Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5161 от 11.10.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 8250/2022
Вид
Решение № 5161
Подписан
11.10.2023
В сила
06.07.2026
Състав
Десислава Зисова

Цитирани разпоредби

  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2б, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.20 ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл. 159 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 243 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.368 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 5161 гр. София, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20221100108250 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от А. Г. В. , с която е предявен срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 35000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на досъдебно производство №252/2014 г. по описа на Следствения отдел на Софийска градска прокуратура, прокурорска преписка №17291/2014 г. по описа на СГП.

Ищцата твърди, че е обвиняема по наказателно производство за това, че в съучастие, като съизвършител за периода от неустановена дата на 2012 г. до 20.06.2014 г. извършила финансови операции и сделки с имущество или прикрИ.ла произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имущество, за което знаела или предполагала, че е придобито чрез престъпление или друго обществено деяние, като имуществото е в особено големи размери и случаят е особено тежък - престъпление по чл.253 ал.5 вр. ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК. Твърди, че предмета на производство е публично оповестен от ответника с изрично прессъобщение, всички имоти и суми в сметки на ищцата били възбранени и запорирани, което довело до реална опасност за отнемане на ипотекиран имот. Заради мерките за процесуална принуда и медийното разгласяване на случая се влошило здравословното й състояние. Срещу нея е образувано производство за 1 екстрадицията й от Република Сърбия. Твърди, че наказателното производство срещу нея продължава извън рамките на разумния срок и макар до подаване на исковата молба да са изминали 7 години и 9 месеца, то все още е във фазата на досъдебното производство. Твърди, че с поведението си не е възпрепятствала воденото срещу нея разследване, тъй като още с образуването му е дала показания и е съдействала за събиране на доказателства, а в последствие е упълномощила адвокат, който да я представлява в производството - отсъствието й не е пречка за приключване на делото, тъй като обвинението е повдигнато чрез нейния защитник, а другите необходими процесуално-следствени действия биха могли да бъдат извършени срочно и без нейно присъствие. Твърди, че е понесла вреди, изразяващи се в тежки отрицателни емоции, повишен стрес и загуба на доверие в обективността на прокуратурата и справедливостта на воденото наказателно производство, както и дискредитирането й чрез разгласяване на разследването в медиите. Твърди, че е загубила работата си като преподавател в частен университет в Белград, изпитвала и притеснения и за родителите си, появили са се обезпокоителни здравословни проблеми висока кръвна захар, високо кръвно налягане, проблеми със сърцето, безсъние и др. Претендира обезщетение за понесените неимуществени вреди в размер на 35000 лв. и законната лихва от исковата молба.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че процесното досъдебно производство, предвид фактическата и правна сложност на делото, е съобразено с критериите по Тълкувателно решение № 35 от 6.XI.1990 г. по н. д. № 26/90 г., ОСНК за разумен срок за разглеждане на досъдебното производство. Позовава се на фактическа сложност на делото, тъй като съдържа значителен по обем материал, в хода на разследването до момента са извършени множество различни по вид действия по разследването. Твърди, че делото се отличава и с известна правна сложност, тъй като обвиненията по чл. 253, ал.5, вр. ал.4, вр. ал.1 и ал.2 от НК касаят множество извършени деяния от обвиняемата. Сочи, че разследването е провеждано ритмично и липсват периоди на бездействие, като продължителността на разследване не се дължи на бездействие на компетентните органи, а на обективни причини необходимото време назначените вещи лица да се запознаят с делото и да изготвят своите заключения по назначените експертизи и необходимост от извършване на анализ на получените данни. Оспорва заявените от ищцата твърдения за понесени безспокойство, стрес, вложено здравословно състояние и др., както и обществената й дискредитация – твърди, че като обществена личност следва да понася засиления медиен интерес. Оспорва и размера на претендираното обезщетение, като счита, че същото е прекомерно 2 високо.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на иска и надлежния процесуален ред за разглеждането му:

С нормата на чл. 2б ал.1 от ЗОДОВ законодателят е въвел отговорност за държавата за обезщетяване на вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКПЧ. Разпоредбата е приета с изменението на ЗОДОВ, обн. в ДВ, бр.98/11.12.2012 г. и е в сила от 15.12.2012 г., а с чл.8, ал.2 е уреден процесуалния ред за предявяване на искове по висящи и по приключили производства. Законът е специален и изрично предвижда, че обезщетение по чл.2б не може да се търси по общия ред – ал.8, ал.1 ЗОДОВ.

