Акт от 11.08.2022, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 236

Велико Търново, 11.08.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен състав, в открито съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА при секретаря С.Ф. в присъствието на прокурора ……………………………………………….............. разгледа докладваното от съдията адм.дело № 142/2022г. по описа на АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/, вр. с чл.69б, ал.2 от с.к.

Образувано по жалба, вх.№ 1523/01.04.2022г. в АСВТ, подадена от Т.С.Т. ***.

Оспорва се Решение № Ц 1012-04-52#8/09.03.2022г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на същото лице срещу Разпореждане № 2113-04-1085#32/14.01.2022г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при същото териториално поделение на НОИ, с което на Т. е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ.

Жалбоподателят намира Решението на ТП на НОИ за неправилно. Настоява, че стажът му като: „АТЦ: кабелен муфаджия”, положен в периода 20.09.1984г.-17.03.1986г. в РУ Северен централен район следва да бъде зачетен като такъв от втора категория. На основание т.26 от раздел втори на ПКТП/отм./, т.к. е част от дейността по строителство и монтаж на съобщителни мрежи и съоръжения. Освен това, според ТК, на основание т.56 от ПКТП/приет с ПМС № 054/31.12.1981г.-секретно/ е зачетен от втора категория трудът му за периода 20.09.1984г.-24.02.2000г., в който следва да е включен и горния период. По изложените съображения за неправилно определената категория труд, жалбоподателят иска от съда да отмени Решението на ТП на НОИ и да върне преписката на АО за ново разглеждане със задължителни указания.

В о.с.з. жалбоподателят се представлява от упълномощения ***, който пледира за уважаване на жалбата и претендира присъждане на сторените разноски.

Ответникът по оспорването

- директорът на ТП на НОИ - гр.Велико Търново, действащ чрез упълномощения процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.

Подробни мотиви излага в представена писмена защита, в която обсъжда събраните в хода на съдебното производство доказателства. ПП счита, че норматана т.26 от ПТКП/отм./ е неприложима, т.к. видът дейност на РСС-В. Търново е пещенски, телефонни и телеграфни услуги, а не част от строителство и монтаж на съобщителни мрежи и съоръжения в специализирани строителни, монтажни и ремонтин фирми и организации. Посочената в т.42 от Правилника длъжност „кабелен муфаджия” се отнася за химическата промишленост. Обръща вниманието на съда, че за спорния период 20.09.1984г.-17.03.1986г не е доказано жалбоподателят да е изпълнявал същата длъжност, при което за други периоди на основание т.56 от ПКТП/отм./, въвъ вр. с ПМС№ 54/31.12.1981г.-секретно, трудът му е зачетен като такъв от втора категория. Идводите на ВЛ в тази връзка не кореспондирали с писмените доказателства по делото. При това няма доказателства за сравнение на дейностите и задачите на различните длъжности. Освен това, свидетелските показания опровергавали твърдението, че полаганият труд е бил такъв от втора категория. Поради това защитата на ответника счита, че не са налице материално правните предпоставки за отпускане на ПОСВ на лицето. Претендира за ***ско възнаграждение.

Съдът установи, че жалбата, поставила началото на съдебното производството е допустима, тъй като е подадена в преклузивния срок по чл. 118, ал. 1 КСО. Оспореното Решение е получено на 15.03.2022 г., видно от ИД на л.100-гръб, а жалбата е подадена на 28.03.2022г., чрез ТП на НОИ, къдео е входирана с № 2103-04-12/28.03.2022г. Оспорващият е надлежна страна, притежаваща правен интерес от обжалването, т.к. е адресат на акта, който засяга неблагоприятно правната му сфера, т.к. е отказано отпускането на пенсия за ОСВ.

Издаденият индивидуален административен акт /ИАА/ представлява годен обект на съдебен контрол, съгласно изричната разпоредба на специалния закон - чл. 118, ал.1 от КСО. Съгласно правомощията си по чл. 97, ал.1 от АПК, извън посочените в чл. 117, ал.3 от КСО, директорът на ТП на НОИ е отхвърлил жалбата. С това на практика е потвърдил разрешението на спорния материално правен въпрос, предложено с оспореното пред него Разпореждане. На основание чл.97, ал.1 от АПК, мотивите на Решението стават мотиви на Разпореждането. Специалната норма на чл. 118, ал.1 от КСО, само в отклонение от общите правила на АПК, превръща в предмет на съдебен контрол решението на горестоящия административен орган.

