Решение № 92 от 25.10.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Бургас, 22.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Десислава Д. Щерева

Христина З. Марева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно гражданско дело № 20212000500349 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивни жалби на страните срещу решение № 156 от 5-ти май 2021 г. постановено по т. д. № 16/2020 г. по описа на Бургаски окръжен съд.

Във въззивната жалба на ищците - АН. Н. Ж. и Т. Г. Ж., подадена чрез адв. Г.К., решението се обжалва в частта, с която предявените от тях искове са отхвърлени над размера от по 90 000 лева за всеки от тях до пълния предявен размер от 150 000 лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва.

Твърди се, че решението в отхвърлителната му част е постановено като неправилно необосновано и незаконосъобразно в нарушение на материалния и процесуалния закон

Оспорен е изводът относно справедливия размер на обезщетението при приложение на материални закон - чл. 52 ЗЗД и критериите установени в ППВС № 4/1968 г. Не били обсъдени доводите относно възрастта на ищците и на пострадалата, като до края на живота си са лишени от възможността да разчитат на нейните грижи и обич, като имат морален дълг в отглеждането и възпитанието на непълнолетния й син и техен внук. Подчертани са 1 обстоятелствата свързани с причините, пострадалата да бъде погребана в гробищния парк на с. Индже войвода, където живеят. Направено е позоваване на съдебна практика в подобни случаи, съгласно която обезщетението е над100 000 лв.

Оспорва се изводът на съда за основателност на възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата С.Т. Ж. , поради непоставянето на предпазен колан и съотношението спрямо водача на МПС. Изложени са доводи за липса на доказателства за такова нарушение, като вещото лице основало заключението си на материалите по НОХД № 282/2019 г. на СлОС, което не е приложено по делото. Изтъкват се противоречия относно местонахождението на пострадалата в автомобила при настъпване на ПТП, а липсата на поставен предпазен колан като причината за изпадането на тялото била посочена хипотетично.

Поддържа се становище, че приложението на разпоредбата на чл. 51, ал.

2 ЗЗД не може да се основава на предположения.

С оглед установения механизъм на настъпване на ПТП - напускане на автомобила надясно, с последващ удар в отводнителния канал и преобръщането му, се оспорва наличието на причинно следствена връзка между леталните травми - нанесени преди изпадането на тялото от автомобила и предимно в дясната част на тялото и главата при удар в десните части от вътрешността на автомобила и наличието на предпазен колан.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от ответника - ЗД "Л." АД по подадената от ищците въззивна жалба.

С подадената от ответното застрахователно дружество „Л." АД въззивна жалба, решението се обжалва в частта, с която предявените искове са уважени над размера от 75 000 лв. до 90 000 лв. за всеки от ищците.

Решението се обжалва като немотивирано, като не били посочени фактите, на които съдът е изградил своята преценка. Поддържа се, че не е извършен необходимият анализ поотделно и в съвкупност на установените обстоятелства. Възражението по приложението на чл. 52 ЗЗД е оспорено с твърдение, че определеният от съда размер на обезщетението е завишен.

Поддържа се, че възражението за съпричиняване е доказано в съотношение на 50 %, дори само с оглед непоставянето на предпазен колан,който можел да предотврати изпадането на пострадалата от автомобил и настъпването на летални травми.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищците чрез пълномощника си - адв. Г. К., оспорват жалбата на застрахователя като неоснователна по съображенията, на които са основани възраженията в подадената от тях въззивна жалба.

2

В с. з. за въззивниците – ищци, се явява представител по пълномощие, който поддържайки въззивната жалба с оглед на изложените в нея възражения, акцентира върху тенденция в съдебната практика към увеличаване размера на обезщетенията, поради изменената социалноикономическа обстановка. Позовава се на конкретна съдебна практика на ВКС

За въззивника – ответното застрахователно дружество, се явява представител по пълномощие – адв. П. В., който поддържа подадената от въззивнат жалба, като оспорва въззивната жалба и възраженията на ищците. В писмено становище по същество излага доводи относно установените обстоятелства като изведени в задължителната съдебна практика критерии за определяне размера на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Изтъква факта, че ищците и пострадалата са живели в различни населени места и настоява. Излага анализ на гласните доказателства, според който не била доказана близост в отношенията между тях. Сочи съдебна практика.

Бургаски апелативен съд, извършвайки проверка за валидност и допустимост на решението, не намери пороци, които да обуславят решение на въззивната инстанция на основание чл. 270, ал. 1 и ал. 3 ГПК.

Пристъпвайки към разглеждане на делото в обхвата на повдигнатите от страните въпроси по правилността на обжалваното решение, БАС намира следното:

Предмет на делото са предявените от АН. Н. Ж. и Т. Г. Ж. против ЗК „Л.“ АД искове на основание чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 380 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, поради настъпилата смърт на дъщеря им – С.Т. Ж., в ПТП на 29-ти септември 2018 г. на автомагистрала „Тракия“ на км. 266, причинено от водача на лек автомобил „Шкода Фабия“, с рег. № ***, управляван от водач – Т.Я.Т. за което последният е признат за виновен с постановената и влязла в сила присъда по НОХД № 282/2019 г. на СлОС, за това, че на посочената дата и път, в следствие нарушение на правилата за движение по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, по непредпазливост е причинил смъртта на пострадалата С. Т. Ж., с което осъществил състава на престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК.

