Решение № 101 от 08.01.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20231100510686 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. С. Ч., чрез адв. Г. И., срещу решение № 20089750/05.05.2023 г. по гр. д. № 66139/2019 г. на Софийски районен съд, 161 състав, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателката срещу К.

М. К. искове: по чл. 45 ЗЗД за сумата от 4000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от лични действия на К.; по чл. 49 ЗЗД за сумата от 1000 лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени от допуснати от К. действия на трето лице; по чл. 49 ЗЗД за сумата от 653,90 лева - обезщетение за имуществени вреди, причинени от допуснати от К. действия на трето лице.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че К. К. безспорно е знаела за сключения договор за наем и за възникналия спор с наемодателя при встъпването си като управител на дружеството-наемател, като не е предприела действия нито за плащане на дължимите наеми, нито е оказала съдействие за осигуряване на достъп до апартамента, който е ползван от трето лице. В тази връзка се сочи, че ответницата нито твърди, нито ангажира доказателства, от които да се приеме, че е опитала да потърси разрешение на възникналия спор относно състоянието на имота, да се свърже с наемодателя или че е изразила готовност да организира достъп до имота, за да се установи действителното му състояние и, в случай на необходимост, да бъдат уточнени съответните дейности, които да бъдат предприети, а според въззивницата добросъвестността и принципът да не се вреди другиму са изисквали от К., в качеството си на управител на търговското дружество, да предприеме съответни 1 действия. Освен описаните бездействия, се счита, че ответницата е извършила и противоправни действия, изразяващи се в упълномощаване на адвокат за вписване в Търговския регистър като седалище и адрес на управление на дружеството „Е.“ ЕООД адреса на процесния апартамент - ул. *******, въпреки че към онзи момент е знаела, че договорът за наем е развален и че няма законово основание адресът на наетия имот да бъде избран и след това обявен публично като седалище на наемателя. Поради това се счита, че ответницата следва да носи отговорност за личното си виновно поведение на основание чл. 45 ЗЗД. Освен това се сочи, че районният съд е допуснал съществено нарушения на съдопроизводствените правила, в частност на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл.

236, ал. 2 ГПК. Не ставало ясно от мотивите защо съдът е отъждествил личното поведение на ответницата с това на търговското дружество, в качеството му на наемател по договора, доколкото наличието на облигационно отношение с търговското дружество не изключва отговорността за противоправно поведение на физическите лица - членове на органите му на управление. Сочи се, че управителят на търговското дружество действа виновно и умишлено противоправно, той не изразява воля и поведението му не е в качеството на управител, а на физическо лице. Поради това вместо да се отклонява от обсъждането на предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 45 ЗЗД с аргумент за съществувалата договорна връзка, съдът е следвало да анализира събраните по делото доказателства с оглед личната отговорност на ответницата като физическо лице и да се произнесе относно наличието на всеки от елементите на фактическия състав. На следващо място се поддържа, че ответницата следва да отговаря за действията на третото лице Ф. Д., като се оспорва изводът на районния съд, че поведението му не е противоправно, в която връзка се излагат подробни съображения. Оспорва се изводът на районния съд, че извършените от Д. строителни дейности са предхождали вписването на ответницата като управител, както и че разходите за възстановяване на апартамента в първоначалния вид не са реално извършени. По тези съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от насрещната страна К. М. К., чрез адв. Б. Г., с който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба.

С обжалваното решение СРС приема, че по делото не е установено ищцата да е търпяла неимуществени вреди във връзка със заявяването за вписване на наетия имот като адрес на дружеството, поради което другите елементи от фактическия състав на деликта не следва да се обсъждат. Касателно твърденията за вреди от незаплащането на наеми и неосигуряване на достъп до имота е посочено, че се касае за неизпълнение на договорни задължения между ищцата и дружеството-наемател, поради което не е налице основание за търсене на отговорност за неимуществени вреди от управителя му. По отношение на претенциите по чл. 49 ЗЗД за неимуществени вреди се установява, че ищцата е претърпяла стрес и негативни емоции вследствие на ремонтните дейности, извършвани без съгласието от обитаващото имота лице Ф. Д., както и от предложението тези дейности да бъдат заплатени от ищцата, да бъдат приспадани от следващи наемни суми или наемателят да закупи на много ниска цена наетия апартамент. Прието е обаче, че претенциите на Д. за закупуване на имота на пониска от пазарната цена, за безвъзмездно ползване или за заплащане на разходите по ремонтите, сторени от него, не могат да бъдат приети като противоправни действия, с оглед на което не е налице фактическият състав на непозволеното уреждане. На следващо място се приема, че ремонтните дейности и претенциите на Д. по отношение 2 на направените разходи за ремонти са извършени в периода до 23.05.2017 г., който предхожда периода, в който ответницата е била управител на дружеството, поради което същата не следва да отговаря за търпените от ищцата неимуществени вреди в тази връзка. За неоснователна е приета и претенцията по чл. 49 ЗЗД за имуществени вреди, доколкото липсват доказателства за заплащане на суми за възстановяване на претендираните вреди.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и съдържащите се във въззивната жалба доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

В исковата молба се твърди, че ищцата е отдала под наем свой апартамент на „Е.“ ЕООД по силата на договор за наем от 14.04.2016 г., като към онзи момент дружеството е било представлявано от Ф. Д., който фактически ползвал имота.