Делото е подсъдно на АСВТ по правилата на родовата и местна подсъдност.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу фактически и правни съображения.

С

Разпореждане от 04.04.2022г. съдът направи предварителен доклад и предвид постановения отказ на АО, указа на жалбоподателя, че на основание чл.170, ал.2 от АПК, вр. с чл.118, ал.3 от КСО, следва да докаже, че са били налице условията за издаване на акт с положително за него съдържание, т.е. да установи кумулативното наличие на всички необходими предпоставки по смисъла на чл.69б, ал.2 от КСО, в т.ч., че е работил 15г. при условията на втора категория труд.

Делото е основано преимуществено на писмени доказателства. Представено е з.к. от административната преписка като съдържащите се в нея писмени доказателства не са оспорени от страните.

В хода на съдебното следствие жалбоподателят и ответника ангажираха нови писмени доказателства, изискани от трети за делото лица. Изслушани бяха и показанията на двама свидетели относно условията, вредностите и тежестите на полагания от жалбоподателя труд.

Спорно между страните е обстоятелството дали жалбоподателят има 15г. осигурителен стаж от втора категория труд, а в частност дали положеният за периода 20.09.1984г.-17.03.1986г. труд на длъжнаст „кабелен муфаджия” в РСС-Велико Търново следва да се зачете като такъв от II категория.

Съдът разгледа оплакванията в жалбата в светлината на всички събрани по делото доказателства.

Прецени последните поотделно и в тяхната съвкупност, воден от своето вътрешно убеждение, според правилото на чл. 12 от ГПК. На основание чл. 168, ал.1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал.3 от КСО, служебно провери законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК.

При това, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1. На 13.07.2021г. жалбоподателят подава Заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, с вх.№ 2113-04-1085.

1.1.Към същото са приложени документи за трудов и осигурителен стаж, съгласно опис на л.10 от делото.

2. В пенсионното производство на жалбоподателя е зачетен осигурителен стаж от II-ра категория труд - 13 г. 09 м. 14 дни и от III-та категория труд - 20г. 04 м. 12 дни. Общ осигурителен стаж, превърнат към III категория труд на основание чл. 104 от КСО - 37 г. 07 м. 07 дни. Сбор от осигурителен стаж и възраст - 97 г. 04 м. 05 дни.

2.1.Горестоящият административен орган е зачел осигурителен стаж от II-ра категория труд - 13 г. 09 м. 14 дни и от III-та категория труд - 22 г. 10 м. 12 дни. Общ осигурителен стаж, превърнат към III категория труд на основание чл. 104 от КСО-40 г. 01 м. 07 дни. Сбор от осигурителен стаж и възраст - 99 г. 10 м. 05 дни

3. С Разпореждане №

2113-04-1085#32/14.01.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Велико Търново на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО на Т. Тангьлов е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради липсата на осигурителен стаж от втора категория труд - 15 години, съответно сбор от осигурителен стаж и възраст - 100.

4. Недоволен Т. обжалва Разпореждането за отказ пред директора на

НОИ, който отхвърлил жалбата.

5. В хода на съдебното производство бе направен опит по реда на чл.192 от ГПК да се съберат доказателства от трети лица/МС-т, Български пощи, БТК и СЦР на БП/ относно ПМС № 54/1981г.-секретно, ведомости за заплати, длъжностна характеристика за „кабелен муфаджия” и др.

5.1. С вх. №

2553/25.05.2022г. в АСВТ от Български пощи, чрез РУ4СЦР4Плевен е постъпил списък на предадените ведомости от ОПС-В. Търново и копие от същите, в които фигурира жалбоподателя. На длъжност „кабелен муфаджия” с отбелязване чл.27б на реда. ВЛ посочва, че това е трудов договор за определено време, но не повече от 3 години, на основание чл.27 буква „б” от КТ от 1951г.