Съгласно разясненията, дадени с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 210 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3053/2014 г., III Г. О., отговорността на държавата за вреди от нарушение на правото по чл.6, §1 Конвенцията по висящо производство, се реализира по реда на ЗОДОВ, като в този случай допустимостта на иска по чл.2б ЗОДОВ не е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл.8, ал.2 от закона - да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава трета „а“ от ЗСВ и да няма постигнато споразумение. Към момента на образуване на настоящото производство – 03.08.2022 г., производството по ДП №252/2014 г. по описа на Следствения отдел на Софийска градска прокуратура, пр. пр. №17291/2014 г. по описа на СГП е висящо. По тези съображения съдът намира, че предявеният иск е допустим.

По иска по чл.2б ЗОДОВ:

Безспорно е между страните, а и от събраните в настоящото исково производство писмени доказателствени средства се установява, че наказателното производство по ДП №252/2014 г. по описа на Следствения отдел на Софийска градска прокуратура, пр. пр. №17291/2014 г. по описа на СГП, заведено към момента под №94/2022 г. на НСлС, е образувано с постановление от 09.10.2014 г. на прокурор при СГП срещу лицата А. Г. В. и Цветан Радоев Василев за това, че в съучастие, като съизвършители в периода 2012 г. – 20.06.2014 г. извършили финансови операции или сделки с имущество, или прикрИ.ли произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имущество, за което знаели или предполагали, че е придобито чрез престъпление или друго обществено опасно деяние като имуществото е в особено големи размери и случая е особено тежък 3 престъпление по чл. 253, ал. 5, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК. С Постановление на Главния прокурор от 09.11.2022 г. ДП №252/2014 г. по описа на Следствения отдел на Софийска градска прокуратура, пр. пр.

№17291/2014 г. по описа на СГП, е възложено на НСлС и заведено там под №94/2022 г. на НСлС.

С постановление от 20.03.2017 г. на следовател в Следствения отдел на Софийска градска прокуратура, че ищцата А. Г. В. е привлечена като обвиняем за престъпления по чл.253, ал.5, вр. чл.4, вр. ал.1 и 2 НК по процесното наказателно производство.

Установява се от представената от НСлС справка с писмо рег.

№1032/2022 от 16.06.2023 г., че материалите по ДП № 94/2022 към момента на изготвяне на справката – 16.06.2023 г. се съдържат в над 90 тома и са над 20500 листа. Видно от представената в табличен вид информация, считано от образуване на наказателното производство през 2014 г. до 2023 г. са извършени следните процесуални и следствени действия: разпитани са 97 свидетели, изготвени са 20 експертизи и преводи, извършени са повече от 250 действия по изискване и изземване на документи и предмети, изготвени са 10 европейски заповеди за разследване и международни поръчки, извършени са 16 претърсвания, изземвания и огледи на веществени доказателства, изготвени са множество криминалистични справки.