3

Обжалваното решение № 156 от 5-ти май 2021 г. постановено по т. д. № 16/2020 г. по описа на Бургаски окръжен съд е влязло в сила като необжалвано в частта, с която на ищците АН. Н. Ж. и Т. Г. Ж. е присъдено обезщетение в размер на по 75 000 лв. за всеки от тях. Така влязлото в сила решение обвързва настоящия въззивен състав съгласно чл. 297 и чл. 298 ГПК като задължително в отношенията между страните и относно наличието на задължение по чл. 432, ал. 1 вр. чл. 380 КЗ за ответното застрахователно дружество да заплати обезщетение за неимуществени вреди до посочения размер, заедно със законната лихва, считано от 4-ти октомври 2019 г., като във връзка с предявените искове са спорни въпросите относно присъждането на обезщетение в по-висок размер от 75 000 лв., наличието на съпричиняващо поведение от страна на пострадалата за настъпване на вредоносния резултата и при положителен отговор на този въпрос – относно наличието на основание за намаляване на обезщетението съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Във връзка с посочените въпроси, ищците са въвели и поддържали твърдение, че са преживели шок от внезапната смърт на дъщеря си, с която имали силна емоционална връзка и я възприемали като загрижена и любяща дъщеря, на чиято подкрепа разчитали в живота си. Животът им се преобърнал, домът им опустял, чувстват се самотни и духовно ограбени, като въпреки усилията на техния син, прекомерният стрес от загубата на дъщеря им довел до влошаване на тяхното здравословно състояние. Претендирали са заплащане на обезщетение в размер на по 150 000 лв. за всеки от тях, като оспорват твърденията, че дъщеря им е имала съпричиняващо вредоносния резултат поведение, изразяващо се в непоставянето на предпазен колан, както и ирелевантността на такъв факт към причинените травми, предвид преобръщането на автомобила като фактор за свободно движение на тялото й в купето и изпадането му от автомобила.

Ответното застрахователно дружество е оспорвало твърденията относно претърпените страдания като недоказани, като се настоява, че е доказано допуснатото от пострадалата Ст. Т. Ж. нарушение по чл. 137а ЗДвП, с което е допринесла за настъпване на леталните увреждания не по-малко от виновния водач.

Извършвайки анализ на събраните по делото доказателства във връзка с 4 тези твърдения, БАС приема за установени следните релевантни факти и обстоятелства: Във връзка със застрахователно правоотношение между ответника ЗК „Л.“ АД и водача на МПС лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“ с рег. № ***, по повод ЗЗГО полица BG/22/***, със срок на покритието 16.01.2018 г. – 15.01.2019 г. ответното застрахователно дружество ЗК „Л.“ дължи на ищците АН. Н. Ж. и Т. Г. Ж. обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди поради смъртта на дъщеря им С.Т. Ж., настъпила като пряка последица от настъпилото ПТП на 29-ти септември 2018 г. с участието на застрахованото МПС.

С. Т. Ж. пътувала като пътник в автомобила на предна дясна седалка, без поставен предпазен колан, който факт се установява безпротиворечиво от заключенията на вещите лица по назначената САТЕ и СМЕ. Автомобилът е излязъл от пътя, ударил се е в канавката и след преобръщания по надлъжната си ос, е спрял в терена до магистралата. След удара в бетонните плочи на канавката, пострадалата С. Т. Ж.. е излетяла от автомобила през счупения прозорец и вратата на автомобила, за което свидетелстват установените от СМЕ характерни травми, получени от приземяване на тялото по гръб след падането, както и от направеното сравнение с получените леки травми от водача, който е бил с поставен колан. Заключенията на вещите лица не се опорочават от обстоятелството, че по делото не са приложени материалите по НОХД № 282/2019г. по описа на ОС-Сливен. Факта на противоправното поведение на водача е установено с оглед влязлата по това дело присъда срещу него, на което и ищците основават претенцията си. Следователно няма спор, че данните с които са работили вещите лица се извличат по надлежния процесуален ред във връзка с наказателното производство и приобщаването им чрез заключенията на вещите лица не представлява процесуално нарушение, разколебаващо кредитирането им за целите на настоящия процес.

От гласните доказателства по делото се установява, че между ищците и дъщеря им е съществувала значима за пострадалата и значителна за родителите й синовна връзка, за което свидетелстват установените от показанията на свидетелите данни относно добрия характер и социалножелателното поведение на пострадалата, постигнато вследствие грижите и възпитанието на родителите й. Била е привързана към тях и те към нея, често ги е посещавала в селото, където са живели, за да им помага. Така 5 създадената връзка е била прекъсната неочаквано и внезапно от настъпилата в процесното ПТП смърт, което е довело до тежкото преживяване на загубата от страна на ищците – нейни родители, за което говорят плача, изразената мъка и честите посещения на гроба на дъщеря им, което е обусловило и желанието им тя да бъде погребана в гробищата на селото, в което живеят.

Относно правото им да получат обезщетение на основание чл. 432, ал. 1 КЗ БАС в настоящия му състав намира, че справедливият размер е от по 150 000 лв. за всеки от тях. С оглед икономическите тенденции в страната след 2018 г. и към настоящия момент, възприети като критерий в практиката на съдилищата този размер се явява справедлив да обезщети ищците за страданието в следствие на загубата им, без да води до тяхното неоснователно обогатяване. Връзката между родител и дете поначало се възприема като най-значимата в живота на всеки човек, като от данните по делото е видно, че тя е била изградена като такава в динамиката на отношенията между ищците и пострадалата им дъщеря. Обстоятелството, изтъквано от ответното застрахователно дружество, че не са живели с нея, не разколебава този извод, а напротив – подкрепя впечатлението, че родителите са с допринесли с положените от тях грижи и възпитание за личностното развитие и социално израстване на дъщеря си, естествена последица от което е отделянето й от тяхното семейство и създаването на свое. Емоционалната и духовна връзка между тях е продължила, което е намерило израз в установените от показанията на свидетели посещения на дъщеря им и оказваната от нея помощ.