5.2. От Министерски съвет е постъпило, чрез ДА „Архиви” з.к. от декласифицираното вече ПМС № 54/31.12.1981г./секретно/ и ПКТП към него/вж. л.149 и сл. от делото/. От съдържанието му е видно, че в т.56 от ПКТП/отм./ е добавена категория работници, а именно, цитирам: „...: работещите в подземните/защитени/ станции, оборудвани с телефони, телеграфни, радио или други свързачни средства. Тези станции се определят със заповед на съответния министър, съгласувана с министъра на народното здраве.” – край на цитата.

5.3. Ведно с горно ПМС е представено и Разпореждане от

06.08.1965г. на МС, с което са създадени специални подземни обекти/станции на съобщенията, които са засекретени, а работещите в тях са с привилегии предвид тежките условия на труд – допълнително възнаграждение, доп. отпуск, безплатни витамини и др. ободряващи средства. Изрично е посочено в т.7, че при пенсиониране трудът се отчита със специално удостоверение и следва да се категоризира съгласно т.36 от ПКТП/отм./, т.е. попада в раздела втора категория труд.

5.4. От БТК се получи отговор, че след разделянето на държавното предприятие „Български пощи и далекосъобщения”ЕАД през 1992г. на „Български пощи”ЕАД и „Българска телекомуникационна компания ”ЕАД, всички документи касаещи трудовите досиета до 1992г. вклч., са предадени на БП.

5.5. При Български пощи не бе открита длъжностна характеристика за „кабелен муфаджия” или др. документи от трудовото досие, както впрочем и Заповед № 314/01.02.1982г. за определяне на подземните /защитени станиции, във вр. с ПМС№54/31.12.1981г.

6. По делото бе прието заключението на ВЛ по ССч.Е, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, под страх от наказателна отговорност. Цени го в съвкупност с всички други доказателствени средства, приети по делото.

6.1. ВЛ не установи други документи, извън тези събрани по делото. Въз основа на тяхната задълбочена преценка експертът посочва, че въз основа на осигуровките не може да се прецени каква е била категорията на труда, т.к. съгласно ПМС №56/22.12.1979г., действащо през процесния период, размерът на осигурителните вноски за всички категории труд е бил 30%.

6.1.1. Едва с ПМС № 43/18.03.1991г./ДВ бр. 23 от 1991г., в сила от първи март с.г./, размерът на вноските за ДОО се диференцират според по-ранния момент на пенсиониране, свързан с категорията на полагания труд/вж. л.177/.

6.2. Вл предполага въз основа на записите в ТК, че Т. е бил зает в една и съща дейност, макар да е променена длъжнастта му от 17.03.1986г. от „кабелен муфаджия” на „механик ст. 89”, съответно „технис станция 589”.

6.3. ВЛ уточнява, че работодателят е приключил трудовата книжка според действащите при това разпоредби, като е положен печат на преобразуваното дружество БТК. Отрамено е, че общият стаж е 15г., 5м. и 4 дни. В забележка е записано, че за втора категория се зачита времето от 17.03.1986г. до 31.12.1999г.

6.4. По възражениятан на ПП на ответника при разпита в о.с.з. ВЛ уточнява, че върху записа в ТК „преназначен ” прави предположението, че дейността от началото до края не се променя. Но за втора категория е зачетен само часто от този период въз основа на забележка в ТК, която обаче не е оформена по пердвидения ред с необх. подписи на дл. лица и печат. При това не са налични други документи, които да я подкрепят. Поради това ВЛ допуска и да е грешка при техническото оформяне на ТК. /вж. л.211 от делото/.

7. При разпита на двама свидетили в о.с.з. на 07.07.2022г. се установи следното относно условията на труда, неговата вредност и тежест:

7.1. Свидетелят П. – пряк ръководител на жалбоподателя, т.к. работил в Градска мрежа от 1976г. и през 1990 г. се пенсионирал. Градска телефонна мрежа имала три отдела - отдел „Поддръжка“, отдел „Строителство“ и отдел „Кабелно строителство“, където били кабелните муфаджии. Задачите на кабелния муфаджия включвали това да се монтират телефонните кабели в шахтите в телефонната мрежа на Велико Търново. Работели при много тежки условия. Вътре в шахтата муфаджията трябва с бензинова лампа да прави 300 муфи, 600 жички да върже, да запои и всички това вътре в шахтата, където понякога има и отпадъчни.

Разпечатката съдържа 52 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7287430c-253f-4f9a-b4a1-9abe27f55c47