Установява се от Определение №851 от 14.03.2023 г. по ЧНД №1390/2023 г. на СГС, НО, 1-ви състав (в представения акт поради грешка неправилно е посочена годината на постановяване на акта – 2022 г., вместо 2023 г.), че по подадена молба от ищцата по чл.368 НПК за ускоряване на досъдебното производство съдът е определил тримесечен срок за предявяване на материалите по досъдебното производство и да внесе делото за разглеждане в съда с обвинителен акт. Цитираният акт на наказателния съд, както бе посочено при приемане на същия като писмено доказателство по делото, представлява съдебен акт, постановен по друго производство, различен от присъда и поради това не обвързва настоящия съдебен състав с правните изводи на съда. В същото време актът е съставен след запознаване на съда с досъдебното производство и в него са описани и обсъдени подробно всички извършени процесуални и следствени действия в рамките на същото, като в тази си част документът има характера на производно доказателство – по опосреден начин възпроизвежда информация от досъдебното производство – относно действията на разследващите органи по събиране на доказателства и процесуалните действия по хода на наказателното производство. Ето защо няма пречка Определение №851 от 14.03.2023 г. по ЧНД №1390/2023 г. на СГС, НО, 1-ви състав, като писмено доказателство, да бъде източник на информация за това как е протекло процесното наказателно производство – за това какви по вид и брой действия са извършвали органите на досъдебното производство.

Установява се от Определение №851 от 14.03.2023 г. по ЧНД 4

№1390/2023 г. на СГС, НО, 1-ви състав, че ищцата е напуснала пределите на Република България през ГКПП Калотина шосе на 15.07.2016 г. и след тази дата не се е завръщала обратно на територията на страната. В наказателното производство от името на обвиняемата е участвал адвокат К.С., в качеството и на упълномощен защитник на А. Г. В.. С постановление от 10.03.2017 г. на следовател при СО СГП ищцата е обявена за общодържавно издирване за нуждите по досъдебно производство № 252/2014 г. по описа на СГП, пр. пр.

№ 17291/2014 г. по описа на СГП. На 09.05.2017 г., е изготвена молба от главния прокурор на Република България до министъра на правосъдието на Република Сърбия, с която се иска екстрадицията на българската гражданка А. Г. В. по досъдебно производство № 252/2014 г. по описа на Следствен отдел при СГП, пр. пр. № 17291/2014 г. по описа на СГП. На 14.02.2019 г. е съставено ново постановление за привличане на обвиняем по отношение на ищцата за престъпление по чл. 253, ал. 5, вр. с ал. 4, вр. с ал. 3, т. 1, пр. 2 вр. с ал. 1 НК, което е предявено на адвокат К.С..

Относно извършените действия по събиране на доказателства по ДП № 252/2014 г., пр. пр. № 17291/2014 г. по описа на СГП наказателният съд е установил, че са изготвени експертизи - банково-икономическа, съдебно графическа, съдебно медицинска, съдебно банкови и финансови, съдебно технически и компютърни; изготвени са молби за правна помощ до Конфедерация Швейцария и Република Сърбия; изискана е по реда на чл. 159 НПК и предоставена информация от БНБ, НАП, синдиците на КТБ АД (в несъстоятелност), Агенция по вписванията и други; проведени разпити на множество свидетели; ревизионни актове от извършени данъчни ревизии по отношение на физически лица и юридически лица; разкрита по реда на чл. 75, ал. т. 1 ДОПК данъчна информация. Съдът е констатирал, че след 17.05.2021 г., когато е била изготвена последната съдебно техническа експертиза, други процесуално следствени действия не са били извършвани от страна на органите на разследването и от прокуратурата. Последните разпити на свидетели по делото са извършени през месец ноември 2021 г., а последните процесуално следствените действия, свързани с извършени претърсвания и изземване на различни адреси, са извършени на 15.02.2019 г. и 13.05.2020 г., като след посочените дати друга процесуално следствени действия не са извършвани. Досъдебното производство не е било прекратявано, спирано или възобновявано. Съдът е констатирал още, че са извършени множество процесуално-следствени действия, за което по делото са приложени съставени протоколи за разпит на свидетели, протоколи от проведените процесуални действия по претърсване и изземване, назначени и изготвени множество и различни по характер експертизи за изясняване и проверка на факти и обстоятелства от значение за правилното установяване на действителната фактическа обстановка по делото, с цел разкрИ.не на обективната истина. Събрани са по реда на чл. 159 НПК писмени доказателства от различни институции. Изготвени са молби за правна помощ, които са изпратени до компетентните съдебни власти на Конфедерация 5