спазена, след като е съставен електронен документ.