Наемната цена била заплащана до месец май 2017 г., след което Д. уведомил, че имотът страда от недостатъци, за отстраняването на които са извършени разходи в размер на 42 000 лева. На наемодателя били предложени три възможности за уреждане на отношенията между страните: апартаментът на бъде продаден на дружеството-наемател за цена, по-ниска от пазарната, от която да бъде приспадната и сумата от 42 000 лева, наемателят да продължи да ползва имота безвъзмездно до покриване на направените разходи или незабавно да бъде заплатена на наемателя сумата от 42 000 лева. Твърди се, че с нотариална покана наемодателят изрично е посочил, че още на 20.02.2017 г. е дал изрични указания да не бъдат извършвани никакви ремонтни дейности и предложил да бъде допуснат до имота, за да се направи съвместен оглед на състоянието му и извършване на преценка относно предприемане на действия по отстраняване на дефектите, но управителят на дружеството и ползващият имота Ф. Д. не се явили пред нотариуса и не представили доказателства за извършените ремонтни дейности и тяхната стойност. Впоследствие, поради неплащане на наемната цена за месеците май, юни, юли, август и септември 2017 г., след отправяне на нотариална покана от 08.09.2017 г. за изпълнение на задълженията по договора, връчена на 21.09.2017 г. на ответницата К. К., в качеството й на управител, договорът бил развален. Тъй като имотът не бил предаден, въпреки отправена покана, наемодателят предявил срещу наемателя иск за опразване на наетото помещение, уважен с влязло в сила решение. С оглед на тези обстоятелства, ищцата счита, че ответницата К., която е била вписана в ТР като управител на дружеството на 09.08.2017 г., носи отговорност за причинените от нея вреди на ищцата поради противоправното си поведение, изразяващо се в непредприемане на действия за плащане на дължимия наем или за осигуряване на достъп до наетия имот след получаването на нотариалната покана на 21.09.2017 г. Освен това ответницата упълномощила адвокат, който да впише в ТР адреса на процесния апартамент като седалище и адрес на управление на дружеството-наемател, което вписване било извършено на 19.07.2019 г. Към този момент К. била наясно, че договорът е прекратен 3 с изтичането на срока за изпълнение, даден с нотариалната покана от 08.09.2017 г.

Счита се още, че ответницата следва да носи отговорност и за поведението на ползващото имота лице Ф. Д., тъй като тя го допуснала да извършва ремонти дейности в наетия имот въпреки изричното противопоставяне на наемателя: нерегламентирана промяна в ел. инсталацията (без одобрен проект и без обезопасяването ); пробиване на външна стена и извеждане на кабели оттам. Също така ответницата не осигурила достъп до имота на 05.10.2019 г. на вещо лице, назначено да извърши експертиза по воденото дело за опразване на наетото помещение. В резултат на това поведение на ответницата, ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство и безсъние, негативни емоции вследствие на извършените в имота ремонтни дейности без нейното съгласие, липсата на достъп до имота, предявените от „Е.“ ЕООД претенции, неяснотата за състоянието на имота, действията на лицето Ф. Д. и вписването на адреса на собствения й апартамент като седалище и адрес на управление на дружеството-наемател. Претърпяла и имуществени вреди, възлизащи на сумите, необходими за възстановяване на имота в състоянието преди извършените в него ремонтни дейности. Поради това са предявени следните претенции: иск по чл. 45 ЗЗД за сумата от 4000 лева – неимуществени вреди от личното поведение на ответницата чрез заявяване за вписване на имота като седалище и адрес на управление на „Е.“ ЕООД, чрез непредприемане на действия за заплащане на наемната цена, дължима от дружеството-наемател, и за осигуряване на достъп до имота; иск по чл. 49 ЗЗД за сумата 1000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от допускането на Ф. Д. да ползва имота и да извършва ремонти дейности в него без съгласието на наемодателя, предявени претенции за закупуване на наетия имот на пониска от пазарната цена или безвъзмездното му ползване, както и непредоставяне на достъп до него; иск по чл. 49 ЗЗД за сумата 1100 лева, впоследствие оттеглен за разликата над сумата от 653,90 лева - обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за възстановяване на ел. инсталация и на външни стени на имота.

В отговора на исковата молба К. К. поддържа становище за неоснователност на исковете, тъй като не са налице предпоставки за ангажиране на отговорността й за нейно лично поведение или за действията на трето лице. Сочи, че спорът във връзка с процесния договор за наем между страните по него и извършването на ремонтните дейности предхождат назначаването й като управител на „Е.“ ЕООД. Сочи, че няма общо с отправеното от Ф. Д. предложение за закупуване на имота, а и самото то не било противоправно. Признава, че като управител на дружеството е получила нотариалната покана от 08.09.2017 г., за която е уведомила ползващото имота лице, предвид наличието на интензивна комуникация между него и ищцата, а впоследствие било образувано и съдебно производство за опразване на наетото помещение.

Поддържа, че в качеството си на управител не носи нито лично, нито като възложител 4 на работа деликтна отговорност; че конкретният източник на претендираните от ищцата вреди е неизпълнението на задължения на наемателя по договора за наем - „Е.“ ЕООД, който следва да носи отговорност на договорно основание; че в качеството си на органен представител на дружеството-наемател ответницата носи лична отговорност спрямо самото дружество на основание чл. 145 ТЗ, но не и по отношение на трети лица, поради което не отговаря за неизпълнение на задължения по сключени от дружеството договори. Сочи, че вписването на адреса на наетия имот като седалище и адрес на управление на дружеството също не може да й бъде вменено във вина, доколкото същото е извършено въз основа на решение на новия едноличен собственик на капитала му. По отношение на претенциите по чл. 49 ЗЗД се твърди, че в случая не е налице възлагане, доколкото нито лично, нито като управител на „Е.“ ЕООД ответницата е възлагала работа на Ф. Д..